Когато е на 52, Джулиан Мур заявява, че възрастта е просто цифра. Интересно ни беше да разберем какво смята актрисата на 59 и променят ли се възгледите й за бръчките, порастването и клишетата. В скорошно интервю за Harper’s Bazaar червенокоската на Холивуд заявява, че е изморена от всички клишета, отнасящи се за женската красота. Тя не вярва, че жените стават невидими с възрастта, както и че бракът е щастливият завършек, който ни определя. Ако можеше да забрани едно клише, свързано с остаряването при жените, то определено щеше да бъде „жена на определена възраст”.
Не знам откъде идва изразът, но обикновено казвам на някой, който го използва :Когато кажеш това, звучи все едно възрастта е толкова ужасно нещо, че не трябва да се споменава… Всички знаем, особено сега, когато всичко се документира, на каква възраст са всички и това наистина няма значение. Идеята да не се споменава възрастта е отживелица, от която искам да се отърва.
Джулиан е сред онези жени, на които искрено се възхищаваме, които остаряват красиво, за които времето наистина е просто цифра. В този смисъл тя може да си позволи всякакви изказвания относно външния вид на жените, клишетата, свързани с възрастта и бръчките, просто защото тя самата изглежда зашеметяващо на 59.
В галерията ни разгледайте нейни екранни превъплъщения, както фотосесии за списания, снимки от ежедневието и червения килим.
Джулиан Мур е родена на 3 декември, 1960 г. във Файетвил, Северна Каролина. Баща ѝ е военен съдия, а майка ѝ, шотландка – социален работник в психиатрия. Прекарва ранното си детство в постоянно движение от място на място из целия свят. Завършва школата по сценични изкуства в Бостънския университет и получава бакалавърска степен по актьорско майсторство.
След дипломирането си през 1983 Джулиан отива в Ню Йорк, където работи в театъра. Също по това време започва да се снима в сериали. Дебютният ѝ филм е „Истории от тъмната страна: Филмът“. Следват малки роли в следващите 4 години, включително в трилъра „Ръката, която люлее люлката“ (1992). За първи път Мур е забелязана от критиката във филмите „Кратки пътища“ (1993), последван от „Ваня на 42-ра улица“ (1994) и „В безопасност“ (1995). Участвайки във филмите „Девет месеца“ (1995), „Атентатори“ (1995) и „Изгубеният свят: Джурасик парк“ (1997), Джулиан Мур бързо се превръща в една от водещите актриси в Холивуд.
Мур започва да се радва на признанието на критиката и публиката през последните години на 20 и първите години на 21 век, получавайки номинации за Оскар за ролите ѝ в „Буги нощи“ (1997), „Краят на аферата“ (1999), „Далеч от рая“ (2002) и „Часовете“ (2002). Също жъне успех с лентите „Големият Лебовски“ (1998), „Магнолия“ (1999) и „Ханибал“ (2001). До 2010 г. обаче като че ли Мур е позабравена от критиката и Академията, докато не се завръща със „Смяна на играта“, за който получава Златен глобус и Еми.
2014 година е ключова за Джулиан. Тя участва във филм от поредицата „Игрите на глада“, „Карта на звездите“ (с награда за най-добра женска роля на филмовия фестивал в Кан) и „Все още Алис“, за която роля обира всички награди, за които е номинирана, включително Оскар и Златен глобус за невероятно си превъплъщение в болната от Алцхаймер Алис.
Омъжена е за режисьора Барт Фройндлих, който е с 9 години по-млад от нея. Двамата имат 2 деца.
