Ежедневието на актьора Иво Аръков е същински маратон. В последно време той съумява да прелита постоянно между Лондон, където намира нов дом, и София, където се труди неуморно над тв ангажиментите си. На малкия екран в момента Аръков се изявява едновременно като амбициозния бизнесмен Калин в сериала "Скъпи наследници" и като вечно усмихнатия водещ на "Мармалад", а след време зрителите ще го видят и в съвсем различна роля в новата поредица "Слънчев бряг". Колкото и да е препълнен графикът на актьора обаче, той винаги намира време, за да поддържа перфектната си физическа форма, успява дори да се вихри в кухнята, а когато може, си открадва и време за пътешествия.

Иво, в реалния живот би ли бил приятел с твоя герой от сериала "Скъпи наследници"?
Не. Защото той е груб, лицемерен, не проявява реални емоции и не е джентълмен. Това, че няма уважение към жената, е едно от основните ни разминавания.

И няма нещо, по което двамата да си приличате?
Може би дисциплинираността и прецизността в работата.

За Калин парите са по-важни от природата, а за теб какво означават?
Необходимост. Средство.

Би ли живял на село?
Да, но няма как да си го позволя към този момент.

Кой е най-ласкавият комплимент, който си получавал за играта си?
Не вярвам много на комплименти и трудно ги приемам. Мога да правя комплименти на колеги и това ми доставя повече удоволствие, отколкото аз самият да получавам.

Критичен ли си към себе си?
Ужасно много. Даже трябва да се поуспокоя в това отношение, но все още не мога да намеря лекарството.

Да си водещ на "Мармалад" изглежда щура забава. Така ли е?
О, да. Прави ми впечатление, че дори в някои от предаванията има доста моменти, които са отрязани. Така е поради простата причина, че може би дори аз самият се разпускам до такова състояние, че забавата продължава повече от два часа. Много е весело. Има хумор, усмивки, лекота. Чувстваш се сякаш е празник, а не работен ден, в който трябва да правиш нещо затормозяващо. Това, което най-много ме радва, е, че и гостите ни все повече започват да осъзнават, че не сме поредното предаване, в което ще им обръщаме душата с хастара навън. В началото бе трудно да убедим нашите български звезди, че няма да се опитваме да ги унижаваме, а просто ще се забавляваме.

Ще загатнеш ли каква е ролята ти в новия сериал "Слънчев бряг"?
Играя спасител на байсен. Много приятен човек, положителен герой. С него сме много близки като характер. Това е роля, която е коренно различна от всичко, което съм играл до момента. Интересно ми е каква ще бъде ракцията на публиката.

Как поддържаш отличната си физическа форма?
С дисциплина и хранителен режим. Моята програма е такава, че се чувствам най-добре да тренирам следобед. Иначе изцяло ограничавам консумацията на алкохол и всякакъв вид захар.

Какво те мотивира?
Доброто здраве.

Кое е най-голямото изкушение за теб по отношение на храната?
Може би крем брюле. Обичам кремообразни ястия, които се правят с много мляко и яйца. Най-най-вредните неща. Много рядко си позволявам прегрешения. Винаги намирам с какво да компенсирам. Правя си сурови бонбони с ядки и фурми.

Всъщност ти имаш опит в кулинарията. Какъв е твоят специалитет в кухнята?
Да, това е като професия за мен от дете. Имам диплома за готвач от 16-годишен. Работил съм това всяко лято като ученик, както и след това. Мога да кажа, че съм най-добър в работата с месата. С десертите не съм голям майстор. Братовчедка ми обаче е страхотна в това отношение, защото тя специализира сладкарство. Има голяма разлика от това да си добър готвач и да си добър сладкар.

Планираш ли скоро да се завърнеш на театралната сцена?
За мен театърът е всичко. Вселена, в която артист и зрител са в симбиоза и всеки един от тях намира себе си чрез този допир. Зрителят отива на театър, за да преоткрие себе си, да потърси и види нещо интересно, което може би е част от него, а актьорът също винаги търси контакта с публиката си. Обичам да съм в театралната атмосфера, но, за съжаление, няма как да организирам завръщането си скоро. Единствено си пожелавам театралните проекти у нас да станат като тези на Запад. Едно заглавие да се играе по три месеца и артистите да го планират като ангажимент в графиците си. У нас някои постановки се играят по 10 години и аз нямам против, но е много ограничаващо от гледна точка на други проекти за актьора. Уви, нашите театрални директори не въприемат тази идея все още, за тях е рано.

Кога реши да се преместиш в Лондон?
През 2014 година, когато се почувствах разочарован от театралната сцена. Там имам доста приятели и открих много нови, които с всеки изминал ден стават все повече. Там ежедневието ми е различно от тук. Заради големите дистанции се губи ценно време и реално върша много по-малко работа, отколкото в София.

Вписва ли се някъде в ежедневния ти график любовта?
За нея винаги има време.

Би ли простил предателство?
Доста пъти са ме предавали и съм простил, но след това вече съм резервиран. Не ми е трудно да простя, защото не е моя работа да съдя хората. Нека те сами осъзнаят грешките си. Моя работа е обаче да държа на чистите отношения. Затова много мои бивши приятели са били изумени от директния начин, по който съм им казвал: "Ти ме нарани, оттук-нататък не желая да поддържам комуникация с теб. Вече не сме приятели!". Когато страницата е затворена, всеки трябва да продъжи по пътя си.

Понеже обичаш пътешествията, накъде би тръгнал веднага и би оставил всичко зад себе си?
Тайланд. На по-топличко.