Анка Ламбрева - от бедно семейство в Карлово до първата българка, обиколила света

 

Историята на Анка Ламбрева е може би малко известна. Но всъщност тя е първата околосветска пътешественичка от България. Тя е и първата българка, прелетяла със самолет, като пасажер, над Ламанша.

Родена е през 1895 г. в голямо, бедно семейство в Карлово. В семейството били 5 деца и живеели в голяма оскъдица. Когато завършва 3-ти прогимназиален клас, Анка решава да продължи да учи Пловдив. Баща ѝ нямал възможност да я издържа, но тя решава все пак да замине и да работи, за да може да учи.

 

Живее в пансион и работи като слугиня.

Завършва с отличие в Пловдив и стриктно следва мечтата си да стане лекар. Продължава обучението си по медицина в София. 

 

За отличен успех печели стипендия на Американския колеж в Цариград. По тази причина заминава да учи медицина там.

До този момент Анка не е и подозирала, че медицината и доброто й сърце ще я заведат накрая на света. 

 

Завършва училище за милосърдни сестри и работи в болница край Босфора. Благодарение на всеотдайната ѝ работа са спасени много човешки животи. 

Докато работи в болница край Босфора, сред пациентите, на които помага, е и един богат англичанин. По време на нейно дежурство г-н Тейкън изпада в кома. Единствено бързата намеса на Анка го връща към живота.

След 5 години той успява да издири своята спасителка и я кани в град Дънидин, Нова Зеландия да се грижи за болната му дъщеря. Така през март 1928 г. младата жена тръгва на път на другия край на света.

Пътуването трае 3 месеца, през което време тя посещава Египет, Индия, Цейлон и Австралия. 

 

Анка е първата българка, посетила Австралия, както и първата българка, която прекосява Ламанша със самолет, като пътник.

Прекарва няколко месеца с маорите, пише статии за местни вестници, организира и безплатен курс по българска бродерия за женско дружество. 

За 3 години Анка обикаля 42 държави, като на някои места спира за по-дълго. Говори 7 езика, преподава уроци по френски и английски език, помага за създаването на болници и училища. Навсякъде, където пътува, не спира да разказва за непознатата България.

Страстта ѝ към пътешествията не я напуска и когато става семейна и осиновява момче. Продължава да пътува с мъжа си и осиновения си син Килмарс. През 1957 г. и през 1964 г. посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи, Самоа и други страни.