Сибина е приветлива, хубава млада жена, която обича активния живот, тениса, както и съпруга си - Асен Григоров. Информацията винаги е съпътствала живота и на двамата - занимават се с журналистика. Те бяха лица на предаването по БНТ „Животът и други неща”, което сега продължава като подкаст в сайта „Булевард България”, зад който стоят двамата.
Сибина и Асен са родители на 11-годишата Лора. Асен има още две деца от предишни бракове, пръснати по света. Всички заедно се събират по Коледа и през лятото. През останалото време си говорят през WhatsApp.
Със Сибина си говорим за „живота” и „другите нещата”, които ни се случиха и продължават да ни се случват през последните месеци – коронавирус, карантина, множеството забрани, промяната в работата, дистанционното обучение на учениците, а сега и протестите по улиците на София.
Иначе тя е морско момиче – от Варна, а Асен е перничанин. Това е повод за доста семейни шеги на географски принцип. Сибина прие да сподели пред LadyZone.bg мислите и чувствата си за настоящата обстановка и за онова, което предстои.
Сибина, като журналист, какви въпроси задаваш на другите и на себе си днес, в това време на криза – протести по улиците и неяснота от последиците?
Лутам се между два въпроса – „как стигнахме до тук” и „какво ще стане”. Докато първият е по-скоро ясен, вторият е този, който ме затруднява с намирането на отговор. Гледам и хората, които са по улиците, опитвам се да отгатна по лицата им какви са, какво ги води на площада, кое ги мотивира. Парадоксално е, че уж пандемията щеше да ни направи по-добри и по-състрадателни, а всъщност, ако гледаме какво става тук или в съседна Събрия, тази криза ни накара да се огледаме къде сме, с какво разполагаме, харесва ли ни то, имаме ли доверие? Вместо лични въпроси май си зададохме обществени.
Как би коментирала темата за свободата на словото и за фалшивите новини, които ни заливат?
Мисля, че това е реалността и не можем само пасивно да я осъждаме и да правим тежки заключения за свободата на словото - време е да приемем, че ние сме словото. И тук не говоря за отговорността ни като журналисти, а за отговорността на всички хора, които потребяват платформите на социалните медии и разпространяват информация.
Гледам по дъщеря ми, която знае всички новини за Америка от ТикТок и Инстаграм. Тя знаеше за Джоржд Флойд, за смъртта на Коби Брайънт и дъщеря му, знае все нови и нови неща за Тръмп и тъст му, за Black Lives Matter. Понякога идва с някоя фалшива новина и ние се опитваме да й обясним, че това не е истина. Ако искаме истината обаче да е нещо ценно, ще трябва да спазваме хигиена и най-вече да възпитаваме тази хигиена от най-ранна възраст. Битката за истината е дълга и ежедневна. Преди смятахме, че истината сама по себе си е победител. После разбирахме, че и това подлежи на доказване. Не е достатъчно да казваш истината, трябва някой да ти вярва и да е готов да я разпространява заедно с теб. Фалшивите новини се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските.
Смяташ ли, че информацията за появата на COVID–19, като че ли още повече нагнети напрежение и страх в хората, а ние и не спираме да коментираме вируса?
Смятам, че това, което се случва днес на площад „Независимост”, има връзка с онова, което преживяхме по време на карантината. За късо време приехме ужасно много информация, плановете ни се обърнаха с главата надолу, бъдещето започна да изглежда несигурно.
Как този коронавирус се отрази на семейството ви с Асен – станахте ли по-затворени, спряхте ли да спортувате, защото и двамата обичате да играете тенис, как се приспособихте към ограниченията и кога се завърнахте към обичайния си начин на живот?
Нищо особено не ни се случи, освен че аз започнах да готвя и да отглеждам цветя на терасата, а той откачи картините в хола, за да играе тенис. После всичко си дойде по местата.
Наистина ли си вегетарианка и налагаш ли начина си на хранене и на семейството си?
Аз съм толерантен човек и не налагам нищо на никого, дори не се опитвам. Бях вегетарианка няколко години, после обаче се върнах към старите си навици, за щастие на мъжа ми, който се изхранва основно с месо. Не бих казала, че се храним особено здравословно - по-скоро спортуваме доста и това ни позволяваме да не сме чак толкова дисциплинирани в диетата си.
По-често ли спорите с Асен и за какво или пък сте на едно мнение?
Опитваме се да спорим, но много бързо се съгласяваме един с друг.
Предстои ли ви да почивате през лятото и къде?
Това лято решихме, че ще работим. Може би ще направим няколко къси бягства из България, но това ще е всичко. По принцип рядко почиваме. Асен вечно има лоша съвест, че пропуска неща, аз също не съм голям фен на бездействието. Дъщеря ни страда малко повече, но няма избор.
Какво се промени в работата ви в сайта и как се развива той, още повече, че е нова форма за информация в бранша?
Освен че всички медии работим с някакво ужасно дълго работно време, другата промяна е, че хората започнаха да четат сериозни неща, станаха политически активни. Не можем да се оплачем, че ни е скучно.
Трудно ли се приспособи дъщеря ви към дистанционното обучение и какъв е коментарът ти за тази форма на обучение, която не е ясно дали няма да продължи и през идващата учебна година?
Дъщеря ни обяви края на учебната година още през май и нямаше сила, която да я накара да подходи по-сериозно към нещата. Чух много позитивни неща за дистаницонното образование от други родители, но не мога да се похваля със същото. Мисля, че дистанцията не е нейната форма на общуване.
Мислила ли си какво предстои на детето ти – в какъв свят ще живее занапред?
Засега казва, че иска да живее в Америка. Лора научи английски сама, дори не разбрахме как. Говори го напълно свободно. Като беше по-малка, като отидехме някъде в чужбина, ме питаше - може ли да останем тук. Тя е много волна птица, със сигурност ще си намери мястото.
Смяташ ли, че в момента се случва промяна в стандартите на живот, подмяна на реалността и ако е така, светът в каква посока ще тръгне според теб?
Много ми се иска да съм футуролог, но май не съм достатъчно добра в това. Виждам, че в последните години ценностите на хората се променят. Природата става много важна, здравето също. Старостта е обявена за враг, всички искаме да сме млади, колкото се може по-дълго време. Спортуваме повече, пътуваме повече, обръщаме внимание на етикетите на стоките, които купуваме. Жените ставаме лидери. Нали видяхте кои държави се справиха най-добре с кризата - тези, които имат лидери жени: Исландия, Финландия, Норвегия, Дания, Германия и Нова Зеландия. Джасинда Ардерн е почти със статут на рок звезда. А в нашия щаб нямаше май нито една жена.
