Кристияна Брънзалова е момиче, пълно с енергия и усмивки. Обича и уважава корените си, разказва със страст за родословието си, което пък й дава сили да следва пътя си. Криси е архитект, учила е в Англия и Италия, но избира да се върне в България. Родът й има 200-годишна история в село Хвойна. Професията, която е избрала, и родовата памет, която носи, я карат да насочи силите си към възстановяването на местното училище, където са преподавали предците й. 25-годишната софиянка е „влюбена във всичко българско“ и основава фондация, чиято мисия е съхраняването и спасяването на стари сгради. За нея парите са средство за сбъдване на благородни цели.
Поводът да я поканим да ни гостува е благотворителното събитие, което организира на 11 ноември в София. „Архитектура на българската памет“ има за цел да популяризира идеята за създаване на „Регистър на сградите с изключителна архитектурна стойност“
Криси, каква е историята на твоя род – откъде тръгва, означава ли нещо фамилията ти?
Имам македонски и родопски корен, но родопският ми е значително по-силен. Ама пък въпреки всичко съм си чиста българка, което за мен е много важно! По бащина линия родът ми идва от родопското село Хвойна. Там преди повече от 200 години се заселва първият Брънзалов, който идва от Източните Родопи с една-единствена щерка. За да продължи рода, заставя всеки, който иска да вземе дъщеря му за невеста, да вземе нейната фамилия. И така нашият род е започнат от жена! Защото не стига, че родопчанките са серт, ами трябва и родовете от тях да тръгват, та да сме съвсем люти! Колкото до значението на фамилията ми, може би идва от сиренето "брънза", което аз доста обичам. Но това си е моя теория. Но пък сиренето е вкусно и ми се ще някой далечен прародител да е имал мандра...
Кой е даскал Брънзалов, на чието име си кръстила фондацията си?
Даскал Брънзалов е събирателен образ за прадядо ми Иван и прапрадядо ми Петър. Вторият е бил един от първите учители в селското школо в село Хвойна. Всъщност прадядо ми изобщо не е обичал да му викат "даскал", но аз много исках да включа хубава българска дума в името на фондацията ми, за да разказвам за нашата култура на чужденците, които ме питат за значението й.
От колко време съществува фондацията и имате ли вече спасени сгради?
Фондацията я има от 20.10.2017 година и има зад гърба си два фестивала под наслов "Камък върху камък ще остане", които се проведоха две поредни години в двора на даскалото в село Хвойна. Спасихме от разруха училищната сграда, проект на известния в пловдивския регион архитект Боян Чинков, родом от село Славеино. Парите, които събрахме от двата фестивала, стигнаха за неотложните ремонтни дейности по покрива на зданието. Но двете събития, които напълниха хотелите и къщите за гости в селото и събраха стотици гости на Рупчос, са сами по себе си спасение за духа на този край.
Занимаваш се и с организацията на архитектурно-фолклорен фестивал. Ще споделиш ли какво стои зад идеята и с какви хора се срещаш покрай това събитие?
Фестивалът се роди от моя дипломен проект, както мнозина вероятно вече са чували. Чинковата сграда, пример за модернистичната архитектура през 30-те години, ме вдъхнови и намерих много информация за нея. Родовата ми връзка пък засили още повече интереса ми и след като на живо видях разрухата, нямаше как да стоя безучастна.
Заедно с приятелите ми от "Нашенци" от Милано и много доброволци от селото, изчистихме и подготвихме сградата и двора за изложбите и концерта. Така видях, че хората, с които танцувам хора и ходя да представям България пред италианците, наистина милеят за родината. След като събитието вече се случи, се запознах и с изключително много съмишленици в България. Журналисти, фотографи, архитекти, изкуствоведи и изобщо хора на моята честота. Абе, нас, лудите, Господ и хубавите каузи ни събират!
Ще ни разкажеш ли малко и за идеята да се създаде „Регистър на сградите с изключителна архитектурна стойност“?
Идеята ми дойде от пътуванията ми из България. Често на път за морето например сме в някое селце за няколко часа покрай обяд. Представете си сега, че след като хапнете вкусна шкембе чорба с пърленка, шопска салатка и лозови сърмички, например и искате да се разходите из селото, може да потърсите в телефона си кои сгради си заслужава да се посетят. След като сте пред тях пък, да може със същата лекота да видите архивни снимки и вътрешното разпределение, историята на сградата и през какви метаморфози е минала през годините. Ами този сценарий е в основата на идеята ми. Да може всеки един от нас да има архитектурното ни наследство на върха на пръстите си. Така се надявам повече сгради с някаква стойност, било тя историческа или архитектурна, да бъдат спасени.
Другата ми цел с този регистър е да събера под "един покрив" всички здания, които заслужават внимание, били те регистрирани паметници, или не. Защото системата за регистрация в България е тромава и има милиони способи и пречки нещо да не се впише или да излезе от регистъра, отколкото обратното. Ако регистърът потръгне, държавата ще бъде задължена да си свърши задължението към недвижимото ни наследство, защото всичко ще е систематизирано черно на бяло!
Влязох във „Фермата“ с основната цел да популяризирам тази идея, да привлека повече съмишленици и хора, които биха подкрепили каузата финансово. Този понеделник, 11 ноември, организирам и специално благотворително събитие, за което всички желаещи могат да намерят информация в официалната Фейсбук страница на фондацията. Радвам се, че част от съфермерите ми също ще присъстват, за да ме подкрепят.
Продължава >>
Ще ни изброиш ли няколко такива сгради, както и какво ги прави изключителни?
Преди всичко държа да отбележа, че архитектурата и политиката са две несъвместими философии. Една сграда има своята стойност и нейното предназначение и историческо минало не кореспондират с нейното архитектурно значение. Например в Италия лагерите за фашистката младеж (децата Балила) са сгради, провокиращи интерес и са обект от културно и историческо естество и подлежат на закрила. По същия начин в родината ни една сграда с противоречиво мнение за нея, тънеща в разруха, е от изключителна архитектурна стойност. Това е сградата на връх Бузлуджа, която е инженерно чудо за времето си и е пример за стила на брутализма в България.
Друг пример, който мога да дам, е любимото ми село Косово. Архитектурен резерват, забравен от хората, но с огромен потенциал. Той пък е пример за родопска архитектура.
Третият ми пример ще е с училищна сграда, но пък ще е неочакван, защото няма да е някое неизвестно селско училище, а ще е сграда в центъра на София. Гимназията, която аз съм завършила - 22-ро СОУ "Г.С.Раковски", бившата Втора мъжка гимназия. Пример за училищна модернистична архитектура. Знаете ли, че в директорския кабинет все още стои писалището на Фердинанд, а?
Как се преплитат традиции и съвременност в твоите архитектурни проекти?
Преплитат се естествено, без нито един от двата компонента да страда. Така трябва да е при всички архитекти. Всичко да е хомогенно и с лекота. Така каза професор Марта Аверна в първата ми лекция в Поли-Ми, че модерните градове са почти на 100 процента застроени. Ние като архитекти, трябва да се научим да уважаваме това, което има, да го осмислим и да го използваме като основа. Така, давайки му нов прочит и съответно нова функция, ще му осигурим нов живот.
Как изглежда мечтаният от теб дом?
В момента си го представям с огромен двор, в средата на който има къща, а гледката е към някоя планина. Задължително трябва да има поне три тичащи деца, котката Елза и кучето Гизмо.
Щастлива ли си?
Да! Живея с един двуметров моторист, който слуша тежка музика, но пък много ме обича.
