Светът се владее от любовта и болката. Ако болката има цвят, той е вечночервен, ако любовта има цвят, той също е вечночервен.
За да каже, че светът гори, Ева Гочева измисля нова дума. Вечночервено е онова, с което описва усещането си към света. „Вечночервено“ е името и на новата й книга, за която тя разказва в поредцата „Жените на България“.
Дебютната книга на поетесата „Съвсем друга история“ я нареди сред любими имена в съвременната българска литература, а „Вечночервно“ е като страница от живота й, която трябва да прелисти, за да започне нова.
„Чувствам я като последната, която трябва да се откъсне от мен, за да освободи място за прозата“, казва авторката.
Ева обича да пише за всичко, което има отношение към настоящия момент. Казва, че у нея тече един непрестанен процес по задаване на въпроси, на които все още търси отговори.
И дори любовта не занимава толкова съзнанието и душата й, колкото онази липса в света, която трудно би се запълнила. Вълнуват я крайностите, полюсите и онази сила, която ни кара да се променяме и израстваме.
Споделяме две от любимите й стихотворения, публикувани във „Вечночервено“, а цялото интервю с Ева Гочева можете да гледате в поредицата „Жените на България“.
***
из „Вечночервено“, Ева Гочева
веднъж докато пътувахме
пропуснахме табелата
и влязохме в неизвестен град
ти каза:
ние сме в Небивалата земя
съгласих се защото така или иначе
не ми се остаряваше
моите трийсет бяха топлата среда на хляба
моите трийсет най-сетне ме направиха
дете и жена едновременно
в този измит от дъжда непознат град
който се изцеждаше по покрива
на новата ни семейна кола
слязохме за кафе и заваля отново
стояхме навън
докато кафето се разреждаше в чашите
беше последният ден от лятото
а трябваше да останем деца и след него
Небивалата земя си я бива
казахме почти едновременно
и се засмяхме
не сме имали по-добър край от този
***
остави го
остави го да те напусне
ще си зависим като куче
от нечие погалване
и какво от това
рядко е завинаги
защо ти се умира като си го помислиш
защо се страхуваш толкова
ако сега те завържат
затворят те в багажник
откарат те незнайно къде
и те изтезават непосилно
ще го оставиш ли да те напусне
ако оцелееш
защо трябва да е по трудния начин
хайде остави го
всички се нуждаем от чуждо сърце
не от своето собствено
