Александра Уитакър е от онези космополитни личности, които могат да се похвалят със завидно любопитство към всичко, което ги заобикаля. Това вероятно се дължи на детството й, изпълнено с пътувания и местения из САЩ и Европа, или пък на баща й – писателят, известен с псевдонима Треванян, а може би просто е родена такава. Каквато и да е причината, без капчица съмнение тя стана популярна у нас с едно много симпатично видео, в което обяснява, че чужденците учат български език заради… любов:


Не забравяме пословичната необходимост на българина да получава признание отвън, при това по толкова непретенциозен, импулсивен и съвсем искрен начин. Затова нямаше как да се въздържим от среща с Александра. Видяхме се в НДК на „Панаира на книгата”, защото, да – тя е и писател. Докато се топлим с кафета, разбирам, че Александра е започнала да учи български далеч преди да има шанса да посети страната ни. Защото…

Всъщност трябва да ти призная, че бях много изненадана от успеха на видеото ти...
Аз също (смеем се)! Записах видеото преди 8 месеца и до съвсем неотдавна никой не му обърна внимание. Изведнъж (и то след толкова много време), се превърна в хит! И аз нямам обяснение защо стана така и защо точно сега.

Можеш ли да кажеш нещо на български?
Да, разбира се (говори с много чаровен акцент, звучи като дете) „Аз се радвам да бъда тук.” Мога и друго: „Не познавам България, но съм привързана кум нея, защото имам приятели от тук…”

Как се срещна с тях?
Благодарение на общи бизнес ангажименти. После се сближихме и след това българският ми стана интересен.

Да, във видеото си казваш, че хората учат български заради любов. Това ли беше и твоята причина, защото обикновено подобни твърдения първо се обосновават на личен опит и после на общи наблюдения?
(Смее се) Не, не това беше моята причина. Предполагам, че може да се каже - беше повече въпрос на лингвистичен интерес. Много се интересувам от езици и мисля, че вашият звучи изключително красиво, обожавам да го слушам…

Наистина? Не ти ли се струва твърд или може би рязък?
Харесва ми точно това в него – едновременно е твърд, но и малко сладък. Това е красива комбинация.

Каза, че си точно толкова изненадана от факта, че видеото ти стана популярно. Как си го обясняваш – изобщо, обясняваш ли си го?
Не знам, наистина. Направих видеото, когато открих българския и бях толкова развълнувана! Опитвах се да запаля и други мои приятели, но те не ми обърнаха особено внимание. Затова реших да изпратя съобщение в бутилка, която да хвърля в морето на интернет. Когато започнаха да се появяват коментарите, бях наистина изненадана – стана изведнъж, а преди това никой не му обърна внимание, ама наистина никой. В продължение на месеци! Беше прекрасен обрат.

Колко пъти си била в България?
Сега ми е за първи път, но със сигурност няма да е за последен.

Искаш да кажеш, че когато направи видеото, си нямала никаква реална представа или лични впечатления от страната ни?
Да, точно така. Изцяло беше плод на интернет проучване.

Разкажи ми за новата ти книга, която е и на нашия пазар – „Сбогом на Софи Дийн”?
Това е книга за двойка, която се развежда. Те се опитват да се разделят, без да наранят децата си.

Знам, че в книгата ти присъства и образът на „другата жена” – това е много деликатен въпрос при все, че е толкова често срещано явление. Как мислиш, че хората могат да се справят с подобен проблем?
Мисля, че в подобни ситуации хората трябва да проявяват креативност. Тоест - да не да следват моделите, които са най-често срещани – например – децата винаги трябва да останат с майката, следователно – за нея остава и дома… мисля, че при такъв проблем, решението трябва да е съобразено с конкретната ситуация и индивидуалността на участниците.

Изцяло художествена измислица ли е историята в романа?
Да, аз съм разведена, но изобщо не ми се случиха нещата по този начин, както са описани в книгата (смее се).

Снимка: Евгений Милов

Като малка си пътувала много…
Да, аз съм емигрант…

От – в?
Родена съм в САЩ, но съм живяла в Европа през по-голямата част от живота си.

Защо напусна САЩ?
Никога не съм се чувствала уютно там. Още от съвсем малка.

Тогава и доста си пътувала, а междувременно си помагала на баща си в писането – как е да израснеш по този начин?
Постоянното местене е много трудно, особено за дете. Работата с баща ми от друга страна винаги ме е изпълвала с възхитита. Имахме прекрасна връзка – едновременно лична и професионална. И ужасно много ми липсва.

На какво те научи той за писането?
Научи ме на техническата част, която съпътства написването на книга. Останалото не е нещо, на което могат да те научат. Но всичко, което въобще може да бъде преподадено, той ми го е предал.

Би ли разказала някоя история от детството си, която винаги ще помниш – звучи като да е било вълнуващо приключение?
Ами, може би тази – когато бях на 15г. се преместихме във Франция. Не знаех и дума от езика. Изпратиха ме във френско училище и първият ми ден там е нещо, което вероятно няма да забравя – децата се събраха в кръг около мен, зяпаха ме и от време на време ме пипаха, за да се убедят, че съм истинска (смее се).

Защо биха мислели, че не си истинска?
Не знам, може би защото беше малък провинциален град и вероятно съм им се струвала като някакво екзотично животно от зоологическата градина (смее се).

Тук си само за няколко дни. Когато си тръгнеш, се отправяш към?
Испания.

Живееш едновременно в Испания и във Франция. Как става това?
След като се дипломирах от университета, се преместих в Испания. Запознах се със съпруга ми преди около 20 години и по онова време той живееше във Франция. След като се събрахме, никой не искаше да остави своя дом, затова започнахме да пътуваме – живеехме известно време в неговата къща, после в моята, и после отначало.

Коя от двете страни ти харесва повече?
Тази тук!

Какво успя да видиш от България?
Поразходих се, водя си бележки, надявам се да напиша скоро книга и някои от сцените в нея се случват тук, затова си записвам всичко много старателно. В нея ще има и български герой.

Значи имаш готова концепция?
Да. А също и издател (смее се).

Да, наистина – как реши да издадеш книгата си и тук?
По същата причина, поради която започнах да уча български – заради приятелите ми. Същите хора, които за първи път ми показаха как звучи българският език... а когато ги видях да пишат, бях наистина очарована – хвърлих око на азбуката ви и си казах, трябва да я науча, това е код, който трябва да разбия (смее се). Когато книгата ми излезе в Америка, им дадох копие. Но се оказа, че имат проблеми с английския и не могат да я прочетат. Бяха много учтиви, но си дадох сметка, че съм им дала абсолютно безполезен подарък. И ми стана тъжно. Зачудих се какво е разрешението на този въпрос и то беше очевидно – ще публикувам книгата в България, където ще й направят прекрасен превод. И по този начин посветих българското издание на романа именно на тях. Сега, когато се върна в Испания, ще мога да им дам книга, която ще могат да прочетат. На родния си език.

Книгата на Александра Уитакър "Сбогом на Софи Дийн" е на пазара от ИК Ексилибрис. Цена: 14,90 лв.