"Най-хубавото се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите", е казал Екзюпери, а любовта на Калина и Виктор доказва думите му.
Те са се открили, без никога да са се виждали с очите си. Историята им е истинска, както и те самите. Срещнахме се с булката Калина, за да ни разкаже повече за своята сватба, която никак не е била обикновена – яздила е кон, била е "открадната" от петия етаж с въже и за малко да полетят с паратрайк, защото и двамата обичат щурите неща. На срещата идва едно 20-годишно момиче с кучето си водач Карма, което е и неин верен приятел, и с красивата си усмивка.
Калина е човек, от който можем да научим много - тя вижда света и красотата в него с душата си и за нея той е прекрасен, може би защото сърцето й е такова. Момичето губи зрението си още на десет годинки заради рак на очите. Израснала е по летищата, защото лечение за заболяването й у нас няма, и й се налага да пътува често. В момента е студентка в СУ, където учи психология. Преминала е през множество трудности за крехката си възраст, но не спира да се усмихва и да покорява върхове (буквално – сгодила се е на връх Мусала). Когато говори за съпруга си, който също е незрящ, си личи, че е срещнала сродната си душа. Вижте какво ни разказа тя за себе си и датата 9 септември 2018 г, когато е сменила официално фамилията си.
Карма е много гальовна. Помага ли ти?
О, ние сме неразделни. Дори когато трябва да отида само до кофата, за да изхвърля едно шишенце, пак я вземам с мен. Не защото не мога без нея – да, не мога, но емоционално. Взех я на три години и беше обучена. После я дообучих, защото ние с приятеля ми сме запалени планинари, а воденето в планината е много различно от това в града.
Значи тя вече може да води и в планината?
Да. Живот и здраве, ако всичко е наред и времето го позволи, меденият ни месец ще е пеша от Витоша през Верила, Рила, Пирин и Славянка.
Откога се познавате с твоя съпруг?
Виктор е най-шашавото същество на планетата (смее се). Познаваме се от шест години и оттогава сме заедно – 2012 г. Той учеше в едно училище в Подуене, а аз в Младост, и имахме обща ресурсна учителка, която ни помагаше. Тя ни запозна - постоянно разказваше на него за мен и обратно.
Един ден разменихме координатите си в Скайп и на 21-ви февруари за първи път се чухме. На 24-ти за първи път дойде у нас и на 29-ти вече бяхме гаджета. И ако знаеш къде ми предложи...
Къде?
В час по физика. Бяхме на обмяна на опит в неговото училище, той беше 10-ти клас, а аз осми.
А къде ти предложи да станеш негова съпруга?
Миналата година се качихме на връх Мусала в ден, в който нямаше никой в планината, защото лифтовете не работеха - нали знаеш, всичко живо обича да го влачи лифт. Качваме се, вали сняг, а аз се кефя и няма никой. Той извади тонколонка и пусна една наша песен. Започна да обяснява колко съм важна за него и докато се усетя, вече ми беше предложил.
Ти не се замисли, нали?
О, не. Той още не беше казал "ще се омъжиш ли за мен", а аз вече казвах "Да, да. Дай ми пръстен!"(смее се). В този момент Карма се опитваше да ни "изяде" ръцете и щеше да глътне пръстена, като във филма "Марли и аз". Хем като по филмите, хем толкова истинско.
Как решихте да направите тази крачка в живота си?
Нещата просто се случват и когато се случват, значи всичко е наред. Няма такова нещо като рано е, усещаш го и го правиш. Ние живеем заедно от доста време. Няколко пъти се делихме и събирахме, преживяхме страшно много неща – както хубави, така и отвратителни. Това ни сближи много.
Как планирахте сватбата?
Мислехме да не се женим пищно. Искахме да съберем пет-шест души в една пещера, но плановете се промениха...
Защо бяхте избрали пещера?
За да има разнообразие - на връх сме се сгодили, в пещера да се оженим. Супер откаченяци сме - другият вариант беше да се оженим на парапланер, но решихме, че няма как да качим длъжностното лице. Смятахме да сме аз, той, кучетата и двама-трима откаченяци като нас, а после да почерпим родата по селата.
Какво се промени?
Намериха ни от "Шоуто на Слави" и казаха, че ще свирят на сватбата ни. За нас беше прекрасно. Те ни познават, защото често медиите се свързват с нас. Даже казвам на Виктор, че по-малко гледаме телевизия, отколкото ни дават (смее се). Всеки път, като качим някоя планина, като скочим от някъде, и ни намират. Ние просто си скачаме с парашут, хората идват и ни се радват и ни снимат.
И тогава осъзнах, че "Ку-ку бенд" с целия екип са около 40 души, а не е логично 40 да свирят за 7. Решихме да сме около 20 души с родата. После казахме на майка ми, че ще се женим, а тя каза, че не би дошла в пещера и беше ясно, че няма как да ги набутаме насила. Така организацията тръгна по стандартния начин...
