Броени часове ни делят от старта на дългоочакваното и различно кулинарно шоу "Щипка сол" по bTV. В него главно действащо лице е Силвена Роу, която даде специално интервю за LadyZone. Как да съблазним мъжа с храна, защо жените са по-добри от мъжете в кухнята и как се приготвя сирене, в което няма мляко, а ядки. Бон апети!
И тъй като е трудно да опишем колко емоционална, зареждаща и пълна с енергия е Силвена, предлагаме ви и видеовариант на интервюто:
Мъжете или жените са по-добри в кухнята?
Илюзията в нашия живот е, че мъжете са по-добри. Ако си марсианец, пристигнал от Марс на Земята, пуснеш телевизора и видиш, че мъж готви и си казваш „Я, явно мъжете готвят тук”, но това не е така. На Запад най-добрите, най-известните готвачи са мъже. Защо? Защото те не са като жените. Една жена трябва да върти домакинство, да гледа деца, да пазарува, да пере и в същото време да се занимава в кухнята професионално, докато един мъж, естествено се занимава само с кухнята. Това пък прави жените много добри и силни психически. На Запад те трябва да готвят за семейството си, за гостите, които ще дойдат, докато един мъж си ходи на работа, връща се и всичко трябва да е готово. Може би и там малко се разчупиха нещата и силните половинки започнаха да готвят. Но жената има повече натурален нюх в кухнята. Безспорно е, че има много добри мъже, например моят баща беше такъв, но той се появяваше като гостенин в кухнята - с шармантен замах като че ли бомба е паднала, и майка ми и баба ми ходеха и чистеха след него, а ние го хвалехме „браво, татко, страхотна храна, браво, страхотно татарско кюфте”.
Но все пак е бил добър, нали?
Е, страхотен!
Само да има кой да чисти след него...
Как е възможно един мъж да прави нещо в кухнята и да извади всяка една посуда, всеки един нож и вилица...
Ако трябва да съблазните мъж с ястие, може и да не е засукано, какво ще бъде то?
На едно ястие най-важното нещо не му е толкова видът, а вкусът. Вкусът е нещото, което кара един човек да се влюби. Повечето мъже, а и повечето хора имат отношение към яденето – кой може да устои на една чудесна, вкусна, апетитна гозбичка? Почти никой. Има и мисъл, че пътят към сърцето на мъжа минава през стомахчето, така че аз редовно си съблазнявам моя мъж и синовете си с моето ядене. Най-добре е да се сготви нещо, което е любимо на някой. Моят мъж например обича лимони и десерти с лимон. Аз правя една страхотна торта с лимон, леко кисела, и той направо се разтапя. В Дубай един от най-големите шейхове се разтапя, когато направя десерт за него, направо изблизва чинийката. Така че десертите винаги играят голяма роля. За мен те са нещо, което завършва цялото преживяване на една вечеря.
Значи любовта на един мъж минава през десерта?
Да, ако не е диабетик. Но и тогава мога да се справя със специални десерти.
Кое е най-екзотичното място, на което сте готвила?
Живяла съм на Карибите. Там съм готвила много изчистени неща. Отивам до пазара и купувам огромен омар, окол 3 килограма. Начинът, по който се готви – предварително го замразявам във фризера, за да му убия сетивата леко, защото все още е жив, след което го слагам в голяма тенджера с вряла вода. Готвила съм и в Бали, но там пък е невероятно, защото съставките и климатът са други. А сега готвя предимно в Дубай, където имат много интересна кухня. Пазарите там са като все едно, че си в „1001 нощ”. В България също ми е много интересно да готвя с тези продукти, които са ми липсвали цял живот, и които в Англия липсват.
В момента се занимавате с няколко проекта и ви се налага да пътувате много. Кой готви на семейството ви?
Те си готвят един на друг. Например синът ми се включи по скайп онзи ден, защото трябваше да приготви торта за някакво благотворително дружество за децата на Сирия. Аз му казах една много бърза и ефективна рецепта. И всички са се побъркали по нея. Те си готвят сами, показват ми на снимка какво са направили, след което се смеем всички заедно.
Добре ли готвят?
Малкият ми син е на 20 години и готви невероятно – има нюх, има усещане. Сигурно е ген, защото, както казах, баща ми готвеше, след това и аз. Семейството ни просто има страхотна връзка с вкуса.
Каква част от вашата работа заема импровизацията?
Обичам да импровизирам, но моята импровизация винаги е на основата на една традиция. Кухнята ми е много модерна, но винаги се базира на традиционни методи и елементи. Да речем аз правя баклава, но тя е безмаслена, няма ядки, само плодове. Когато готвя ориз също го правя по различен начин, пилафът също е съвсем лек, без грам мазнина. Нещата са много по-преработени, защото знаете, че живеем забързан живот, в който нямаме много време да ядем здравословно.
А това не отнема ли повече време – да се приготвят ястията здравословно?
Да, отнемат много повече. Последната ми страст е да приготвям сирена, които нямат нищо общо със сиренето, но като ги ядеш имаш чуваството, че ядеш сирене. Правя ги от преработени ядки и са супер здравословни и подходящи за хора, които не могат да ядат млечни продукти и имат висок холестерол. Това естествено изисква много време и търпение. Но си струва, защото никой друг не прави подобно нещо. Другото, в което се специализирам напоследък е суровата храна. Обичам да приготвям ястия, които са от сурови продукти, а като ги сервирам си мислиш, че ястието е готвено. Правя ги така, за да не губя нищо от витамините и минералите. В България, каквото и да си говорим, най-вкусните ястия са със запръжка. Аз избягвам това изцяло. Разчитам на други съставки като билки, подправки и зеленина, които придават вкус и липсата на тази запръжка въобще не се усеща. Толкова е вкусно!
