Днес най-възрастната жива актриса в Холивуд празнува рождения си ден. Оливия де Хавиланд, известна с ролята си на Мелани Хамилтън от култовия филм “Отнесени от вихъра”, навърши забележителните 104 години.
Оливия де Хавиланд е родена на 1 юли през 1916 г. в Токио, където баща ѝ е е университетски преподавател. Още от малка тя се запалва по изкуството във всичките му форми – поезия, музика, балет. Най-голяма страст ѝ е актьорската игра и като ученичка започва да играе в театрални постановки.
Оливия прави екранния си дебют през 1935 г. в екранизацията по „Сън в лятна нощ“ на режисьора Макс Ранхард. Филмът получава смесени и по-скоро негативни ревюта, но изпълнението на младата актриса е възхвалявано от всички критици. Самата тя е научила много за актьорската игра и за правенето на кино и решава, че това ще е нещото, с което ще се занимава.
През следващите години участва в още няколко филма, като ролите ѝ предимно са на младо влюбено момиче или на момиче, в което някой е влюбен. Тя получава и няколко главни роли, но остава сравнително неизвестна до 1938 г., когато излиза филмът „Приключенията на Робин Худ“, в който си партнира с австралийският секссимвол Ерол Флин. Филмът веднага се превръща в хит и до днес се счита за един от най-великите приключенски филми от класическата ера на Холивуд.
За съжаление, макар да е поучила огромна слава в ролята на лейди Мариан в „Приключенията на Робин Худ“, следващите няколко роли на Оливия де Хавиланд са по-скоро разочароващи – еднотипни и без да представляват никакво предизвикателство за нея. В няколко поредни филми тя трябва да играе богато и глуповато момиче. Това кара актрисата да се замисли дали иска да продължи с филмовата си кариера.
През 1939 г. Оливия е забелязана от легендарния холивудски продуцент Дейвид О. Селзник, който държи да я привлече във филма си „Отнесени от вихъра“ на всяка цена. Тя се съгласява и участва в кастинг за филма, но за разлика от повечето актриси, които искат да играят главната героиня Скарлет О‘Хара, Оливия най-силно желае ролята на Мелани Хамилтън, тъй като е чела романа и смята, че това е образът, който най-много ѝ подхожда.
„Отнесени от вихъра“ се превръща в най-успешния филм на всички времена (и, ако вземем предвид инфлацията, все още държи титлата), а Оливия де Хавиланд е номинирана за „Оскар“ за поддържаща роля, но не успява да го спечели. Всъщност наградата отива при друга актриса от същия филм – чернокожата Хати Макданиел, което става първата афроамериканка, отличена с „Оскар“.
Оливия де Хавиланд се доближава още веднъж до наградата „Оскар“ през 1941 г., когато участва във филма „Задръж зората“, но получава наградата няколко години по-късно за главната си роля във „Всекиму своето“ от 1946. През 1950 г. актрисата получава и втори „Оскар“ за участието си в „Наследницата“.
Оливия де Хавиланд се е омъжвала – от 1946 г. до 1953 г. за писателя и журналист Маркъс Гудрик и за Пиер Галант от 1955 г. до 1979 г.
През 1964 г. актрисата се появява за последен път в главна роля. Тя участва в два филма, излезли почти един след друг, като и двата са психотрилъри – „Жената в клетката“ и „Тихо, сладка Шарлот“. След това обаче откриването на роли става по-трудно и Оливия се принуждава да участва в телевизионно филми, макар преди това да е споделяла, че не одобрява начина, по който телевизиите прекъсват историята, за да излъчват реклами.
Тя участва във филми и сериали до 1988 г., като последната ѝ роля в в телевизионния филм „Жената, която той обичаше“. През следващите години се появява публично най-вече за събития, свързани с „Отнесени от вихъра“, тъй като ролята ѝ в този филм остава най-запомняща се.
