Преди три години почина един от най-легендарните хора в издателския бизнес – милионерът Хю Хефнър. Мъжът, който почина на 91 години, ще остане в историята с идеята за най-продаваното мъжко списание на всички времена.
Част от това, което прави Хю Хефнър толкова интересен е, че целият му живот е обвит в мистерия. Трудно е да различим фактите от слуховете за нещата, които са се случвали в прочутото му имение.
За мнозина Хю Хефнър е олицетворение на най-гнусните черти на човечеството. Той е обвиняван в експлоатация на жени, в сексуален тормоз, в склоняване към проституция и в практикуване на всякакви сексуални извращения.
В същото време никой не може да отрече приноса му в развитието на американското общество. Защото освен гениален предприемач и първият плейбой на Америка, Хю Хефнър е и един от най-прогресивните хора на 20-и век.
Как заем за 600 долара се превърна в империя за милиони
През 1952 г. Хю Хефнър работи като копирайтър в списание „Esquire“, на което е бил почитател от години. Когато обаче иска да му повишат заплатата с 5 долара и му отказват, напуска списанието, за да създаде свое собствено.
Хю Хефнър не разполага с много пари, затова се налага да ипотекира дома си, за да получи заем от банката за 600 долара. Идеята му е да създаде списание, подобно на „Esquire“, което да включва сериозни статии и литературни творби, но освен това и снимки на разсъблечени жени.
Хефнър вади голям късмет, след като успява да се сдобие със снимка на Мерилин Монро, която никой преди това не е виждал. По това време Монро е най-големият холивудски секссимвол, но се е съгласила да позира гола няколко години по-рано, когато все още се е опитвала да пробие в Холивуд.
През декември 1953 г. излиза първият брой на списание „Плейбой“, което моментално се превръща в хит. Броят е продаден за часове и се налага допечатка.
През следващите години Хю Хефнър продължава да революционизира бизнеса си. Успехът на „Плейбой“ му позволява да отвори верига клубове и да създаде няколко телевизионни програми. Успява и винаги да намира начини да изпреварва конкуренцията, защото ако в началото на 50-те години списание с голи жени е изглеждало революционно, в следващите десетилетия (заради успеха на „Плейбой“) пазарът е затрупан с еротика и откровена порнография.
Едно от най-простите и в същото време гениални решения на Хю Хефнър е плакатът в центъра на списанието. След като партньорите му идват с идеята да променят формата на списанието, за да могат да включват по-големи снимки, Хефнър отказва. Той обаче осъзнава, че малкият формат донякъде пропилява висококачествените изображения, затова решава всеки брой да има една голяма снимка, сгъната по средата. Това не само се превръща в една от запазените марки на „Плейбой“, но и започва да се копира от почти всички списания.
На следващата страница може да прочетете за приноса на Хю Хефнър в борбата за равноправие на чернокожите и за това как неприемливата (от днешна гледна точка) култура на "Плейбой" стана първото стъпало в еманципацията на много жени >>>
Хю Хефнър и значението му за борбата за равноправие на чернокожите
Списание „Плейбой“ е известно най-вече със снимките на голи жени, но е факт, че най-голяма стойност му придава съдържанието. От самото начало Хефнър е искал списанието да запознава читателите с най-важните теми и с най-интересните хора. Писатели, политици и лидери от различни сфери на живота са давали интервюта за списанието, а хиляди други са мечтали за това.
През втората половина на миналия век една тема в САЩ е по-важна от всички останали (а, както виждаме, продължава да е важна и до днес) – борбата за равноправие на чернокожите. По това време афроамериканците са третирани като второ качество хора, но все повече чернокожи американци отказват да се подчиняват на расистките закони.
През 1961 г. Хефнър научава, че в два от клубовете на „Плейбой“ (в Маями и Ню Орлеанс) не приемат чернокожи членове и не наемат чернокожи момичета. Реакцията му е незабавна, уволнява управителите и затваря клубовете, след което прави следното изявление: „Ние сме изявени врагове на сегрегацията и активно участваме в битката, която цели да сложи край на всички расистки закони и ограничения.“
Днес това е реакцията, която бихме очаквали от всеки, но през 60-те години политическата позиция на Хефнър е по-скоро вредна за бизнеса му и му навлича много неприятности и гнева на доста хора.
Като част от борбата на „Плейбой“ срещу расизма, в списанието са публикувани интервюта на двама от най-харизматичните лидери на движението за равноправие – Малкълм Екс и самият Мартин Лутър Кинг (и двамата убити няколко години по-късно). Всъщност интервюто на Кинг за „Плейбой“ е най-дългото, което носителят на Нобелова награда е давал в живота си.
През 1965 г. „Плейбой“ публикува брой с чернокож модел на постера в средата на списанието. Това предизвиква недоволството на много от читателите, но списанието вече е успяло да се наложи и оцелява. През 1971 г. Хю Хефнър стига дори по-далеч и за пръв път слага чернокожа жена на корицата на списанието. За да можем напълно да оценим колко прогресивна стъпка е било това, трябва да имаме предвид, че „Sports Illustrated“, следващото най-голямо списание с жени на корицата, пускат брой с чернокожа жена почти четвърт век по-късно.
Еротиката като еманципация за жените
Днес е лесно да осъдим „Плейбой“ като експлоатация на жените. Факт е, че списанието стана проводник на порно културата и че е отговорно за сексуализацията на женското тяло повече от което и да е друго печатно издание. Ако обаче погледнем в контекста на времето, ще осъзнаем, че Хефнър е направил повече за еманципацията на жените от някои днешни лидери на феминистки движения.
През 50-те години жените в САЩ са абсолютно зависими от мъжете. За една жена е било почти невъзможно да изтегли кредит, ако не получи позволението на съпруга или баща си. Жените не са имали никакви опции за кариерно развитие, а работещата жена се е считала за провалена жена, защото не е успяла да си намери съпруг.
Когато „Плейбой“ започва да публикува снимките си, списанието обявява символична война на моралните норми и ограничаването на жените. Моделите, които се появяват на страниците на списанието или на централната му снимка, получават тласък в развитието на модните си кариери.
Когато Хю Хефнър отваря веригата си клубове в САЩ и по света, хиляди жени получават възможност да се еманципират. Освен много добро заплащане, клубовете осигуряват защита на жените – на тях им е забранено да дават истинските си имена, адресите и телефоните си на когото и да било, а на членовете на клуба е забранено да докосват момичетата. Ако някой си позволи подобна волност, веднага бива изключен и получава забрана да посещава клубовете.
Много жени получават възможност да напуснат агресивните си съпрузи и да се издържат сами, да отглеждат децата си като самотни майки, да съберат пари за образованието си и да започнат да изграждат кариерата си.
Макар „Плейбой“ да има някои безспорно негативни ефекти върху културата ни и възприемането на жените, и макар някои разкрития за личния живот и сексуалните навици на Хю Хефнър да го поставят в не много добра светлина, не бива да забравяме, младият мъж, който създаде списанието, остави дълбок и в много отношения позитивен отпечатък върху обществото.
