„Любов, живот и слонове“ – трите съществени съставки в живота на една невероятна жена. Дафни Шелдрик разказва своята изумителна, трогателна и вълнуваща история в книгата си „Любовта ми Африка” (изд. „Вакон“, 2013 г.)


Дафни е родена и израснала в Кения. Семейството й се премества от Великобритания в началото на XIX век, заселвайки се в едни напълно диви земи, където всеки ден е борба за оцеляване. Така Дафни още от малка се научава да живее в синхрон с дивата природа, посвещавайки впоследствие целия си живот на непрестанна борба и грижа за африкански осиротели животни, сред които зебри, носорогчета, птици, антилопи и др.

Дафни първа в света постига успех в отглеждането на новородени слончета в изкуствени условия.
Въпреки натовареното си ежедневие и многобройни задължения, Дафни с радост отдели време, за да отговори на въпросите ни. Представяме ви интервюто с тази невероятна жена.

Здравей Дафни, къде те откриваме в момента?
Здравейте, към момента се намирам в сиропиталището за диви животни в национален парк „Найроби”, на 45 минути от кенийската столица. Тук се грижим за осиротелите слончета, както и за черни и бели носорози.

Навярно си много ангажирана и се занимаваш с десетки неща там, как протича обикновено един твой ден?
Всеки ден в Найроби следва един и същи ритъм. Ставам в 5 сутринта, свършвам домашните си задължения, след което отивам да проверя дневниците на слончетата от предния ден. Тези дневници са нещо като тетрадки, в които записваме всички детайли относно живота на слончетата – брой хранения, дали е спало спокойно или не и т.н. Ако нещо не е наред, например слончето няма апетит, отивам при него, разговарям с гледача му и заедно решаваме какво да предприемем, за да се справим с проблема. След това се заемам с работата в офиса, отговарям на безбройните имейли, пиша показания против злоупотреби с животни, например със слонове в циркове и зоопаркове. Давам заплатите на персонала, уреждам сметки и т.н. чак до вечерта. Преди да се стъмни, проверявам всички сираци, след което си приготвям вечеря и съм готова за сън някъде към 20.30, най-късно 21 ч.

Начинът ти на живот наистина е динамичен и държиш на каузите, за които се бориш. Навярно около теб има много други хора, с които си сътрудничиш и ти помагат. Как поддържате тази система от финансова гледна точка, вероятно освен посветеното време са нужни и доста ресурси за всички тези животни?
Да, така е. Не е лесно. Имаме разработени различни програми и платформи, с които набираме средства, като онлайн магазина на сайта ни и Програмата за приемни родители – Fostering Programme. С тази цел през годините развихме и Тръста за диви животни „Дайвид Шелдрик”. Нищо от това не би било възможно без помощта на многото хора по целия свят, защото отглеждането на дори едно слонче е скъп и дългосрочен ангажимент.

Кое е най-важното, за да чувства едно слонче човешкото си семейство като свое?
Минават години преди слончето да порасне достатъчно и не реши да стане независимо. Преди това обаче се нуждае от подходяща храна, специална среда и екип от обучени гледачи, превръщащи се в негово семейство. Имаме много приятели, които ни помагат през цялото време, докато не настъпи моментът слончето да се завърне в дивата природа.

Кажи ни нещо повече за хората, които ти помагат в грижите за всички тези животни.
В тези структури интегрираме само местни хора, като по този начин създаваме заетост и устойчивост за тях, защото животът в Кения никак не е лек. Даваме им образование и ги обучаваме да бъдат ефективни в работата си. В момента при нас работят 120 човека – ветеринари, шофьори, механици, пощальони, чиновници, гледачи, помощен персонал и други. Ние сме като едно голямо семейство, в преносен и буквален смисъл, защото ние сме семейството на малките слончета и носорози, останали сираци. Концепцията за „семейство” по отношение на отглеждането на тези животни е буквално да се опитаме да заменим любящите родители, които те са изгубили, и да сме в постоянен физически контакт с малките, 24 часа в денонощието. Връзката между човешкото семейство и слоновете е много силна, основаваща се на взаимно доверие и любов.

А може ли всеки да дойде в парка и да види слончетата и носорогчетата, за които се грижите?
Да, разбира се. Всеки ден между 11 и 12 ч. имаме „отворен час“ в сиропиталището и всички са добре дошли. Това е моментът и за обедното хранене на слоновете, както и за калната им баня (ако времето го позволява). С наше разрешение хората могат да видят и бебетата слончета, за които се грижим в момента, и по този начин да усетят уникалната близост с всяко едно животно.

До този момент си се грижила за стотици осиротели животни, но кога започна всичко? Кое беше първото животинче, което преобърна живота ти?
Това беше малка антилопа на име Буши, която обичах безрезервно. Бях само на 3-4 години, когато тя се появи в живота ми. Грижех се за Буши с много любов и старание, докато не настъпи моментът, в който тя трябваше да ни напусне, когато навърши 8 месеца. Природата вече я зовеше и тя трябваше да се върне там, където принадлежи.

Благодаря ти, Дафни. Би ли искала накрая да споделиш нещо с българските си читатели?
Бих искала да им кажа, че всички ние като хора трябва да се грижим, да защитаваме, но и същевременно да се наслаждаваме на природата около нас. Когато живееш близо до природата, никога не си самотен или отегчен, защото си обграден от красота. Само трябва да отворим очите си и да я видим, да се ръководим от нея. Ако успеем да го направим, това внася в живота ни магия и пази душите ни чисти.