Да си жена, при това популярна актриса и на малкия екран, и на театралната сцена! Гласът ти да е разпознаваем от малки и големи, защото звучиш отвсякъде вече 30 години. И да не ти пука какво се случва с възрастта, дори да не я криеш! Гергана Стоянова – актрисата, до чието име никой не би написал 50-годишен юбилей, освен ако не е принуден от фактите! На 28 февруари към бургазлийката политат хиляди поздравления. Честита да е!
Освен известна личност, тя е майка на две прекрасни деца – дъщеря й е в Единбург, където надгражда полученото образование в Бърфорд, със специалност „Дигитални медии и интерактивен дизайн”, а синът й учи в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров” в София. Повече от ясно е, че и наследниците й, като нея, са прегърнали изкуството и са творчески личности. Как ли те ще уважат личния празник на майка си, предстои да научим от усмихнатата актриса, която преди да започне честванията за юбилея си, отлетя за остров Мавриций. Ден преди това Гергана Стоянова представи интервюто, което лично направи с екранната героиня Елиза, чийто глас е в популярния румънски сериал „Влад”. Срещата и разговорът й с актрисата Олимпия Мелинте беше излъчен в началото на този месец по bTV. Гери озвучава още два типажа в тв поредицата – на Мария и Юлия. И въпреки забързаното си ежедневие, този път нашата актриса обяви, че е откраднала време за себе си. Впечатления от вероятно невероятното си пътуване Гери споделя пред Ladyzone, както и разказва как, къде и с кого ще празнува рождения си ден и важно ли е да обичаш и да си обичан.
Гери, чудя се с какво да започнем разговора – с екзотичното пътуване или с предстоящата ти 50-годишнина?
Разбира се, че с пътуването! Любопитството към нови места, аромати и нови срещи, е по-важно от всеки рожден ден! Било то и юбилей! Започнах тази година с карантина заради Ковид, който за втори път мина през мен. Двете с дъщеря ми си стояхме вкъщи. Гледахме филми, четяхме, рисувахме, готвихме си вкусотии. Сигурна съм, че и тя като мен, няма да забрави тези 10 дни. И в този период си дадох дума, че никога повече няма да си позволявам дълги периоди на работа без почивка. Приех предложението на приятелите си от „Емералд Травел” със свито сърце – та кой си позволява почивка по никое време, през февруари?! В крайна сметка се качих на първия чартърен полет от България за остров Мавриций. И в момента, в който кацнах, разбрах че искам до края на живота си всяка зима да си правя бягство поне за седмица на някой топъл бряг. Опитвам се да намеря думи, които да се различават от познатите клишета за златните пясъци, изумрудените води и галещото тропическо слънце, но няма да ми се получи. Трябва да се види, да се усети и да се вдиша. Специалното обслужване и внимание, което получава всеки турист, е много повече от почивка и развлечение. Пълно спокойствие и във всеки един момент забележително обгрижване! За първи път ми се случва почивката да ми е достатъчна! И вината за това носят любезните жители на Острова, които с усмивка доказваха всеки път, че за тях е чест да ти доставят удоволствие! Само за седмица успяха да изпълнят сетивата ми с възторг към красотите, странностите и чудните природни творения на Острова! Все едно ми е колко още сняг и люта зима ни очаква у нас! Душата ми е пълна с топлина.
Това с равносметката щем-не щем го правим, особено на рождени дни... Ти прехвърляш ли, случилото се през годините?
Животът ми дотук беше... чудно изтощителен! Живях на толкова бързи обороти, че само като прехвърлям останалите парчета спомени вкъщи, ми се завива свят. Планове, проекти, телевизионни предавания, осъществени или само планирани идеи... хиляди хора и стотици екипи, с които съм работила... – това е много повече от цял живот. Богатство от опит, пътувания и хиляди слънца, които съм срещала, изпращала и които са ме променяли, докато търсех съвършенството. Помня добрините и всички проявления на обич.
Всяка горчилка с времето трансформирах в урок. И днес знам, че нищо никога не бива да е на всяка цена. Освен искрената прошка, извинението и да кажеш навреме: „Обичам те!”. Няма по-мощен двигател от трайно поддържаната обич!
