Тя е една от най-красивите супермодели на 80-те, съпруга на известния музикант Дейвид Боуи до неговата смърт през 2016 г., предприемач и филантроп. През 2021 г. Иман се наслаждава на новия си живот в провинцията. А за това как остарява в комфорт със себе си споделя в интервю за сп. "Харпърс базар" (Harpers Bazaar).
Родена под името Зара Мохамед Абдулмаджид, сега тя е на 65 години, но... изглежда далеч по-млада.
"Аз съм африканка, а ние никога не сме се страхували от остаряването. Това е привилегия, нали знаеш?".
Иман заменя динамиката на Манхатън със спокойствието на провинцията, където се учи да се наслаждава на по-бавния ритъм на живота.
"Аз съм градско момиче, но сега оценявам тази страна. Ходя на разходка всеки ден – имам прекрасна гледка към планината, която се променя буквално на всеки няколко минути. Прекарвам времето си в готвене, четене, гледане на филми и рисуване. Дейвид беше художник, дъщеря ми е художник. А аз никога не съм рисувала през живота си. Затова реших да го направя сега. Научих, че не трябва да съм добра в нещо, за да започна да го правя."
В живота на Иман има и друго слънце, освен горещото сомалийско кълбо от детството й. Това е нейната внучка.
Иман започнала да работи, когато била 14-годишна. Сега обаче разбира, че не е нужно да си постоянно зает.
"Аз съм самотна, но съм един от онези хора, слава Богу, които харесват собствената си компания." Около нея обаче винаги е кучето й Макс. Той има едно синьо око и едно кафяво - също като Дейвид Боуи. Хетрохромията при певецът всъщност е малко по-различна. Лявото му око винаги е изглеждало по-тъмно, защото зеницата му е била по-разширена. Така се създава илюзията за по-тъмен цвят, в сравнение със синьото в ириса на дясното око.
Когато говори за съпруга си, Иман използва сегашно време, въпреки че вече е мъртъв.
"Дейвид е в сърцата и в умовете ни всеки ден, за всички нас", казва тя. "Това беше истинската ми, най-голяма любов. Веднъж дъщеря ми ме попита дали някога ще се омъжа отново и аз й казах - никога!".
Иман и Дейвид се запознават през 1990 година.
Среща ги техен общ приятел.
"Привличането ми към нея беше мигновено и всеобхватно. Не можех да спя заради вълнението от първата ни среща", казва по-късно певецът. "Исках тя да ми стане съпруга и за мен това щеше да бъде свършената сделка. Никога не съм преследвал нищо в живота си с такава страст... Просто знаех, че тя е единствената!".
Двамата се женят през 1992 г.
"Той участваше в брака всеки ден. Беше много забавен, топъл... Това беше красив, обикновен живот и точно това беше великото в него. Можехме да живеем в Ню Йорк, да вземаме дъщеря си от училище, да ходим навсякъде... Иска ми се да имахме повече години, прекарани заедно."
Дейвид Боуи умира на 10 януари от рак на черния дроб през 2016.
"Това е най-тъжното време на годината", казва тя, но продължава да мисли, че той по някакъв начин все още е до нея. "Феновете му са все още наоколо, музиката му все още е актуална."
През 2021 г, в деня на смъртта му, Иман отива на разходка сред гора от секвои. В този момент една синя птица прелита над нея. В песента на Боуи "Lazarus" - последният сингъл, който той пуска, се пее "Знаете ли, ще бъда свободен/Точно като тази синя птица".
"Тези сини птици се срещат много рядко. Аз просто усетих присъствието му. И така, вместо да го изживея като тъжен, за мен това по-скоро беше радостен ден."
Иман е родена в Могадишу в семейството на дипломат и лекар.
"Отгледа ме майка ми. Тя винаги казваше "Трябва да знаеш колко струваш. И ако нещо или някой не ти служи правилно, отърви се от него. Не се задоволявай с по-малко, защото след това ще получаваш само толкова." Знаех, че е така. И това беше моята суперсила, защото бях научена по този начин още от ранна възраст."
Амбицията й била да бъде посланик като баща си. Иман говори пет езика, което е много добра предпоставка за подобна дейност. Идеята да бъде модел обаче се появява по-късно, когато самата тя започва да се интересува от мода.
"Нямах много самочувствие по отношение на външния си вид", казва тя. "В Сомалия аз бях средностатистическо момиче."
След като семейството й се мести в Кения след политически вълнения в родината й, тя е забелязана от фотографа Питър Биърд по време на лекция по политически науки в Университета в Найроби. Попитал я колко ще му струва, за да я снима, и следвайки съвета на майка си, тя му поискала $8000 - таксата за обучението й. Фотографът се съгласява и резултатът от това, което следва е, че Иман се премества в Ню Йорк и започва да работи като модел за различни издания.
Изключителната й красота и пластичност на газела я превръщат във вдъхновение за много дизайнери през годините.
Въпреки че успехът я залива още в самото начало, Иман трябва да се бори с различни прояви на расизъм по пътя си. Научила от майка си, че трябва да бъде самоуверена, тя настоява да получава същите хонорари като остналите си колеги.
"Аз върша същата работа, не разбирам защо ще ми плащат по-малко. Затова отказвах да работя при тези условия."
