Днес се навършват 244 години от рождението на най-популярната британска писателка – Джейн Остин. Любителите на романтични книги и филми трябва да знаят това име, защото голяма част от сюжетите в тях са вдъхновени именно от романите на Остин, живяла в края на 18-и и началото на 19-и век.
Тя започва да пише още съвсем малка, най-вече за да забавлява семейството си. Джейн Остин е получила цялото си образование вкъщи, от баща си, но е била много схватлива и интелигентна. Притежавала е страхотно чувство за хумор и много бърз ум.
Тя никога не се е омъжвала, но е била сгодена веднъж… само за една вечер и след това се е разколебала.
За своя не много дълъг (от днешна гледна точка) живот, само 41 години, Джейн Остин е написала шест книги, които днес са считани за британска и световна класика. Два от романите ѝ са публикувани след смъртта ѝ, а на останалите четири, така и не се е появило името ѝ, докато е била жива.
Джейн Остин е писала книгите си анонимно
Джейн Остин е имала пълната подкрепа на семейството си и най-вече на баща си за това, което е искала да прави, но въпреки това избира да не публикува книгите си със своето име. Просто през 18-и век се е считало, че писането на книги е мъжко занимание и обществото не е гледало с добро око на жени, които се изживяват като автори. Всъщност не се е гледало с добро око на всякакви женски занимания, различни от домакинската работа, но това е друг въпрос.
Първият ѝ роман „Разум и чувства“ е публикуван през 1811 година и като автор е посочено само, че книгата е „от дама“. На следващите три романа („Гордост и предразсъдъци“ (1813 г.), „Менсфийлд парк“ (1814 г.) и „Ема“ (1816 г.)) е написано само, че са от авторката на „Разум и чувства“.
През 1817 г. Джейн Остин се разболява и умира, а останалите ѝ два романа („Абатството Нортангър“ и „Доводите на разума“) са публикувани от брат ѝ след това. На тях за пръв път е отбелязано и името на авторката.
Не само жените четат Джейн Остин
Романите на Джейн Остин често са сочени за началото на „жанра“, известен днес като „чиклит“ (литература, която се харесва предимно на жени), но в историята има доста известни мъже, които са заявявали, че много харесват книгите ѝ.
Един от тези известни мъже е бил писателят Ръдиард Киплинг (автор на „Книга за джунглата“), който е открил очарованието на Джейн Остин в много труден за семейството му момент. Писателят е започнал да чете на глас от нейните книги, за да повдигне духа на съпругата и дъщерите си, след като са получили съобщение, че синът му е изчезнал в Първата световна война и най-вероятно е мъртъв. По-късно той пише разказ за група войници, които се сближават, докато коментират книгите на Джейн Остин.
Друг голям писател, който е бил почитател на Джейн Остин, е и най-известният шотландски писател – сър Уолтър Скот. Той казва следното в дневника си: „Прочетох отново, поне за трети път, прекрасно написания роман на Джейн Остин „Гордост и предразсъдъци“. Тази млада дама има таланта да описва събитията, чувствата и характерите на обикновения живот по най-прекрасния начин, който съм виждал.“
Дори Уинстън Чърчил, една от най-важните личности на 20-и век, е споделял, че е чел романите ѝ. Всъщност именно нейните книги са му помогнали да премине през тежък период в живота си по времето на Втората световна война. Прочетете повече за това на следващата страница >>>
Как Джейн Остин помогна на Чърчил във Втората световна война
Не всички харесват романите на Джейн Остин, някои автори, като Марк Твен например, са критикували британската писателка за това, че нищо съществено не се случва в книгите ѝ. На подобно мнение е бил и Чърчил, но в един период от живота му се оказало, че му е необходимо да чете точно такава книга.
През 1943 година, в разгара на войната, Уинстън Чърчил отива в Тунис, за да се срещне с генерал Айзенхауер. Там се разболява тежко от пневмония. Ето какво пише самият той в петия том от мемоарите си, посветени на Втората световна война:
Дните минаваха в ужасен дискомфорт. Треската ту изчезваше, ту се завръщаше. Не можех да спра да мисля за войната и все едно не бях в собственото си тяло. Докторите се опитваха да държат работата настрана от мен, но не им се подчинявах. Те все ми повтаряха да не работя и да не се тревожа и то толкова много, че реших да прочета роман. Доста отдавна преди това бях чел „Разум и чувства“ и сега реших да прочета „Гордост и предразсъдъци“. Сара ми я прочете, седнала в долната част на леглото. Колко спокойно си живееха тези хора. Не ги беше грижа за Френската революция или тежките битки в Наполеоновите войни. Просто хора, които от благоприличие се опитват да контролират естествените си желания, доколкото могат. Това изглежда много се хареса на докторите.
И все пак Джейн Остин е била наясно с историческите събития на своето време
Чърчил е прав, че историческият фон няма почти никакво значение за романите на Джейн Остин. Единствените важни събития от този период, които се споменават в някои от романите ѝ са забраната за търговия с роби във Великобритания и Наполеоновите войни, но индиректно в повечето случаи.
Самата Джейн Остин обаче е била наясно какво се случва по света. Тя често посещавала брат си Хенри в Лондон и там научавала новини от целия свят, ходела по изложби и гледала пиеси. За нея не били непознати ужасите на Френската революция, тъй като съпругът на братовчедка ѝ бил гилотиниран. Братята ѝ Франк и Чарлз пък участвали в Наполеновите войни.
Джейн обаче не се чувствала достатъчно компетентна да пише по никоя от тези теми и предпочитала да се придържа към това, което познава. Именно по тази причина повечето мъже и всички жени в книгите ѝ са богати хора без професия.
На гроба на Джейн Остин не пише, че е писателка
Когато писателката умира през 1817 г., тя е погребана в катедрала близо до дома си. Семейството ѝ не счита за достатъчно важно това, че е писала книги, за да го споменат на надгробната ѝ плоча. Когато обаче брат ѝ публикува последните ѝ два романа и разкрива името ѝ, Джейн Остин се превръща в сензация и всички копия на книгите ѝ свършват само за няколко години.
Към катедралата, в която е погребана, започват да се стичат тълпи и да търсят гроба на Джейн Остин, а църковните служители са изненадани, защото никога не са подозирали, че има нещо специално в погребаната при тях жена.
След време племенникът ѝ написал първата биография на Джейн Остин и с парите, които спечелил от книгата, поставил допълнителна табела, която да отбелязва гроба на писателката, така че да бъде откриван по-лесно от почитателите ѝ.
Гробът ѝ продължава да привлича хиляди туристи всяка година, а безсмъртното ѝ творчество продължава да се чете от мъже и жени по целия свят.
