Ако случайно срещнете Недялка на улицата и я виждате за първи път, никога не бихте предположили, че това симпатично, слабичко момиче с големи зелени очи, е шесткратна европейска и веднъж световна шампионка по таекуондо ITF, има 5 златни медала от републикански първенства по кикбокс, а от 8 години е и треньор “и вече мога да се похваля, че имам мои ученици с титли”, срамежливо се усмихва тя. 
Аз обаче знам всичко това и не спирам да се удивлявам колко усмихната и позитивна е Нели, дори и докато ми обяснява как са й чупили скулите, кокалчето на ръката или пък за състезанието, на което се явила месец след операция на апендицита - “То ми се отвори раната тогава, затова ми е толкова голям белегът” вмята и ми го показва толкова небрежно, все едно говори за неделната си разходка в Борисовата или как си е одрала глезена в тротоара. За радост на детето в мен, до края на разговора ни чувам още много подобни истории, каквито винаги съм си мислела, че се “случват” основно във филмите с Брус Лий. Оказва се, че не е точно така – състезанията по бойните дисциплини изискват точно толкова мъжество, характер и воля, колкото помня от “Най-добрият от най-добрите” например.
Вероятно заради това Недялка Бачева (както всъщност е цялото й име) говори с плам и отдаденост, доста жестикулира и често избухва в искрен смях. Докато седим в офиса на спортния клуб, в който е треньор, а вляво от мен проблясват една камара купи, не мога да не я попитам дали й се е налагало да ползва уменията си извън състезанията и приложими ли са изобщо в реалния живот?. “Естествено” – отговаря и ми разказва за съвсем пресен случай, когато имала среща с нейна позната пред метростанцията на Васил Левски “Още на светофара я видях, че стои като вцепенена, а до нея някакъв не много спретнат младеж
й размахва нож пред лицето.”
“Никой ли нямаше наоколо?” – питам. “Пълно беше с хора, никой нищо не направи.” – казва и аз за пореден път се ядосвам на малодушието на хората. Нели обаче се затичала към тях и застанала между приятелката си и нападателя. “Нищо не му направих, само го погледнах в очите и му казах “Искаш ли да ти дам моите пари, а?! Искаш ли моя телефон?!” Той хвърли ножа и побягна. Добре, че го направи, иначе щях да го смачкам от бой! Просто усети, че съм уверена, а тези, които нападат, винаги се съмняват. В повечето случаи само от теб зависи как ще реагират. Ако започнеш да викаш за помощ или се вцепениш от ужас, вероятно ще ти направят нещо. Но ако си спокоен, много лесно се плашат. Това е, на което те учат бойните изкуства – да си балансиран и уверен, да знаеш, че притежаваш вътрешната сила да реагираш адекватно в крайни ситуации и да се защитиш.”
Тъй като една от целите на срещата ни е да ми разкаже повече за таекуондо и кикбокса като алтернативни, малко по-адреналинови занимания, съвсем подходящи за съвременния градски човек, я питам: “А ако не искаш да ставаш професионалист или някакъв много добър боец, ами просто да се запишеш заради тонуса, защото е натовараща тренировка (продължава 2 часа – бел. авт.) или за да направиш по-добра фигура?”, Нели отговаря: “Няма проблем, разбира се.
Такеуондо между другото е много подходящо за жени.
Кикбоксът също, защото тренировките и при двете преминават в анаеробен режим – тоест, изгарят се мазнини. И се развива тънката мускулатура по цялото тяло – не само на ръцете, краката или корема – всичко едновременно. Прави се релеф, а не обемни мускули, както при фитнеса. Освен това се свалят килограми – всеки път са включени тичане, но не на пътечка, а с гирички в ръце, скачане, стречинг - упражненията са много разнообразни и интензивни... дори и само със загрявката, отслабването става съвсем естествено.
Бойните изкуства като цяло извайват тялото.
Подходящи са и за жени след раждане, за онези, които искат да отслабнат и най-вече - са много благотворни за психиката.”
- А спазват ли се някакви по-специални диети? Например при йогата ти дават един лист с цяла система за хранене – ако искаш се съобразяваш, ако не искаш– не се. При вас как е? – питам.
