Ернестина Шинова ни е разсмивала с много свои роли, както и натъжавала, и ни е карала да се замислим над „схемите” и изборите в живота. Тази прекрасна актриса, съпруга на актьора, режисьор, сценарист и понастоящем евродепутат, Андрей Слабаков, на 2 юли празнува юбилей – 60 години. Да бъде честита и да продължава да радва публиката! Със сигурност Ернестина Шинова носи частица от характера и таланта на своя баща – писателя и сценарист Чавдар Шинов. Но с годините е съумяла да се развие и утвърди като интересен творец, щура и забавна съпруга, даваща всичко от себе си майка, предана дъщеря и сестра. А усмивката и неустоимото й чувство за хумор определено са магнит за приятелите и познатите й. Актрисата преминава с лекота през пътя си, говори и смешно, и сериозно за рождения си ден, за семейството и ролите, за случки от престоя си в Италия.
Ернестина, какво се случва преди юбилея ти?
Вкъщи всички са се разбягали, очевидно ходят тайно да купуват подаръци, а аз седя сама. И никой не ще да ме вземе със себе си (смее се)!
Организирала ли си купон?
Да, в един ресторант с приятели и роднини.
Какво е отношението ти към рождените дни?
Като малка много се забавлявах, сега – по-малко. Не съм човек, който ще седне да си прави равносметка! За мен рождения ден е като всички останали дни. Но ми е и тъжно, защото се сещам и за тези, които не можаха да станат на 60 години...
Разкажи спомени от твои рождени дни.
Помня един неприятен рожден ден, в който бяхме в ресторант и бяхме поръчали всякакви неща. Една девойка, която може би не трябваше да каня (смее се), много закъсня, но като седна на масата, пред смаяните очи на всички започна със салата. Цялото меню трябваше да й се прави, а всички останали трябваше да я чакаме, за да се нахрани. Понякога ей такива неща, които са вън от добрия вкус, могат да ти развалят празника...
Но повечето ти лични празници със сигурност са прекрасни!
Така е, много си е готино на рождените ми дни, особено като съм на брега на морето, защото съм родена във време, което позволява да съм там. Случвало се е да посрещна зората на трети юли. И като започнеш от 1-ви – от „Джулай Морнинг”, а на следващия ден празнувам рождения си ден и завършим на 3-ти, е много готино!
Има ли италианска история от времето, когато си живяла там, която си припомняш с усмивка?
Италиански истории имам много и то най-различни... Много готин спомен, свързан с рождения ми ден, е с един приятел – скулптор. И ние, като един много весел народ, занимавайки се само със секс, ядене и пиене (шегува се), тръгнахме да търсим етруска статуетка, защото етруските са веселият народ, населявал Таркуиния в миналото. И намерихме мъничка етруска скулптура, която си остана наш спомен. А и тогава с него решихме, че все така ще ни върви – на веселба!
Което вероятно е така, защото си човек, който е над нещата?
Не знам колко съм над нещата. Ще кажа, че сега не ми тежат 60-те ми години, но знам, че ми остават по-малко, отколкото съм минала. Но от друга страна, това е естественият ход на нещата...
Но си много младолика и като че ли хашлак по душа...
Така се е случило, така съм расла като първата девойка от целия клан Шинови и отношението към мен е било някак като към момче. А и никога не съм си мечтала да бъда принцеса (смее се), по-скоро полицай, космонавт... Расла съм на „Странджа” 35 в София, където от едната страна беше блок с българчета, имаше кооперация с ромчета, от сегашната „Зона Б 5”, и никога не съм била с предразсъдъци към никого. Бяхме банди, като всяка си имаше главатар – и българската, и ромската, и еврейската (смее се). Имах прекрасно, адски човечно детство, никога не се деляхме, винаги бяхме заедно – беше мешавица от деца и всички искаха да са най-бедни, а другите да им помагат, като те са някакви добри и богати. Помня, че ми бяха изпратили един кашон дъвки от Израел – ле-леее какво дъвкане падна и надуване на балони с тях, като се има предвид колко много деца бяхме събрани!
Съумя ли да предадеш част от своето детство на дъщеря си Йоанна?
Направих всичко, което е по силите ми, но и времената са други – вече имаше кукли Барби, компютри и някакви други неща. Така че детството на нейното поколение е различно, защото и децата са различни! От моето детство помня, как „изтерзаните” ни майки крещяха имената ни от балконите и моето, се чуваше най-първо, защото е „най-идиотско” (смее се).
Ерна ли ти казваха?
