Константин Трендафилов (Папи Ханс) посреща днес 30-ия си рожден ден със завидна биография. Зад гърба си той има стихосбирка, роман и хитове като „Кекс”, „Супер палав”, „Твой”, „Мама каза”, „Стига”, „Ти гониш” (в дует с Тита), както и „Тясно”, съвместен проект с Азис. Освен това той е и съсобственик на рекламна агенция.
За прецизното му отношение към всяка дума със сигурност роля имат и родителите му. Майка му Кристин Димитрова е поет и белетрист, а баща му Владимир Трендафилов е литературен критик, поет и преводач, който, за жалост, си отиде рано от този свят.
В интервю за LadyZone Константин Трендафилов споделя как ще отпразнува рождения си ден и какви традиции имат в семейството за Коледа.
- Как се чувстваш на 30 години?
За мен винаги чуждите рождени дни са по-интересни, по-важни и по-празнични. Винаги ми е било трудно да приемам незаслужено внимание. Затова леко се готвя за всичките „благодаря, ти също бъди жив и здрав“, които ще трябва да върна.
- Ще правиш ли равносметка?
Винаги го правя. Често чувам, че съм имал високо самочувствие. Отговарям, че съм го имал и ще го имам. Но това е лукс, който може да си позволи само човекът, който може да погледне огледалото откровено. Ако ще си признаваме публично само добрите страни, по-добре да не си признаваме нищо. И в този смисъл – равносметка правя всеки вторник, сряда и всички останали дни от седмицата. Ще направя и една годишна, за повода.
- Ще има ли голям купон в условията на пандемия?
Ще направя купон, като ще внимавам да е точно толкова шумен, че да не ме изловят съседите, че съм събрал хора вкъщи. Не казвайте на никого, че съм ви казал.
- Коя от твоите песни е най-подходяща за случая?
Новата ми песен е перфектна за повода – „Хубаво ми става Х2” (в колаборация със Sando & Mando). Неведнъж съм казвал, че не съм привърженик на наркотиците, но не съм безразличен към алкохола, ако има повод. Или ако няма (смее се).
- Относно музиката кое мнение е важно за теб и пука ли ти за лошите коментари?
Не чета коментари, откакто разбрах простата истина, че омразата е по-шумна от любовта. Когато погледнеш една моя песен, отделяш секунда да видиш, че харесванията са десет пъти повече от палците надолу. Но може да прекараш един час в четене на негативни коментари. Това е български синдром. Под чуждестранни творци винаги виждам или израз на любов, или поне много смешни майтапи. Не се боря за любов – не мога да я изисквам. Но като ще се бъзика някой с мен – по-добре да има добър бъзик. Затова и не ги чета. Не са остроумни.
- Защо изостави цигулката и се насочи към писане на текстове?
Нямам представа защо направих всичките неща, които направих. Така ми дойде, ми звучи маниерно, но пък е най-близко до истината. А цигулката я изоставих по причината, по която всяко дете оставя важните неща – занимавка е. Това е много труден инструмент и трябва отдаденост. Нямах такава да дам.
- До колко определяща се оказа семейната среда за развитието ти и чии думи ще помниш?
Изцяло определяща е. И от майка ми, и от баща ми имам безценни уроци и съвети. Любим от баща ми е – „ако не можеш да откриеш книгата, която искаш да прочетеш, значи може би е време да я напишеш“. Послушах го.
- Амбициозен ли си в работата си като съсобственик на рекламна агенция?
Крайно. Но ако трябва да съм честен, при мен нещата винаги са на етапи. Понякога аз съм този, който натиска най-силно. В други моменти музиката изисква голяма част от вниманието ми. За щастие, имам хора, добри поне колкото мен, които да поемат кормилото при нужда.
- Има ли семейна традиция, която спазвате на Бъдни вечер и Коледа?
Да, да се събираме на вечеря на Бъдни вечер. Коледа ни е като формалност. Обяд. Скъпи спомени са ми всички такива със семейството ми. За последните години двама души от него си отидоха и е странно. Ставаме все по-малко. Но пък ето, че се потвърждава подозрението ми, че сърцевината на нашата Коледа винаги е била майка ми.
- Повече песимист или оптимист си за това, което предстои през новото десетилетие?
Оптимист. Винаги. По рождение. Без избор за промяна. Нали аз съм там. Какво толкова може да се обърка? Изплаших ви, нали?