За какво си казваш: „Ей, това не трябваше така да го направя, сбърках...”?
Опитвам се да си спомня, но не се сещам. Може би съм успяла да превърна в позитиви всички грешки, от които са последвали разочарования. Като че ли не съжалявам за нито един път, по който съм поемала в живота си. Ако мога да променя нещо, то със сигурност няма да е свързано с работата ми, а с взаимоотношенията. Ако имам втори шанс, бих била много по пряма и по-директна, за да се спести губене на време и от двете страни.
А за кое си убедена, че си постъпила правилно?
Имам силно развита интуиция и някога с повече разум, друг път с повече сърце съм се хвърляла към всяко ново предизвикателство. Ако не е било успешно, със сигурност съм ставала по-силна, след загуба или неуспех. Затова и за мен е по-важно не да казвам на децата си кой за тях би бил правилният избор, а да ги науча да водят битки за него.
Какво за нищо на света не искаш да се е случило по друг начин, защото е твърде важно за теб?
Когато кандидатствах във ВИТИЗ през 1989 година ме приеха още от първия път. Аз обаче имах колебания дали да следвам там. Имах вече положителен отговор от друго място, където щеше да ми бъде много по-лесно и с много помощ от страна на близки, приятели и роднини. Трудният път, който избрах, напълни кошницата на очакванията ми със златни плодове.
Съхрани ли приятелствата си през годините, които със сигурност са те променяли?
Онези, които влязоха в сърцето ми, си останаха там! Независимо дали има обстоятелства, километри, континенти или недоразумения, които са ни разделили. Импулсивният избор на приятелства не води до място в душата. Моите са минали през чувствата и емоциите ми, за да останат завинаги в мен.
Какво от постигнатото досега ти се ще да продължава и занапред?
В момента се чувствам така, все едно не карам влака на живота си, а се возя на него, след като 30 години съм работила по програмирането на маршрута му. Всичко което ми се случва е резултат от милионите стъпки, които съм направила, теглейки товара на развитието си. Толкова е удовлетворяващо да изпитваш удоволствие от резултата!
Има ли нещо, от което смяташ да се освободиш и защо, ако е така?
Едно от нещта, които незабавно трябва да променя, е да имам доблестта веднага да си призная, когато не ми харесва някоя работа, която ми се предлага. Да не си позволявам да се захващам за нея, само защото се опитвам да щадя чувствата на другите, за сметка на собствения си комфорт. И... хайде стига вече!
Как ще празнуваш рождения си ден?
Сред близките ми има такива, които са ваксинирани и такива, които не са. Такива, които са боледували от Ковид и такива, които не са. По тази причина, за да не си създаваме напрежения, ще празнувам цялата година, с различни приятели, в различни вечери. За да мога да обърна нужното внимание на тези, в чиято компания съм щастлива, че достигнах половин век и можем да го споделим заедно!
Очакваш ли изненади за празника от децата си, от близки и приятели?
За 50 години всички от близкия ми кръг знаят какво ме радва и изпълва с възторг. Имали са достатъчно време, за да ме опознаят. Не мисля, че някой може да реши да ме изненадва с непроверени изненади (смее се, б. а.)!
Важно ли е да си обичан и да обичаш?
Не се сещам за по-важно от това! Има ли нещо по-лечебно, изпълващо и удовлетворяващо от чистата обич?
Предстои ли ти нещо ново в професионален и личен план?
Надявам се да се осъществи един нов театрален проект. И нещо, което досега не съм правила, свързано с музиката. Искам да пътувам и да почивам във всеки възможен момент. Дано светът мине към своята нормалност. Всъщност аз вече не се поставям в ситуация да СЕ НАДЯВАМ нещо да се случи. Просто го планирам и не му давм шанс да се размине. За изминалите години разбрах, че факторите, които определят дадено събитие са два вида – зависещи и независещи от теб. И знам, че силата ми се умножава, ако концентрирам усилията си върху тези, които зависят от мен. Разчитам на собствената си мотивация. Опиянявам се от това да оказвам пълно съдействие на собственото си аз! Вярвам си и се научих да се обичам. Обещавам на Гергана Стоянова, че в следващите 50 години я чакат много вълнуващи неща.