Да, защото съм от смесено семейство и аз нося името на едната баба, а сестра ми, която се казва Ирина – на другата баба. Съсипвахме се да играем на стражари и апаши, на народна топка и скачах на ластик като „малоумна” (усмихва се).
Йоанна с какво се занимава сега, в България ли е!
Йоанна работи тук и няма намерение да ходи навън засега. Тя е толкова всеотдайна и мисля, че никога няма да се интересува от пари, ако не стане нещо жизнено важно!
Хубаво е, че не е комерсиален млад човек! Но и ти си такава, нали?
За 60 години съм имала и много, и нищо, и това се е редувало във времето, но не съм се променяла в нито една от тези ситуации. Имаше период, когато плащах сметките на всички около мен, след това на мен ми помагаха познати. Когато отидох в Италия, за да специализирам в „Belle Arti“, бях с 20 долара. А и веднага купих скъпо „пармиджано”, докато разбера, че има и по-евтино. И докато получа стипендия, минах през един доста дълъг период, в който бях „на нокти” (смее се). Минавала съм през всякакви периоди и Господ ми е помагал. Аз съм от хората с щастлива съдба и съм безкрайно благодарна! Не знам дали някъде другаде се решава това, дали със собствената си доброта и характер можеш да го заслужиш, но не се оплаквам от нищо. Благодарна съм и за доброто, и за лошото в живота си! Понякога лошите неща са толкова страшни, че не можеш да се изправиш след тях. Слава богу, била съм пощадена досега и те са били преодолими, изисквало се е само характер, за да изплувам.
Как приемаш съпруга си като евродепутат?
Когато с Андрей говорим за това, той не гледа на събитието като на депутатство. Андрей дори не е партиен член, от гражданската квота, единствено е член на Консервативната партия в Европарламента. И това, което е правел и прави, и ще прави, където и да е, е да се бори за България с всички сили дори и за най-малкото нещо. Андрей прави всичко за българските културни дейци, за нашите деца и ученици, и спортисти, и за всичко и всички в България.
Да не говорим за политика, а за любов... Двамата с Андрей Слабаков изглеждате като хора, които сякаш непрекъснато се майтапите за нещата, които ви се случват. Това така ли е?
Майтап, майтап, но понякога стават много сериозни скандали от майтапите ни (усмихва се). Истината е, че има няколко неща, към които се отнасяме сериозно, останалото е веселба. Понякога спорим за „спорта”, защото на него обикновено първата му дума е – „Не!”. И е инатлив, и е трудно да го убедиш в нищо. Така че върви една непрестанна борба между нас, която е къде на шега, къде наистина. Но определено има конкретни неща, за които сме на един акъл с него и това ни държи заедно.
Вече колко време? Благодарна ли си на съдбата, че имаш именно този човек до себе си?
Оффф, кога точно се оженихме, 1987 година или 1989-а, отдавна беше (шегува се)? Преди това сме били гаджета, в едно училище сме учили, някак кармична е връзката ни, че няма смисъл да й се съпротивляваме (усмихва се)!
Предстоят ли ти нови роли?
Получава се някакъв вакуум в момента, дори не разсъждавам на тази тема, защото на тези години още не ставаш за роли на по-възрастни герои, а не можеш да играеш и на по-млади. Но това е нещо, което се случва още от времето на Грета Гарбо и продължава с Ким Бейсинджър, Сандра Бълок...
Към коя роля се връщаш с усмивка?
Човек не може да има любима и по-малко любима роля. Харесвам всичките си роли – от тази, която ме „изстреля” в Италия – на героинята ми Лора от пиеса на Юрий Галин, през една мъничка роля на Кая в пиеса на Ибсен, където имах само 5-6 изречения, както и всички останали. Няма роля, от която да се откажа! Не всичко ми се е получавало толкова добре, не винаги съм се чувствала свободна, защото съм била ограничена от режисурата и други фактори. Редки са моментите, в които можеш да се пуснеш по течението и да знаеш, че не можеш да сбъркаш, защото си толкова вътре в нещата. Никога не съм имала притеснение да играя грозни, стари или млади персонажи. Актьорът трябва да може всичко, да извади каквото има в себе си и като се поразрови, да види, че и това го има, колкото и да си мисли, че не може да изиграе даден образ.
Какво лято ти предстои?
Предполагам, че за рождения си ден, ще бъда отрупана с подаръци, след което следва едно готино лято, дори си мисля, че ще е по-хубаво от други лета – ще видим! Не обичам да си правя планове, импулсивен човек съм и това, че съм на 60 години хич не ми е помогнало да съм организирана и от февруари да си запазя хотел за лятото, например (смее се).
