Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207), по-известен като Руми, е един от най-харесваните, вдъхновяващи и четени поети през вековете. Макар да придобива широка популярност още приживе, стиховете на Руми звучат актуално и днес. Напомнящи на съвременни любовни песни, днес стиховете на Руми го удостояват със званието най-продаван поет в САЩ, вдъхновил композиции на Филип Глас и дори хитове на поп звезди като Мадона, Джей Зи и Бионсе.
Повече за живота и творческия път на видния персийски поет и суфистки мистик научаваме в изданието "Тайната на Руми", чийто автор е английският изследовател и познавач на Руми Брад Гууч . Биографичната книга проследява историята на популярния поет на достъпен език, сякаш разказва приказка от "Хиляда и една нощ", но подкрепя написаното с множество факти от различни, посочени в книгата средновековни персийски източници.
"Тайната на Руми" (с подзаглавие "Истинската история на поета на любовта") разказва историята на поета, развиваща се на фона на някои от най-драматичните събития през Средновековието, по време на залеза на една цивилизация. Брад Гууч ни пренася в средновековния ислямски свят точно във времето, когато той е заплашен от разруха – нашествието на монголите тъкмо е започнало, хиляди хора загиват и един по един си отиват големите културни центрове на Близкия изток и Централна Азия, където се е развивал научният и културен живот в така наречения "Ислямски златен век".
Написаното в книгата не е просто биографична информация, а история за музика и поезия, за любов, раздяла, смърт и търсене на безсмъртието. В нея участват странстващи мистици, дервиши, ангели, персийски шахове и турски везири. Именно тази история вдъхновява и Елиф Шафак да напише хитовия си роман „Любов”.
"Тайната на Руми" съдържа речник на имената и речник на термините, употребени в текста, както и източниците, ползвани от автора. Преводът от английски език на основния текст, както и на стиховете, е на Анна Карабинска-Ганева.
Предлагаме ви да прочетете откъс от "Тайната на Руми" от Брад Гууч, издадена от "Сиела".
***
В зрелостта си Руми съзнателно се стремял към екстатичното състояние на „безименност“ като път за сливане с Бога, но по волята на съдбата още от ранно детство бил отрупван с титли и имена. При раждането си Руми получава името Мухаммад, така както се е казвал баща му и още много момчета в квартала. Макар и славно, името било толкова разпространено, че прякорите били необходимост. Скоро след първите видения на Руми баща му започнал да го нарича Ходавандгар, обръщение, отредено за духовни водачи или пророци, тъй като в превод от персийски означава „повелител“ или „учител“. Друго почтително име, дадено пак от баща му, е Джеляледдин, което означава „великолепие на вярата“. В една от своите тетрадки Баха Валад нежно нарича сина си „моя Джеляледдин Мухаммад“. По-късно към Руми най-често се обръщали с Мевляна – „нашият повелител“ или „нашият учител“. Всъщност името Руми, с което го наричаме днес, се е използвало много рядко, докато е бил жив. Името произхожда от „Рум“ и отпраща към Византия – източната половина на Римската империя и днешна Турция, където Руми прекарва по-голямата част от живота си.
Както повечето деца по това време, Руми прекарал ранното си детство зад стените на харема – едно по-интимно и отделено пространство в традиционния мюсюлмански дом, където жените можели да се движат разбулени. Руми живял там не само с майка си, Мюмине Хатун, за която се знае много малко и на която по-късно приписват достоен произход от рода на пророка Мохамед, но и с останалите жени на баща си, с гледачката си Нособ, с която бил много близък, и с взискателната си баба по бащина линия, Мами, от чийто „зъл нрав... и постоянни крясъци и разправии“ Баха Валад често се оплаквал в дневниците си. Вследствие на сложната динамика на многоженството Руми имал родни и природени братя и сестри. По-големият му брат Аляед дин бил роден две години преди него. Руми имал и по-голяма, вече омъжена сестра, Фатиме, и поне един природен брат, Хюсеин. Руми бил най-малкият в семейството, когато се родил, баща му бил прехвърлил петдесетте.
Според дневниците на Баха Валад Руми се ражда на 30 септември 1207 година. По това време семейството живее във Вахш, на брега на едноименната река, в днешен Таджикистан. Река Вахш, която била едновременно воден източник и географски определител за този малко известен град, извира от Памир, наричан от персите Покрив на света. Подхранвана от ледниците, реката се спуска 800 километра на югоизток, за да се влее в по-мощните води на река Оксус, която играела ролята
на естествен разделител на Централна Азия. По нея минавала границата между Трансоксиана или Земята отвъд Оксус (днешен Таджикистан и Северен Афганистан) и Великия Хорасан, заемащ източните области на някогашната Персийска империя.
Вахш бил малък град с една джамия, забележителен единствено с каменния мост над дълбоката речна клисура. Днес долината продължава да отговаря на описанието на един мюсюлмански географ като „изключително плодородна, прочута с породистите си коне и товарни животни, с множество градове, разположени край безбройните й притоци, и с обилния урожай от царевичните ниви и овощни градини“. На меките зелени поляни край реката простирали сенки върби и черници, а през
пролетта цъфтели минзухари и перуники. Отвъд Вахш, към планините на север и изток, по посока към Китай, се проточвали търговски пътища. По тях се спускали керваните, които карали роби на пазара, но също и мускус – вещество, извлечено от жлезите на мускусния елен, което било ценна съставка в производството на парфюми. В поезията на Руми този аромат, „твоят сладък дъх“, както често го нарича, се превръща в синоним на духовно пробуждане.
През дългите пътувания, когато питали семейството на Руми откъде произхождат, те най-често казвали, че са от Балх, столичния център на областта, разположен на южния бряг на Оксус в днешен Афганистан, макар че Вахш бил само малко градче в подстъпите на столицата. Свързването на семейството с по-известния град улеснявало разпознаването му на картата и към името на Руми започнали да прикачват израза „ал Балхи“ или „от Балх“. Балх, познат сред арабите като Майка
на градовете, по това време бил една от четирите столици на Хорасан. В кръглия градски център, защитен с дебела стена с три порти, имало повече от две дузини джамии, а разкошният пазар бил отрупан с портокали, цветя и захарна тръстика.
Между 1204 и 1210 година семейството живяло във Вахш, но Баха Валад настоявал на връзката им с големия метрополис, тъй като навремето пра-прадядото на Руми водел петъчната молитва и изнасял официалната проповед в една от централните джамии на Балх.
