Как съм живял
Без теб досега не знам...
Как съм мечтал на глас
Сърцето си да ти дам!
("Сам")
Тези няколко реда са част от песен номер 10 във втория албум на група "Сленг", която е много скъпа и любима на харизматичната певица Дара Екимова, защото малцина знаят, че баща й Дими я е посветил специално на нея. Тази година тя на свой ред написа и изпя красиво музикално обръщение към своя родител, когото макар и да губи твърде рано, никога не престава да усеща в сърцето и мислите си.
На 25 юни Дара ще навърши 18 години, но от всяка нейна дума, от поведението и от музиката й си личи, че тя отдавна е пораснала. И все пак не се колебае да търси безценните съвети на майка си – PR експерта Ива Екимова, макар особена тежест накрая винаги да има нейният собствен вътрешен глас. Талантлива, упорита и емоционална, Дара знае, че тепърва ще взема своите житейски уроци и гледа нагоре към мечтите си, които са много, много високо...
Дара, кое те вдъхнови да напишеш за 20 минути песента "За теб", посветена на баща ти?
Вероятно всички чувства, които имам в себе си спрямо загубата на моя баща и това, че го усещам духом, а не е тук физически. В момента, в който отидох в студиото и Пресли (Преслав Атанасов-Пресли, музика и аранжимент – бел.ред.) започна да свири на пиано, някак текстът ми дойде свише. Започнах да пиша, без да мисля.
Кои са най-топлите спомени с баща ти?
Когато ходехме да караме ски, когато ме учеше да плувам. Това са най-ярките, защото през останалото време той беше много зает. Но ме учеше да пиша и да чета, когато бях ужасно малка. Спомням си, че ме измъчи много с думата "кафе", която трябваше да напиша. Накрая успях, защото при него не можеш да не научиш нещо.
Какво си наследила от него освен певческия талант?
Мога само да се надявам да съм наследила неговия талант. Но може би това, което съм взела, е и част от личността му. И по-конкретно – борбеността му. Не отстъпвам пред трудностите и препятствията, като се водя от усещането си за справедливост.
Какво е била винаги музиката за теб?
Част от моя живот, колкото и да е клиширано. Не е минал и ден, откакто съм се родила, в който да е отсъствала. Дори докато татко беше жив, той ми говореше за музика, постоянно в колата се слушаха конкретни песни, за които ми се обясняваше какви са, защо са хубави и т.н.
Кого впечатли за първи път с гласа си?
Мисля, че Дичо. Той ме чу да пея и всъщност беше човекът, който ме насочи към индивидуален вокален педагог. Каза ми, че трябва да пея и че музиката е моето нещо.
Имаш ли специални планове за рождения си ден?
Никога не съм си падала по грандиозните събирания - партита, купони, дискотеки и т.н. Тази година мислех да събера малко повече хора, но вече не знам... Всички са много притеснени заради пандемията, не знаят на какво да вярват. Имам и доста работа тези дни, така че наистина не знам към момента.
Пълнолетието означава ли повече свобода и повече отговорности?
Абсолютно съм сигурна, че годините нямат значение за отговорността. Относно свободата, когато бях по-малка, мама беше много строга към мен и може би заради това сега - на тази възраст, на която мисля, че съм доста по-съзнателна, тя вече ми позволява повече. Защото ми вярва. Защото ме е възпитала така, че да може да ми вярва.
Какви слабости виждаш у своите връстници и смяташ за непростими?
Неспазването на закона. Просто от незнание. Сякаш не ги е страх от нищо, защото мислят, че са на върха на хранителната верига. Има и такива, които бездействат и чакат на готово да им се дава, да им се дава, а те само да взимат и да не дават нищо на обществото. Не харесвам хора, които са неморални.
По какво си приличате с твоите приятели? Какви качества цениш у тях?
По това, че сме културни. Че не сме безразсъдни. Отговорни сме. Мислим за бъдещето си и имаме цели - ясни и конкретни, които следваме и знаем как да постигнем. Обградила съм се с такива хора и това е много важно - да си приличаш с тези, които са около теб, за да се дърпате напред. А не да се забавяте един друг. Образно казано.
