"Париж винаги е добра идея" – казва героинята на Одри Хепбърн във филма "Сабрина". Действително това е град, който отдавна е наложил превъзходството си над много други. Кой би имал наглостта да посегне на неговото величие? Та той е събрал в обятията си Шанз-Елизе, Триумфалната арка, Лувъра, катакомбите... Няма смисъл да бъдат изброявани всички чудеса на човешката цивилизация от най-древни времена до днес. Стотици хиляди туристи всяка година атакуват френската столица по въздух и земя. Някои остават повече от доволни, други си тръгват разочаровани от страхотния градски шум, тълпите от мръсни улични търговци и препълнените музеи. Вие сами си преценете дали да си платите прескъпо, за да имате удоволствието да се озовете под Айфеловата кула или на върха й. Но преди да резервирате, внимателно прочетете този текст. Защото той не е за красотите на Париж, а за очарованието на един друг град, който е пренебрегван заради натруфената и вечно нацупена френска столица.
Става дума за Лион – една истинска перла във френската корона, която някак си остава встрани от неуморните орди китайски, японски, американски и европейски туристи за сметка на Париж. Което е огромна грешка! Този град има всичко необходимо, за да ви вземе акъла. Пълно е с исторически забележителности, спиращи дъха улички и на всичко отгоре не една, а две реки, по които можете да плавате с корабче. Но друго е голямото предимство, което няма да откриете в Париж. Лион е град на спокойствието и реда. Там можеш да се насладиш на перфектната екскурзия, която пълни, очите, душата и стомаха. Няма ги стресът и навалицата, характерни за всяка столица. Местните се усмихват често и винаги са готови да ти помогнат. Почти липсват така характерните за Париж и Рим африканци, които те замерват с евтини дрънкулки и фалшиви часовници. По-тихо е, по-евтино е, но не е по-малко очарователно.
Но преди да се разходим по павираните улички на стария град, нека предложим няколко съвета за пътуването до втория по големина френски град. Една от двете най-големи нискотарифни авиокомпании предлага изключително удобен вариант - тръгване петък сутринта и връщане в понеделник следобед. Това са вашите полети! Цените на еднопосочните билети варират от 40 до над 200 лв.
Петък, събота и неделя са напълно достатъчни, за да разгледате забележителностите на Лион, да опитате от местната кухня и да си накупите една торба магнити за роднини и приятели. За съжаление, няма директен полет, но не е болка за умиране. Самолетът каца в Женева и още на летището можете да се прехвърлите на влак, който за нула време ще ви откара в центъра на града и ще ви осигури чудни пейзажи с швейцарски крави и добре подредени дворчета. Закупен на място, билетът струва над 100 лева, така че гледайте да се възползвате от отстъпката при купуване онлайн.
За три нощувки в Лион могат да се намерят чудесни места за около 800 лв., ако държите на лукса, но можете да спите и за 200 лева. Такситата ще ви се сторят солени, ако сравнявате с българските, но градът предлага изключително удобен градски транспорт, а и центърът не е толкова огромен, че да го обикаляш на колела.
Но стига битовизми, вече е петък следобед и залязващото слънце огрява с топлата си светлина уличките в стария град. Това е изключително вълшебно място, за което не са измислени достатъчно силни думи. Тесни, стръмни, павирани и препълнени с хора. На всяка крачка тe дебне магазинче с местните захарни специалитети (прекалено сладки за някои), кафенета и ресторанти. Местните нямат проблем да нахлуеш в малките дворчета на техните кооперации, строени още през Ренесанса. Голяма атракция са т.нар. "трабул" – пътеки между вътрешните дворове, по които тръгнеш ли, може очарователно да изгубиш ориентация къде се намираш.
Ако от много лутане между красивите сгради ви се отвори апетит, Лион няма да ви разочарова. Жителите му живеят със самочувствието, че са част от гастрономическия център не само на Франция, но и на цяла Европа. Ресторантите от веригата Bouchon Lyonnais например (в някои пътеводители ги превеждат като лионските "бушони") ще ви вземат ума със специалитетите от месо и риба.
Готвачите във всеки Bouchon са изключително големи фенове на свинските дреболии, които се предлагат във всевъзможни кулинарни форми и преработки. Патешкото също е на почит, а филето от риба тон се поднася с няколко вида сос. Към основното вървят салати с бекон, яйце и крутони. Десертите са шоколадови, карамелени и сметанови. Тук всеки трябва да изостави своята битка с калориите и да си каже, че веднъж се живее.
Единственият недостатък на тези "бушони" е, че след залез слънце се препълват на секундата, а работното им време приключва около 22:30. Ако нямате резервация, идете в някой от винените барове, където предлагат хапки и различни саламчета за мезе. Атракцията тук са големите машини с хубаво лионско вино. Избираш си реколта и година, поднасяш чашата и натискаш бутона.
За съботната разходка задължителна спирка е катедралата "Нотр Дам дьо Фурвиер", кацнала върху хълма Фурвиер. Тя е в романски и византийски стил, с четири кули и една камбанария. Върху покрива й е поставена златна статуя на Дева Мария. Легендата гласи, че преди векове, по време на голяма чумна епидемия, Светата майка спасява жителите на града от масовия мор.
От двора на катедралата се открива невероятна гледка към целия град, а реките Сона и Рона проблясват, окъпани от слънчевата светлина. Двете реки също са идеално място за разходка. Любопитен факт е, че местните си изхвърлят старите велосипеди във водата, което е атракция за туристите. Странно е да видиш толкова много колела на дъното на реката. Градските власти от време на време пускат специално корабче, което да събере останките.
Лион много се гордее с площад Белкур, известен като най-големият пешеходен площад в Европа. Изключително оживено място, сцена за концерти, изложби и протести. Има си и паметник на Луи XIV, което не пречи от площада да тръгва пешеходната улица Републик – пълна с магазини, кафета и ресторанти. Наблизо са сградите на кметството и операта, които привличат погледите със своята пищна архитектура.
В неделя градът опустява напълно. Трудолюбивите граждани почиват у дома, а магазините са спуснали кепенците. Единственото оживено място е край брега на Сона, в центъра на града. Последният ден от седмицата е време за пазар. Производители предлагат на клиентите си зеленчуци, плодове, а рибарите са донесли последния улов. Най-интересни са сергиите със стриди и скариди. Нареждаш се на огромна опашка и чакаш да ти дойде редът при огромен французин, който отваря стридите и ги подрежда в пластмасови чинийки. До тях са наредени и импровизираните плата със скариди, а всичко това върви с бяло вино. Масичките на брега на реката са заети от хора, които хапват морските деликатеси и се любуват на гледката. Точно на това място можеш да се почувстваш фантастично и да си кажеш, че животът никак не е лош.
Очарованието на Лион вече е проникнало дълбоко в съзнанието ти. Спокойно и изискано място, което знае как да ти открадне сърцето.
