Какви хора се явяват тази година на кастинга на шоуто „България търси талант”?
Първият сезон очевидно сме вдъхнали доверие на хората и сега има много по-разнообразни таланти. Има буквално нечувани неща! Харесва ми, че хората използват фантазията си, за да развият таланта си в хубав номер. Усеща се голям ентусиазъм, което много ме радва.
За 1 година време хората развили ли са по-различни таланти?
Да, има по-голямо разнообразие, което ще е много интересно за публиката, а е интересно и за самите нас. Има изяви, за които даже не бих се сетила. А в това се крие удоволствието да си жури – можеш да изненадаш себе си.
Теб лично какво би те впечатлило най-много?
Заради уважението към това, с което се занимавам, бих се радвала да видя например един изключително пеещ човек. Имам потребност от това. Но има номера, които са толкова стряскащи, че даже не ги гледам. Напускам си местенцето и не ща и да ги видя! Хубаво е, че нямаме сценарий. Всичко е органично и такова, каквото ние го чувстваме. Мен ако ме поставиш в режисирана ситуация, ще изгубя силата си.
Кои са по-талантливи - мъжете или жените?Според мен фантазията на жените е много по-развита. И смятам, че ако има еднакво талантливи мъж и жена, жената ще намери повече начини да изяви таланта си.
Какви свои вещи си ни донесла, за да ни ги покажеш?
За мен предметите почти не значат нищо, освен средство да направя атмосферата около себе си или външния си вид по-приятни. Никога не съм имала например любима вещ. Затова ви показвам просто част от интериора на място, за чието създаване имам принос. Вещите за мен са средство за създаване на уют, а уютът ме кара да се чувствам добре.
Бижутата?
Тъй като ходя облечена винаги в черно, реших, че ми трябват бижута за акцент. Иначе ще изглеждам все една и съща. Обичам малко на брой, но едри биута. Кокато пътувам и имам повече време да разглеждам, това, което ми грабва очите, са странните по форма бижута. Иначе не обичам да ходя по магазините.
Имаш ли си любима дреха?
Да, щом е черно и дълго ми става любимо. Знам, че добре ми стои червено и влизайки в магазина, си казвам – сега ще си купя нещо цветно. После автоматично се премествам към щанда с черните неща. Просто се чувствам добре и защитена в черно.
През пролетта, когато по улиците защъкат хора с цветни дрехи, не те ли провокират и ти да се оцветиш?
Провокират ме, да, но само дотам. Пак не сменям черното. Но имам много цветни гуменки. Защото на черните ми дрехи стоят чудесно (смее се).
В тази люта зима навън как се обличаш?
В никакъв случай дебело. Не понасям да се навличам. Пуловерите ми създават клаустрофобия.
Суетна ли си?
Да, дотолкова, доколкото се мъча да поддържам външния си вид приличен.
Как се гримираш в ежедневието?
Ходя почти без грим. Рядко се гримирам, освен ако нямам снимки или друга изява. Но ако не се изкъпя поне два пъти на ден, не се чувствам човек. Може би това се е превърнало в мания за мен. Ако например водата вкъщи е спряла, няма да изляза навън.
Обичаш ли промените?
Не. Консервативна съм и трудно се променям. Задръстена съм малко. Харесвам си нещо, тръгвам си с него и това е. Не обичам да експериментирам със себе си.
Има ли смисъл да питам за екстремни спортове?
Не, никак. Никога не бих скочила с бънджи! Имам ужас от тези неща. Даже на влакче в увеселителен парк не бих се качила.
Как се забавляваш тогава?
Най-голяма радост ми носи, когато с приятели седнем в някое малко, тихо ресторанче или имам гости вкъщи. В ежедневието си общувам с толкова много хора, че нямам нужда от нещо шумно. Колкото е по-спокойно, толкова по-добре.
Любима музика?
Джаз – в колата, вкъщи, в клуба... Освен джас и класика друго не може да ме разтовари. Безумно релаксиращо ми действа например Стинг, нищо че не е джаз. До ден-днешен като чуя Франк Синатра имам чувството, че половината товар пада от раменете ми. Арета Франлин... Ал Жиро – изпълнител, за когото съм луда, Ела Фицджералд... Обожавам стария джаз...
Любима книга?
Сега съм на етап, на който книгите на дъщеря ми (б. ред. Надежда- Мари) станаха мои любими книги. Едно от най-хубавите изживявания е като голям да четеш детски книги – „Антон и Точица” , „Летящата стая”, „Мечо Пух”, „Котаракът в чизми”. Много съм щастлива, препрочитайки тези книжки. Вдъхновяват ме невероято.
Слушате ли музика заедно с дъщеря ти?
Да. Вкъщи постоянно звучи музика. Тя самата, прибирайки се от училище, сяда на пианото и започва да свири.
Можеш ли да кажеш, че това ли е нейният талант?
Аз като бях мъничка, свирех със страшно много уговорки – ще излезеш, но първо трябва да посвириш половин час. Докато тя сяда самичка, вече дори композира финали за пиеси, които свири. Свири с лекота и желание. Аз и никога не бих я насилвала. Така че, да – това е нейният талант.
