Най-голямата новина за българската литература тази година дойде с романа „Остайница“ на Рене Карабаш, който влезе в дългия списък с номинациите за международната награда „Букър“. Това е вторият български роман, попаднал в списъка с номинираните за престижното отличие - след „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел, който спечели наградата през 2023 г.
Рене Карабаш, чието истинско име е Ирена Иванова, е родена през 1989 г. Тя е поет, писател, сценарист и драматург. Основател и организатор е на академията за писатели „Заешка дупка“. За романа си „Остайница“ получава националната литературна награда „Елиас Канети“, номинация за Роман на годината от Националния дарителски фонд „13 века България“ и литературна награда „Перото“. Романът е преведен на 15 езика, като бразилското му издание го превръща в първия български роман, който излиза в тази южноамериканска страна.
Романът ѝ „Остайница“ (She Who Remains) е преведен на английски език от Изидора Анжел. В края на 2023 г. Мари Врина-Николов печели с превода си на “Остайница” на френски Наградата на френския PEN клуб. Същата година английският превод на Изидора Анжел е отличен с наградата Gulf Coast Translation Prize в САЩ, а в началото на 2025 г. – с престижната награда HEIM на американския PEN клуб. Романът е номиниран и за шведската литературна награда Prisma. „Остайница“ е включен в класацията „21 най-добри предстоящи книги на 2026“ на Service 95, литературния книжен клуб на изпълнителката Дуа Липа.
Разговаряме днес с Рене Карабаш за емоциите след номинацията за международен "Букър" - вижте какво сподели в ексклузивно интервю пред Ladyzone.bg.
Как реагира на новината, че романът ти „Остайница“ влезе в дългия списък с номинациите за международната награда „Букър“. Къде те завари новината и каква беше първата ти реакция?
Новината ме завари в планината и доста емоции излязоха от мен – крясъци, рев, плач, смях. Беше много вълнуващо и не можех да осъзная какво се случва, честно казано. Но когато усетих огромното внимание и интерес към мен – буквално броени секунди и минути след обявяването наноминациите, започнах да си давам сметка как се случва.
Наистина голям успех! Това е едва вторият български роман, попаднал в списъка с номинираните след „Времеубежище“ на Георги Господинов. Какво означава тази номинация за теб лично като автор – както и за българската литература? И очакваше ли да получиш подобно международно признание за работата си?
Ако трябва да бъда честна, имах някакви нажеди и подозрения за това. Веднага след като излезе романът ми във Великобритания и САЩ миналия месец, различни влогъри и блогъри започнаха да го поставят в класации за прогнози кой ще бъде номиниран за международен „Букър“. И романът ми попадеше почти във всеки от тези списъци, което ме обнадежди, че може би има шанс. Щом читателите забелязват това, защото това са читатели, които следят много изкъсно какви книги номинират за международен „Букър“. И се усетили, че книгата ми е различна и точно би паснала за тази награда.
Кое според теб направи книгата ти разпознаваема и значима за международното жури на наградата „Букър“?
Първо, темата е много екзотична, особено за западния свят. Тя е за клетвените девици в Албания - жени, които се превръщат в мъже. Тоест, това не е трансджендър история. По-скоро това е един обичай, традиция, ритуал в Албания по техния закон на кануна, в който, тъй като има много вендети, мъжете там се избиват и не остават мъже. Някой трябва да се грижи за семейството. И едно момиче, което е девствено, дава обет да се превърне в мъж. Отрязват й косата, обличат я в мъжки дрехи, дават и мъжко име. Но важно е, че тя получава правата на мъжете там. Тоест, жените там имат много по-малко права, но превръщайки се в мъж, тя става свободна по един странен начин, но не е и свободна вътрешно като жена.
Промени ли те самата теб тази книга като човек, като жена, докато я пишеше?
В тази книга аз дълбая много в моите лични семейни травми, родови травми. И всъщност в колективната родова травма на Балканите, свързана с патриархалния свят и с това момиче в семейството да иска да бъде момче, тъй като баща му е искал винаги да има момчета. И по време на писането излях много от моите болки, много лични преживявания. Има много сцени, които наистина са ми се случили в книгата и може би заради това толкова докосва. Но голямата трансформация беше по време на писането и тя беше като едно терапевтично преживяване, след което смея да твърдя, че по някакъв начин простих на баща си и връзката ни стана много по-добра.
Звучи като настина да ти е подействало психотерапевтично. Какви бяха най-големите предизвикателства при писането на този роман? Има ли сцена, образ, момент от книгата, който е особено близък до сърцето ти?
На мен цялата книга ми е изключително близка. Не бих казала, че съм имала трудни моменти. По-скоро самото проучване на материята на тези закони ми отне около две години. Самото писане - само два месеца. Но то просто се изля като поток на съзнанието и не съм имала трудности. Освен, че докато я пишех, бях в една много особена лична връзка, която не беше лесна за мен. Но въпреки това, както знаем, Хемингуей по време на войната е сядал в едно кафе, докато са падали бомби, и е пишел. И въпреки този голям шум и турбуленции край мен да успях все повече да потъна в себе си и в раните си - и да ги излекувам след това.
Вярваш ли, че литературата може да променя обществените нагласи, освен че може да има действа като психотерапия?
