„Заедно на Коледа” е новата Коледна песен на Вяра Панталеева и вокалната група „Мики Маус”, с която тя работи. По традиция това е десетата коледна песен, на колкото години стана групата през пролетта на тази година. Автор на музиката, текста и аранжимета е нейният съпруг Чавдар Цолов. 

  • Дизайнерите от „Alessa” с 3 предложения за новогодишен тоалет
  • Алена: В годината на Нептун ще осъзнаем грешките си (ВИДЕО)
  • Спенс: Тази Нова година ще бъда с най-малкия си син – така постанови съдът
  • Книга за любовта помага на млада жена да се пребори с множествената склероза
  • Любимите снимки на Вики Терзийска в Инстаграм: дъвки Love is от Истанбул
  • Защо трябва да добавите „нищо“ в желанията си за 2023 г.?
  • Малки разговори с деца: Защо Дядо Коледа НЕ съществува, но еленът му яде... кебапчета
  • Преяждане дебне отвсякъде! Как най-бързо да влезем във форма (ВИДЕО)
  • 418 501 души научиха от Ladyzone за смразяващата загуба на Иво Аръков
  • Любов, семейство, деца - големият хороскоп за януари 2023 г.

Вяра, идва Коледа, как усещаш този празник?

Моят коледен пъзел изцяло е свързан с дечицата от вокалната група „Мики Маус”, с които работя. Много обичам коледните празници и цялата еуфория, магията и вълшебството около тях. Мисля си, че колкото повече порастваме, толкова повече се отдалечаваме от тази коледна магия, която сме били способни да усещаме като деца. И точно това усещане аз не искам да загубя и някак подържам в годините с помощта на моите Мики Маусчета, тяхното детско чувство и най-вече с помощта и подкрепата на моя съпруг Чавдар Цолов. В последните години той изцяло се занимава с коледните ни песни и тяхната реализация. За мен Коледа няма нищо общо с бясното пазаруване и купуването на безкрайно много подаръци. Така живеем в днешното съвременното общество. Бунтувам се срещу тази реалност и единственото, което мога да направя, е това, което правя през последните 10 години.

Моят коледен пъзел започва всяка година лека-полека да се реди още през октомври. Тогава започваме да мислим с моят съпруг Чавдар каква да бъде новата песен за децата, кого да поканим, как тя да бъде различна от миналогодишната, за да не се повторим по един или друг начин. 

Вече 10 години си с децата от „Мики Маус” и всяка година сздавате нова песен за Коледа, така ли е?

Да, тази година е юбилейна за нас не само изпълнявайки нова коледна песен. През пролетта с дечицата отбелязахме 10 години от създаването на Вокална група „Мики Маус”, с голям концерт в кино „Люмиер” в НДК. За юбилейния ни концерт тогава поканих едни от първите деца, с които стартирахме групата, както и много други деца, които са били част от „Мики Маус” през годините. 

Какви са спомените ти от детството около посрещането на Коледа?

Прекрасни, цветни и много топли! Коледа винаги свързвам най-вече с баба и с дядо, и с моя братовчед Христо (за мен е Ицко), който от много години живее в Германия. Това бяха родители на моята майка. Дядо беше гръцки македонец и имаше девет братя и сестри, а баба – сръбкиня и бяха общо три деца. Голямо семейство... Тяхната къща беше в град Гулянци, в бежанския квартал, в който имаше предимно хора, дошли от други страни. Отраснала съм в пълна къща с обичаи и традиции, на които ни учиха и възпитаваха тогава.

Снимка: Вяра Панталеева, личен архив

Един от обичаите беше, когато се прави нещо, независимо дали е работа или празник, да се събират всички заедно. В такава атмосфера съм отгледана. Помня, че къщата винаги беше отворена за гости, винаги ухаеше на вкусните бабини манджи и всеки беше добре дошъл, добре нагостен и добре изпратен - с пълни чанти от продукти от двора и мазето на баба и дядо. Дядо правеше домашна ракия и вино, от които винаги имаше за всеки. Коледите бяха топли и вълнуващи...

Спомням си как баба, строга, но справедлива и много грижовна, палеше печката, още докато спим с братовчед ми Ицко. Спомням си как се събуждахме в топлата стая от пукането на огъня и как ухаеше на палачинки, мекици, пържени филийки. Помня украсяването на елхата, както и пълната къща с хора. Баба и дядо имаха и много животни, за които се грижеха, ама какви ли не! Днешните деца едва разпознават животните на снимките или по-скоро познават само кучета и котки. Аз съм щастлива и благодарна за детството, което имах и средата, в която пораснах. За мен това беше едно щастливо детство, не сред молове и детски центрове, а на свобода, сред природа, семейство с обичаи и традиции и много животни около нас, за които помагахме на баба и дядо. А за Коледа те винаги колеха прасе. Навръх празника се събираше цялата рода, баба винаги правеше греяна ракия, защото навън имаше сняг и беше мноооого студено и всички бяха заедно. Най-хубавото беше, че къщата беше пълна, всички бяхме заедно и имаше много смях. Всичко това толкова ми липсва сега, защото всичките ми близките починаха, но за мен тези години останаха незабравим цветен спомен, за който се сещам с изключителна топлина!

А у дома, с мъжа ти и дъщеря ви, как ще празнувате?

Покрай коледните празници ни е най-натоварена програмата с вокалната група, защото все препускаме по задачи, участия, коледен концерт...  Но тази година, като приключи концерта ни на 22 декември в бар-клуб JOY Station, ще имаме време да направим у дома къщичка от коледни сладки. А коледната украса гледам колкото се може по-рано да я извадим. Моето момиченце Рая стана на 8 години и половина и много обича да украсяваме семейно елхата или да си правим семейни вечери с коледни филмчета. Имам изключително добър мъж и благодаря на Господ, че съдбата ни е срещнала. Заедно с него създадохме много неща, всъщност всичко! А човек има нужда най-вече от човек до себе си с главно Ч, какъвто е Чавдар.  

Снимка: Вяра Панталеева, личен архив

А какво се случва с личната ти кариера, през лятото излезе песента ти „Вярвам”?

Да, така е! Песента „Вярвам” също е създадена от моя съпруг, който е автор на текста, музиката и аранжимента. Покрай пандемията бях преустановила участията си, но сега съживих отново моя „Vintage project”, който е със звученето на музиката от 50-те, 60-те и 70-те години. Идеята и посоката на този проект е да възраждам любими български песни, с  изцяло нови аранжименти, както и да правя авторски песни в джази и суинги стилистика. 

Снимка: Вяра Панталеева, личен архив

Какво си пожелаваш за идната година, както и на читателите ни?

Много обичам Коледа! Обичам доброто, което някак се събужда в хората на Рождество. Макар напоследък много да се говори за доброта, малко се прави. А доброто е не за да се говори за него, а за да се създава. Пожелавам на моето семейство и на вашите читатели здраве и живот, защото всичко друго е постижимо и е в нашите ръце!