Дани Браун е гореща, будна и провокативна американка, която обича да си играе с дявола. Танцува гола на сцената, не се притеснява да поставя под въпрос религията, авторитетите и си мечтае за семейство. Не гледа телевизия, но само ако е в чужбина и освен това смята, че в последните години медиите водят „война” срещу жената и възприятието за собствената й красота. Тук е с танцовия си спектакъл „Как си представяте дявола?” и естествено, ние я попитахме същото:

Здравей, разкажи ни повече за себе си и за работата си – къде намираш вдъхновението си?
Аз съм американски артист, което означава, че идвам от култура, която към днешна дата е хипер ексцентрична и объркана, но чийто корени са много вдъхновяващи, защото са свързани с на моменти божествената европейска култура. Казвам го с ясното съзнание, че от 11 години не живея в САЩ и никога не гледам телевизия (откакто бях момиче), но когато се върна у дома, се вманиачавам в телевизионните програми – опитвам се да наваксам и да разбера извора на съвременната американска култура, както и какво представлява в момента тя. От една страна това е моята родина, а от друга я усещам толкова чужда. И едновременно съм абсолютно стресната и очарована. Мисля, че и в работата ми съществува този малко страничен порив -  да смеля културни и социални феномени, които не разбирам наистина или които остават странни и любопитни за мен.

Е, ти как си представяш дявола?
Може би отговорът на този въпрос ще отговори и на следващия ти. Не съм възпитана да бъда религиозна, не съм кръщавана, повечето ми познания в сферата на религиозните доктрини съм добила в часовете по история на изкуството. На английски човек като мен се нарича „езичник”, див човек. Чух за този много известен "герой" - дявола, когато бях малка, както и за това, че е изритан от рая, защото се е усъмнил в Господ. Мисля, че няма да е грешно да заявя, че голяма част от характера (и дори работата) ми включва поставянето на властта, статуквото и всичко, което се приема за даденост, под въпрос. Винаги съм симпатизирала на този персонаж, който се оказва изритан от голямото небесно парти, само защото е задал няколко въпроса. Легендата за дявола включва изпадането в немилост, пропадането в тъмната гора, където наоколо му са природата, растенията и животните – всички онези прекрасни, диви и осезаеми неща на земята. Аз самата откривам толкова силен и всеобхватен мир в чудесата, в духовността на природата. Не се кланям на дявола, дори не знам какво означава това и няма да те обременявам с чувствата си в детайли, но винаги е имало нещо отблъскващо за мен в религията и в църквата като институция.

Въпреки това представлението ти се нарича „Как си представяте дявола?” – интересно ми е къде според теб е мястото на Господ, когато си изкушен от "тъмните сили" и кога човек трябва да постави граница и да им устои (на сцената и извън нея)?
Не мисля, че аз съм човекът, когото трябва да питаш за Бог. А колкото до изкушението… поне докато си артист и се възползваш от него, не съм аз тази, която ще се опитва да го контролира или ще се изказва категорично по темата.

Какво те плаши?
Правя голямо усилие да поставям под въпрос и да дискредитирам страховете си винаги, когато се появяват. Иска ми се поне да имах избора да създам семейство, което в момента е невъзможно и това бавно се превръща в моя много лична и силно изразена вътрешна тревога.

Кое е най-важното умение, което съвременният артист трябва да притежава?
Способност да превежда.

Има ли личност, на която се възхищаваш?
О, толкова са много – най-вече се възхищавам на хора, които познавам, мои близки. Но и на хора, от които се уча.

Как смяташ, че са се променили възприятията за женската красота през годините и колко важна са тези тенденции за работата ти?
Обичам например да разглеждам списания от 70-те, тогава западната цивилизация е била прекрасна. Понякога ми се струва, че има някаква война срещу жената и начина, по който се възприема самата тя. Като артист съм се научила да отразявам тези неща, но в контекста на други културни обстоятелства, които като общество, приемаме за даденост.

Мислиш ли, че публиката днешно време има нужда да бъде достигана и включвана в действието на сцената, за да й бъде интересно?
Това е добър въпрос… Не знам. Лично аз съм фен на чувственото театрално преживяване.

Ти си провокативен артист, на сцената си гола, затова ми се иска да те попитам - каква е твоята рецепта за красота?
Рецептата ми за красота е правенето на много и вкусна любов! А колкото до физиката (да не споменавам за силата и гъвкавостта на ума, тялото, централната нервна система и духа) йога, йога, йога! Мога да препоръчам конкретно кундалини + хата йога (повече можете да прочетете тук, въпреки че за начало ви е необходим учител, който да ви покаже основните неща). Хубавото на йогата е, че може да се практикува до дълбока старост. Ето и едно прекрасно видео за изумителната трансформираща сила на йогата.

За финал – какво да очакваме да видим и изпитаме, когато гледаме „Как си представяте дявола?”?
Да си поиграя с вашите очаквания и може би – с най-тайните ви изкушения.

„Как си представяте дявола” можете да гледате на 21 април от 19:00 ч. в Театрална работилница „Сфумато”