Да бъдем в мир със себе си - висша цел, която обаче всички намираме за труднопостижима.
Лучия Джованини е не само доктор по консултативна психология и бакалавър по психоантропология. Тя се занимава и с трансформационен и духовен коучинг, учител е по нестинарство и е експерт по техниките за медитация.
Италианката ни разказва за духовното вътре в нас, връзката ни с Вселената и за най-важната връзка в живота ни - тази със самите нас.
Ladyzone: Как може един човек да осъзнае основната си цел в живота чрез промяна?
Лучия Джованини: Човек може да осъзнае основната си цел, когато се научи да мечтае отново. Да си помисли: „Добре, какво искам да правя? Ако имах магическа пръчица, ако можех да направя всичко, какво щях да избера?”. Важно е да сме наясно с нашите страсти, какво кара сърцето ни да тупти. Следващата стъпка е да превърнем мечтата в цел.
До каква степен религията е видоизменена в съзнанията на хората?
Мисля, че това, което се случва от хубавата страна е, че сме спрели да бъркаме религията с духовността. Тоест нямаме нужда да изповядваме религия, за да говорим с Бог – можем да го правим директно. Да усещаме духовната връзка без да следваме или да се идентифицираме чрез религията. Това, което става е, че осъзнаваме, че всяка религия води до една и съща концепция за духовността. От друга страна, последните събития са негативни – зад тях стоят фундаменталистите, които смятат, че тяхната религия е най-добра. Единствената добра. Това е тъмната страна на религията.
А в какво е необходимо да вярва човек, за да поддържа вярата?
Че животът ни подкрепя. Вселената, Бог – както и да го наричате. Има добра сила, която ни подкрепя и ни обича.
Какво мислите за теорията да приемаме другите като души във физическо тяло, а не обратното?
Мисля, че всички сме души във физическо тяло. Когато виждаме нещата по този начин, е много по-лесно да приемаме другите – техните различия, гледните им точки. Ние сме души във физически тела, които се учат какво е животът. Нещо като голямо училище.
Едно от най-трудните неща за хората е да приемат края на връзка с човек, когото все още обичат. Как да преодолеем това?
Да, това не е лесно, и в същото време отново трябва да се доверим на съдбата. Защото ако човекът до нас наистина е Единственият, тогава той ще се върне. А ако това не стане, тогава това значи, че този човек просто е преминал през живота ни – повървял е малко с нас, но пътищата ни са разделили и всеки е тръгнал по своя. И това също е хубаво. И трябва да знаем, че в близкото бъдеще ни чака друг човек. Това е вяра в живота и във Вселената.
Защо думите на хората ни влияят толкова силно на психиката и как да парираме тази енергия, за да отстояваме себе си?
Чрез начина, по който говорим, ние всъщност изграждаме живота си. По начина, по който го описваме, в крайна сметка ние го създаваме. Важно е да сме внимателни с думите, които използваме не само в диалога с хората, а и с този, който водим със самите себе си. Защото думите са свързани с начина ни на мислене, а мислите създават състояние на ума, емоция. Ако например си кажем, че имаме лош късмет и животът ни е тежък, привличаме и негативни действия – взимаме лоши решения, отблъскваме хората. Чрез промяната на начина, по който комуникираме и мислим, ние променяме първо мислите, след това действията, а в крайна сметка и резултатите.
Как да постигнем душевен мир и да заобичаме себе си?
Като се приемем такива, каквито сме. Заедно с качествата, които не харесваме, защото всички имаме много грешки, които сме правили, много неща, с които не се гордеем. Но приемането е първата стъпка. Защото ако не приемем идеята, че ние просто правим грешки и започнем да се самокритикуваме, започваме вътрешна борба. Борба със самите себе си. А кой печели в нея? Никой. Трябва да се третираме като деца – когато детето се учи да върви и падне, ние няма да започнем да го бием и да му казваме, че то просто не може да върви. Напротив. Ние ще го насърчаваме да продължи. Същото поведение трябва да прилагаме и към нас самите.
В книгата си вие говорите за нестинарството. Как мислите – то дарба ли е или израз на силата на подсъзнанието ни? Как това е свързано с други аспекти от живота?
Мисля, че е ритуал, който ни свързва с божественото. Аз имам училище и уча хората на нестинарство, но то е толкова свещено преживяване. Прекрасно и силно, усещаш дълбока връзка с елемента огън. А той е елементът на трансформацията, защото изгаря това, което вече не ни е нужно. Огънят значи страст, пламък, светлина, яркост. Виждала съм толкова много трансформации на хора, които преминават през жаравата. Тази събота имам нестинарство в Италия и имам двама слепи участника, които го практикуват. Освен това идват и хора на всички възрасти – най-младият участник е само на 4 години, а най-възрастният - на 75. Това е племенен ритуал, цялата общност се събира около огъня и танцуват върху него. Наистина смятам, че това е ритуал, който те учи на много за живота.
Нестинарството е нещо, което можеш да правиш чрез вяра и чрез повишаване на енергията до нивото на тази на огъня. Да, има тренировки, но най-важното е да не те е страх. Да, страхът е естествен човешки инстинкт, чувство за самосъхранение. Но тренировките те учат да бъдеш отвъд страха и да черпиш енергия от него.
Кой е най-силният житейски урок, който сте научили?
Че винаги сме подкрепяни. Дори и в периодите в живота ми, в които не съм знаела как да се справя с нещо – от малки до големи проблеми. Не съм имала достатъчно ресурси – материални или духовни. Ако останем отворени и вярваме в живота, той винаги ни подава ръка. Винаги ни дава отговора.
Какво е мнението ви за енергията на хората в България?
Много харесвам българите! Мисля, че България е много духовна земя. Хората имат потенциал. Много са топли, много отворени. Те искат да се учат, да се променят, да растат. И това ми харесва.
