Преди няколко дни австралийското издание Women’s Day обяви, че Принц Хари и Ема Уотсън имат връзка. Новина, която затрупа много бързо медийното пространство с безброй публикации, гласящи едно и също нещо:
« Принц Хари и Ема Уотсън са заедно! »
Истината е, че не са! Новината се разпространи след като 24-годишната актриса сподели в Twitter:
« Хора, помните ли разговора ни как не трябва да вярваме на всичко, което се пише в медиите?! »
WORLD ♥ Remember that little talk we had about not believing everything written in the media?!
— Emma Watson (@EmWatson) February 22, 2015Ироничният тон на изявлението е достатъчно красноречив. Ема Уотсън открито опровергава погрешните твърдения за личния й живот, както и подхода на медиите в дадения случай, но това далеч не е краят. Случаят повдига въпроси, отнасящи се за журналистическите морал, етика и професионализъм, както и за отговорността към обществото.
Днес, трудно бихме си представили ежедневие без медийно присъствие. Информационните канали играят голяма роля във всекидневието ни - следим ги, ценим ги, дори им се доверяваме, защото те са нашият прозорец към света.
За жалост подобни еуфории, като тази около въображаемата връзка на Ема Уотсън с Принц Хари, не само са трудно контролируеми, но поставят под съмнение обективността на медиите и поддържат публичното недоверие към журналистите.
Глобалният глад за « сензации » кара някои издания да пренебрегват журналистическата ценностна система, публикувайки новини без да проверяват източниците.
Това би могло да бъде прието като „вътрешен” избор на дадена редакция, което само по себе си съответства със свободата на словото. Интересно е, защо след като една медия решава да рискува, друга е готова сляпо да я последва?!
Някои биха казали:
« Защото източникът е голямо заглавие? »
Други:
« Защото информацията е публикувана « навсякъде »! » или « Защото хората обичат подобни новини! »
Може би, но ние бихме казали:
« И какво от това!? »