Какво последва?
С нас се случи нещо много вълшебно, защото постоянно се включваха хора, които искаха да са с нас и да помогнат. Избрахме място и започнахме да търсим диджей и той ни намали цената още на първата среща, а вечерта се обади и каза, че е решил това да е неговия подарък за нас и реално имахме диджей безвъзмездно. Смятахме да направим скромна сватба, защото и двамата сме студенти и нямахме много пари.
Диджеят намери фотограф и видеооператор - писа в някаква група и цели 27 души искаха да ни снимат, но се спряхме на Цвети Делийска. Постоянно се запознавах с още хора, които се включваха в организацията. Аз нямаше да имам нова рокля, а щях да си намеря от баби или лели, но в крайна сметка и една прекрасна рокля си имах. Същото се случи и с костюма на приятеля ми.
Значи нещата са се случвали от само себе си.
Да, завъртя ни един прекрасен цикъл. Накрая нямах само гримьор и фризьор, но реших като ще е, да е и потърсих. Тогава ми звънна Йоанна, която се грижеше за украсата на сватбата и ми казва, че неин приятел (Кирил Гуцов) е страхотен гримьор и ще се радва да го направи за мен. Сватбата се очертаваше да е по-екстремна и имах само едно изискване - гримът и прическата да не мръднат (смее се).
Как започна сватбата?
На 9-ти септември бях "отвлечена" от банда пещерняци (смее се).
Как така?
Ами ние обичаме спорта и имаме приятели от един пещерен клуб. Те много се навиха на идеята да бъда отвлечена през прозореца на петия етаж. Кумът ни и ние сме катерачи – всички се занимаваме с катерене.
Колко неща спортуваш?
Катерене, чат-пат джудо, преди и плуване, но искам с още неща да се занимавам, само трябва да намеря време.
Как се случи краденето?
Идеята беше кумът да се спусне и да ме открадне, но щеше да е шантаво той да се катери с костюм и тук се появиха пещерняците. Една моя приятелка беше поставено лице у нас да ме пази, а аз казах на нашите, че ще правя моминско парти, за да не ме усетят.
Защо не искаше да те усетят?
Как защо - аз съм на петия етаж и баща ми като види, че ще ме хвърлят оттам, ще скочи преди мен (смее се). Аз знаех, че те ще са наоколо дори, ако ме оставят насаме за моминското парти и реших да спечеля повече време, като ги забаламосам с още нещо. Написах им едно писмо с най-ранните ми детски спомени в стил "ела и се разреви". Затворих ги в кухнята и помолих една приятелка да им прочете писмото на фона на класическа музика. Те се разчувстваха, а това ми спечели време.
Не те ли беше страх?
Как ще ме е страх, аз се катеря. Не можах да си намеря седалката и малко се притесних, но хората имаха резервна. Откупуваха ме с раница пълна с шоколадчета. Аз се притеснявах, някой от нашите да не влезне, макар че бяхме и заключили. Всички се хилят, само аз треперя като листче (смее се).
Планът беше, че ще пълзя надолу по стената, но накрая ме спуснаха по въжен тролей, а междувременно едно момче от оркестъра на Алма Матер долу свиреше песента "Perfect" на Ед Шийрън, а на тази песен после беше и първият ни сватбен танц. Така слизах на серенада. Кумът отклони въжето, защото той регулираше на къде да отида, и ме пусна директно в ръцете на моя човек. А до час-два бях кацнала и в "Забелязано в София".
Вашите нищо ли не разбраха?
Разбраха чак когато им казахме, че съм открадната. Не се ядосаха, а влязоха в роля. Майка ми даже беше хванала тояга.
Какво последва?
Фотосесия с три от кучетата, макар че имахме осем с нас. Пуснахме кучетата да потичат около нас, за да има готини кадри. Трите лабрадора тичаха, но после изчезнаха. И изведнъж се чу конски галоп, кумът ме хвана и ме хвърли зад Виктор и каза само: "Пази я!" Оказа се, че кучетата са се изкаляли в една локва и после гостите ги мислеха за местни помияри. В крайна сметка, кумът с костюм и маркуч изкъпа кучетата.
Колко кучета имате?
Ние имаме три – два лабрадора водачи и един пудел. Бракосъчетахме и тях – Карма и Идалго.
Калина сподели и че всяка от масите за гости на сватбата е носела име на връх, а който седне на нея е предизвикан да качи и върхът. Срещата с тяхната любов е различна - помага ти да видиш истинското около теб и да цениш живота. Двамата искат да си имат детенце и да осиновят едно, но имат репродуктивни проблеми и ще почакат малко преди да опитат всичко. Стараят се да живеят с мисъл за природата и не спират да опитват нови неща – скоро смятат да изкарат обучение за пещерняци.
Благодарим им, че са толкова живи и истински. Желаем им прекрасен брачен живот и множество покорени върхове!