С разочарованията в преследването на целите си как се справяш?
Упорита съм, но съм и много емоционална. Когато нещо не се е случило по начина, по който искам - естествено, страдам. Тъжно ми е, но си давам време да се възстановя и продължавам напред. В крайна сметка, ако нещо не се е случило, както искам, значи така е трябвало и е било за добро.
Смяташ ли, че загубата на твоя баща те е направила по-силна?
Със сигурност тежките неща, които се случват в живота на всеки един от нас, ни карат да израстваме по-бързо, да бъдем по-мислещи и по-внимателни към всичко около нас.
Когато имаш нужда от съвет, към майка си ли се обръщаш или по-скоро слушаш вътрешния си глас?
И двете. Невинаги успявам да чуя вътрешния си глас достатъчно добре, понякога съм много раздвоена, така че винаги се обръщам за съвет към мама. Това обаче не значи, че всеки път я слушам.
Двете имате ли тайни една от друга?
Не. Споделяме си абсолютно всичко. Нямам какво да крия от нея, тя не крие от мен. Ние сме си само двете. Като изключим всички останали наши близки, в края на деня сме само аз и тя. И знаем, че трябва да се подкрепяме и да бъдем честни една към друга.
За какво тя винаги е била пример за теб?
Тя е абсолютен работохолик, което много ме вдъхновява през последните години. Няма почивен ден - няма събота, няма неделя. Чете много. И растейки, започнах да осъзнавам колко е интелигентна, находчива и с колко още много неща ме кара да се гордея с нея.
Как ти се отрази изолацията заради пандемията? Ти не се остави на летаргията, а дори имаше онлайн концерт.
Притесни ме от гледна точка на здравето ми и това на роднините ми. Цялата паника, да видиш изведнъж София празна - това оказва влияние върху психиката. Първоначално се чувствах малко като в затвор, но после си дадох сметка, че имам време да свърша нещата, които съм оставяла все за после. Иначе винаги съм обичала моя дом. За мен това е моят храм, където се чувствам най-уютно и най-сигурно. Ето че с търпение и воля нещата се оправиха сравнително бързо и не стана толкова тежко, колкото в други страни.
Смяташ ли да осъществиш проваленото пътуване до Румъния с твоя приятел?
Малко ме е страх да пътувам на този етап. Със сигурност бихме го осъществили в бъдеще, но ще изчакам да се почувствам сигурна, за да се насладя на преживяването, а не да се пазя някой да не ми се изкашля – например.
Кое е най-интересното място, на което си била?
Аушвиц. Всеки човек, който се интересува от историята на света и човечеството, трябва да отиде и да разбере, че животът му не е чак толкова труден, колкото изглежда. Иначе в сърцето ми дестинацията, към която винаги ще пътувам с нетърпение, е морето. Винаги е било, е и ще бъде.
Кога ще ходиш на море?
Нямам планове още. Лятото е любимият ми сезон и заради рождения ми ден и защото ме кара да се чувствам щастлива и ме зарежда с енергия. Често ми се случва да се влияя от външния свят, от времето навън. Изгрее ли слънце и слънцето в мен изгрява. Но сега нямам никаква представа, защото надали въобще ще ходя на море. По-скоро всичко ще се случи в последния момент.
Кой е най-хубавият комплимент, който си получавала от почитател?
Че съм му помогнала да премине през трудност, с която е трябвало да се справи. Тогава знам, че това, което правя, има стойност и смисъл.
Коя е най-близката мечта, която преследваш в момента?
Винаги мисля мащабно. Представям си големи сцени, стадиони, но дотам имам много път и уроци, които да си взема от живота. Стремя се и ще видим...
Чуваш ли всички, които ми казват,
че приличам на теб.
Ти ли редиш тези стъпки
и сочиш ми път напред.
Може би в следващ живот
ще искам безвремие за теб и мен.
Може би ти ще останеш
този път за винаги, винаги.
***
Гордееш ли се, гордееш ли се...
(От "За теб")