- Не е добре да ядеш два часа преди тренировка, защото още на загрявката ще върнеш всичко. Ако искаш да отслабваш, не е препоръчително да се храниш и след това. Най-добре е да издържиш и да си легнеш гладен. Е, не винаги се получава – онзи ден толкова ми къркореше коремът, че изядох едно кисело мляко (смее се). Иначе на моите ученици им изготвям индивидуални диети (можете да я намерите в ABC Fight Club - бел. авт.), когато ме помолят – според това какво обичат им казвам кое е добре да махнат от менюто си и кое да оставят...
Аз обаче - като човек, който е спазвал веднъж в живота си диета и е издържал цели три дни на режима, искам да знам друго. Не много богатите ми познания в областта на стиловете в бойните изкуства все пак някак са включили наблюдението, че кикбоксът и таекуондо много си приличат – само дето при второто състезателите носят кимона (добок) и често ми се струват по-дребни – вероятно заради корейците, които са го измислили. Затова задавам въпроса каква е разликата между двете, а отговорът не е много изненадващ: “В такеуондо нещата стават по-бавно и се набляга на техниката. Могат да минат три месеца, в които учиш как се правят три удара, но накрая си ги оттренирал толкова добре, че когато те изправят срещу противник, не мислиш за това как да удариш. Вече можеш да се съсредоточиш върху човека отсреща и да следиш неговите действия, за да ги контрираш... за да нападнеш. Когато тренираш таекуондо знаеш защо се завърта юмрукът при удар, защо се извърта петата на единия крак, докато риташ с другия... Кикбоксът е по-силов и може би затова е по-популярен, но в него не се обръща толкова внимание в детайли на всяко нещо, можеш веднага да се хвърлиш в боя. На мен на няколко пъти ми се е случвало на състезания по кикбокс да анулират срещи заради прекалено технично превъзходство.”
И така, докато си говорим, научавам също, че на състезание в Северна Корея
една от състезателките счупила носа на Нели.
Тя пък си го наместила съвсем сама на място, защото корейският лекар не й вдъхвал доверие. И продължила да се бие с лице, обляно в кръв, което изправило цялата публика на крака. “Там не е като тук, залите са пълни до горе, а те са много странна публика – ръкопляскат хей така (показва ми много обрано пляскане, като в клипа на Faithless – “I Want More”). Всички бяха много впечатлени, защото аз съм чужденка и не се случва често, особено корейците, за които таекуондо е национален спорт, да подкрепят чужда състезателка.”.
Чудя се има ли място суетата в живота й - да ти чупят носа, скула или да ти избият зъб, не е точно мечтата на всяко малко момиченце... Нели обаче е твърда - "Каква суета, няма място за такива неща."
... Иначе тя обича да снима и е завършила гимназия с профил рисуване, защото "ми е дадено". Любовта й към таекуондо обаче надделява и въпреки възраженията на баща й, който не й разрешава да се занимава с бойни изкуства, тя все пак се записва в НСА. Питам я дали е бил труден изборът между Художествената и Спортната академия, а тя ми казва, че дори не се е замисляла за първото.
.... По-късно, докато подбираме снимки я питам “Нямаш ли фотографии извън залите, такива, на които си без екип?” “Почти никакви” – отговаря ми просто. И добавя - ”За да си професионален спортист, цената която плащаш, е липсата на личен живот. Спортът вече е личният ти живот.”
За финал ми е интересно какво е необходимо, за да започнеш да се занимаваш с такеуондо, кикбокс или друго бойно изкуство:
“Желание. За да започнеш да се занимаваш с каквото и да било бойно изкуство, няма значение на каква възраст си, с какво се занимаваш, какво е семейното ти положение, колко си висок, дебел ли си или слаб, мъж или жена си, тренирал ли си преди или не. Проверете сами и ще се убедите.”
Междувременно - другата седмица ще се състои Европейското първенство по таекуондо ITF, на което тази година София е домакин. То включва жени и мъже, както и всички възрастови групи. Дните са между 16 и 20 май, мястото - зала Арена Армеец София. Към момента женският ни национален отбор по такеуондо, от който е част и Нели , е четвърти в света и втори в Европа.
