Отиде си поетът и преводач Кирил Кадийски, съобщиха от издателство "Колибри" във Фейсбук страницата си. "Съкрушителна вест ни споходи в последния ден на август. Напусна ни нашият приятел и съмишленик Кирил Кадийски – поет и преводач с мощен, извънмерен талант; прозорлив есеист, публицист, преподавател, общественик с будна съвест и парлив език", се казва в публикацията на издателството.
Поклонението ще се състои на 2 септември от 11 ч. в столичния храм „Свети Седмочисленици", допълват от "Колибри".
"Обожаван, недолюбван, скандален, прав, крив - не може да се отрече огромният му талант. Едва ли има лична библиотека в българско семейство, което да не притежава поне една негова книга - преводна или оригинална. Без него ще бъде по-тихо, по-скучно, по-празно - не само в литературата. И тази тишина, скука, празнота няма кой да запълни, разведри, разсее", написа неговият приятел професорът от Софийския университет Людмил Димитров.
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика, сред които „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019).
Превел е на български произведения на френски и руски поети като Вийон, Ронсар, Юго, Бодлер, Верлен, Рембо, Маларме, Верхарн, Аполинер, Сандрар, Лермонтов, Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Маяковски, Манделщам, Пастернак, пише още БТА.
През 2018 г. Университетското издателство „Св. Климент Охридски” публикува книгата му „За поезията“, съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет. През 2022 г. издателство „Колибри“ събра в един том сонетите на поета. През пролетта излезе от печат и поетическият сборник „Звездна каторга. Новата Герника“ със сонети и други стихотворения.
"Колибри" издаде тритомно издание „Антология на френската поезия (IX - XXI в.)“ на Кадийски. Първата книга съдържа стихотворения от трубадурите до Артюр Рембо и символистите, във втората са представени френските поети от Емил Верхарн до Гийом Аполинер и Блез Сандрар, а в третата са включени творби от Сен-Джон Перс до съвременната поезия.
Книги на Кадийски са издадени във Франция, Испания, Италия, Гърция, Сърбия, Румъния, Република Северна Македония. Носител е на награди като „Иван Франко“ (Украйна), „Голямата европейска награда“ (Румъния), „Сичевски визии“ (Сърбия), „Макс Жакоб“ (Франция) - за цялостно творчество, „Артур Лундквист“ (Швеция-България), националната награда за превод през 2011 в Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за „Антология на руската поезия XII-XXI в.“
Специален брой на Revue Lettres, посветен на Кирил Кадийски, обхваща стотици страници студии и есета за поета на проф. Пиер Брюнел от Френската академия, поета от Република Северна Македония Влада Урошевич, Пиер Остер, Ален Ланс, Ан Даймонд, уредника в Лувъра Жан-Доминик Рей.
Кадийски е кавалер на френския „Орден за изкуство и литература“, член-кореспондент на френската Академия за поезия „Маларме“, член на международната академия „Монмартър в Европа“, почетен гражданин на „Монмартърската република“, отбелязват от "Колибри".
Прочетете избрани стихотворение от Кирил Кадийски
Рими в чест на Аполинер
Небето с важен орден награди
Аполинер... И с униформа украсена
(по-просто казано: с огромно слънце на гърди)
пое той важно из Сен-Клу, край Сена.
Дойде от митницата с няколко екю Русо
и седнаха в бистро - сред здрача пролетно изпъстрен,
и аз видях, че алкохолът им е кюрасо...
Калинка, жив рубин, му кацна на ръката - вече е и с пръстен.
И отлетя. И наизскачаха - по старите си дири жаби ли? -
от саламурата на блатото вселенско. Уж врагът отбит,
а плъзна страх отново: може би военни дирижабли?!
Бял облак свойте кървави парцалища от бинт
разви над нас... И намек ли не бе то,
че трапаниран е самият череп на небето.
Маратон
Когато няма повече кентаври
и няма вече ни пегаси, ни коне -
пристига вестоносецът... Кръвта ври
във вените... Не пада той на колене -
той рухва на владетеля в краката!...
Но има и по-страшно от смъртта:
когато на победата крилата
крилете й прекърши завистта.
Поетът тъй със свитък стихове в ръка -
с душа неопетнена - бялото в око на бивол! -
застава пред Поезията. В съдбоносни дни...
За нейните божествени крака
в небесната подметка златни кабъри набивал,
поетът крачи бос по натрошените стъкла
на минали и бъдни съсипни...
Все пак животът...
Ухание на син оголен нож
издува ноздрите ти... Тоя тръпен мирис,
кървящ от черния раздрипан ирис
на звездното небе след полунощ.
Какво ли преди миг зад зейналата вулва
се е заченало? С нов свят света ли да смени?
Или пък семето на звездните мъглявини,
проляло се е всуе - истините тъмни да затулва
на вечния Всемир... А колко прости са нещата!
Над сънните чукари и гори
припламва петльовият гребен на зората.
Мигът, когато пак ще зазори...
И в тоя миг за някои самото време
назад - към истинската нощ - внезапно ще поеме.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