Абсолютно да. Първо, тя работи на личностно ниво, но тя може да засегне проблеми в една цяла държава. Както се случи с „Остайница“ в някои държави - тя се възприема по много специфичен начин, да речем в Полша, която е католическа държава. Абортите са забранени и беше много добре приета от читателите и беше като един своеобразен бунт там. В Египет също. Книгите абсолютно могат да променят цели движения и държави. Мога да дам пример и с книгата на Итамар Виейра Жуниор "Да спасиш огъня" и "Торто арадо", който излезе в България в превод на Рада Ганкова. Тази книга е за робите в Бразилия и това е, че те все още нямат право на земя. Тя се превърна в слоган на движението на протестите. Протестиращите бяха направили плакати с нейната корица и когато те успяха да постигнат това, което искат - има едно видео, което се циркулира в мрежите с президента тогава на Бразилия - той се обадил на писателя Итамар, за да му каже какво се е случило. Ето тук вече може да говорим наистина за революция, която е предизвикана от една книга.
Звучи велико, направо човек настръхва, като се представи цялата тази картина. Ако самата ти спечелиш „Букър“, как би искала да бъде запомнен този паметен момент от теб - и да остане в съзнанието на читателите?
Не съм мислила за това, но фактът, че аз съм първата българска писателка номинирана за тази награда. Тоест първата жена, защото вярвам, че тепърва ще имаме още номинирани в бъдеще време и все повече ще виждаме български имена в списъка на тази награда и на много други. Лично за мен ще бъде запомнен най-вероятно като трансформативен момент. Още сега с номинацията много неща се промениха заради вниманието, което е насочено около мен. Вече дори живота ти се променя малко или много заради това внимание и се минава на едно друго ниво, в което се надявам да опазя себе си.
Какво би казала на младите български писатели, които мечтаят за международен пробив?
Аз самата имам Академия за творческо писане „Заешка дупка“, която събира едни от най-големите ни писатели и творци, които преподават в нея и сега тече прием в нея и предстои пролетното издание. И аз винаги съветвам нашите курсисти да не мислят за награди, а просто да бъдат верни на себе си и да пишат за това, от което най-много ги е страх. Защото там е семето на нещо, което може да стане много голямо. И просто да бъдат смели да влизат навътре в себе си, да бъркат в раните си и да ги изкарват на листа - това случи ли се, успехът им е гарантиран. Защото каквото усеща един писател, докато пише това, това ще усети и читателя.
Казваш, че дори в момента номинацията вече се е отразила трансформативно върху живота ти. Как се справяш в момента и напрежението около подобна престижна награда – както и вероятно с очакванията към теб в бъдеще за още по-високи творчески върхове?
Мисля, че имам спешна нужда от асистент, който да менажира интервютата и всичко останало покрай това. Със сигурност не е лесно, но и очакванията ще бъдат по-големи към мен. Аз самата имам много очаквания към себе си, но моята цел сега е да заглуша вътрешния си критик и перфекционист и да успея да напиша новия си роман, който ще бъде вече още един голям успех за мен. Да го напиша по начинът, по който искам да го напиша,не просто да го издам. И за това такива награди, призвания и номинации малко или много пречат на писателите, защото те ги изваждат от техния личен свят и ги вкарват в света. Аз сега тръгвам да пътувам веднага към Англия, имам турне от 8 март. Въобще ще съм с хора постоянно, ще пътувам и ще се срещам с читатели. Но за мен е важно все пак и да намеря време, в което да съм сама и да мога да пиша.
Спомена, че планираш и вероятно вече работиш върху нов роман - разкажи малко повече какво да очакваме.
Ами да, аз работя върху новия ми роман от няколко години. Една от темите му е свързана с монашески остров, на който има само монаси и е забранено да стъпват жени на този остров. Християнски остров е. Става въпрос за остров Атон, макар че в романа ми съм променила имената на всички места. От съображение за сигурност, тъй като темата е провокативна и не мога да си навлека гнева на някои религиозни движения. Аз не съм съгласна с това разделение в религиите на мъже и жени, на това че жената няма право да влиза в олтара, няма право да ходи на остров, тъй като се изкуши тези мъже. А защо няма остров, на който има само монахини и е забранено за мъже, за монаси или за обикновени мъже, не знам. Полуостров е Атон, но аз съм го направила остров. Просто живеем с едни много стари порядки от хора, които са ги писали с цел овластяване на народа и поставяне на жените, където си пожелаят. И това е още една смея да твърдя може би ще бъде феминистка книга.
Кои книги те впечатлиха напоследък?
В момента чета първа част на „Дюн“, тъй като съм голяма фенка на филмите и също така смятам, че това е един от, да не кажа, най-гениалния писател, който е живял някога и който е видял в бъдещето такива истини за целият свят, за Бог и всичко около нас, че просто в някакви моменти не мога да повярвам колко мъдрост е събрана в тази книга, ако се чете малко по-гностично или езотерично.
Смяташ ли, че подобна престижна номинация за "Букър" ще отвори повече врати за българските автори в чужбина и ще насочи по някакъв начин фокуса на страната?
Безспорно номинацията ми ще увеличи още повече интереса към българската литература, което много ме радва. Но тези процеси текат отдавна, не само заради номинации и награди, а също заради работата на Литературна Агенция София и участието на български автори на международни литературни фестивали. Аз самата участвам в много фестивали и мога да забележа растящия интерес към българска литература. И ценното тук е, че когато посетя един фестивал и ме помолят да препоръчам някой български автор, аз го правя с удоволствие и това е нещо, което помага ужасно много на моите колеги - това е нещо, което “отваря врати”. Вярвам, че те биха направили същото и за мен. Българските писатели сме шепа хора и трябва да си помагаме, който както може, без страх че някой ще вземе на някой друг наградата или възможността. Всеки си има свой път и своя менажерия от хора, свои читатели, и за да изкачи своята планина, много ще пада и много ще става. Но както става ясно: няма невъзможни неща и номинацията ми за международен „Букър“ е доказателство за това.
Вижте повече за Рене Карабаш в следващото видео:
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
