Какво се случва, когато един фотограф, заседне у дома, заради карантина? Единият вариант е да се хлъзне в притесненията и ужаса на новините за ставащото всекидневно по света и да се потисне тотално. Не такъв обаче е случаят на Иво Попов – български фотограф, който живее в Брюксел. Съпругата му всеки ден му напомня, че точно тук и сега и тримата с дъщеричката им са здрави и всъщност разполагат с време, което да прекарат заедно. Въпреки това той изпада в неговите си носталгични настроения и постоянно мечтаее за планините и горите, до които все още не знае кога ще може да стигне. Една сутрин се събужда, взема спалния чувал от мазето и ляга в него на терасата. Дъщеря му, която е на 5 г., веднага полюбопитствала какво прави и така на следващия ден Иво решава да включи и нея в снимките.
Всеки ден от карантината той и семейството му снимкат по един забавен кадър, в който имитират ситуация в планина или „пътуват“ към различни дестинации по цял свят, но всъщност си остават вкъщи.
Чаршафите се превръщат в сняг, а шкафовете във високи върхове, Еверест е на леглото, а килимчето за йога е ски писта.
Дори след като проектът приключва, дъщеричката му продължава да се буди с нови идеи за снимки. “Мисля, че беше полезно за нея да участва всеки ден и да вижда как някои неща могат да станат както си ги представяме, а други не съвесем, и това, че не се получават, не е основание да униваме и да се предаваме. Още в една от първите снимки с жена ми се опитвахме да я накараме да се усмихне, но тя заяви как катереното не било само смешки и радост и щяла да направи “мъчна физиономия”, защото понякога е трудно.“
Иво Попов е сватбен фотограф (ivopopov.be), който в работата си се смята на фотожурналист, търсещ истинските моменти, сълзите, щастието и радостта. В условия на пандемия и карантина обаче, живеенето в затвореното пространство и социална дистанция обаче го вдъхновява за новия проект. От 29 март до 4 май всеки ден той споделя по един кадър, на който пресъздава планината и активностите там в домашни условия.
Всеки ден по един кадър е сериозен труд. Фотографът обаче вярва, че е изключително полезно и за него като професионалист да се развива и действа в определни рамки, които са наложени от създалата се ситуация. Полезно и вдъхновяващо обаче е и за дъщеря му. Тя вижда как точно работи тате, а и участва в целия процес.
Идеите постоянно кипят в съзнанието на Иво и често разместват мебелите по два пъти на ден, за да получи перфектния кадър. Разбира се, не минава и без инциденти. „Веднъж одрах стената, след като паднах от един стол и се наложи да пребоядисам, друг път разипах свещи върху един чаршаф и върху паркета, който използвахме за сняг…“
Фотографът вярва, че колкото повече човек извършва определена дейност, толкова по-добър става в нея. Това е и посланието, което отправя в своите курсове по фотография. „Вдъхновяват ме филми и музика и съответно се старая да си доставям такива моменти редовно, чета много и сам, и заедно с дъщеря ми. Обичам да препрочитам и да гледам филми по книги, които съм чел. Отворен съм към всякакъв вид движение и вкъщи и навън - с колело, пеша, в планините и в горите. Обичам и йога.“
Първото място в планина, където мечтае да отиде, след като вече бъдат разрешени пътуванията, е Шамони във Франция.
