Любопитство и свобода са думите, които най-точно описват пътешественичката на две колела Александра Чарийска. 26-годишната софиянка се занимава с фронтенд разработване (front-end developer) или по-просто казано е програмист. Едва от година кара своя KTM Duke 390, но е навъртяла доста километри с него.
„Обичам да пробвам различни неща – разказва тя пред Ladyzone. - Винаги съм харесвала моторите и като цяло по-екстремните преживявания, макар всички да казваха, че е опасно, че нашите пътища не са подходящи, а шофьорите не се съобразяват с мотористите. Но това не ми попречи и с приятел, който отдавна кара мотор, направихме няколко невероятни пътешествия из България и Румъния, като аз тогава бях един добър куфар (смее се, б. а.). Благодарение на него и на тези пътувания интересът към моторите, желанието за адреналин, за обикаляне насам-натам, без да зависиш от никого, се усили страшно много. И когато ми каза, че щом имам желание, трябва просто да го направя, ми беше последното побутване, от което имах нужда. Така, в момента, в който отвориха курсовете, защото ги бяха затворили заради пандемията, се записах и след това си взех и мотора, с който съм в момента и с който вече правя мини пътешествия.”
Александра признава, че адреналин със сигурност има, когато е върху возилото си и обикаля с него по пътищата на страната, но не това е водещо за нея. Почти няма излизане, независимо дали кара в група или сама, в което да не й се случи нещо, дори и дребно. Не крие, че когато шофира кола не обръща толкова внимание на това, което е край пътя, докато с мотора забелязва всичко.
Излиза, за да кара и не търси най-прекия път, напротив, иска да обикаля, дори да се загуби, не бърза заникъде и няма крайна дестинация.
По този начин намира нови маршрути и места, запознава се с нови хора. Първите седмици на това лято, през юни, Алекс се качва на мотора си и прави пътешествие по красивото ни Черноморие. Разбира се, във Фейсбук не пропуска да опише и пътната обстановка, за да е полезна на своите колеги мотористи.
От София до Несебър, към Варна, Шабла и обратно
„Времето беше по-дъждовно и студено още, идеално за разходка – започва разказа си тя. - Може да се каже, че за първи път карам толкова киломитри сама. Но беше приключение за мен! Разходката е скромна, карането не е наведнъж, а със спирки до някой и друг плаж, все пак е лято, въпреки дъждовете. Началната точка е Несебър, през Дюлински проход, а на връщане - през Обзор, със спирка до Иракли, на север продължих към към Варна, Каварна, Тюленово, Шабла и обратно - през съседния път през Горун. През Дюлинския проход пътят е доста зле, дупка до дупка и тесничък - две коли трудно се разминават и се минава бавно. До самия проход пътят е хубав и поддържан. За сметка на това през Обзор е идеално и с приятни завойчета, в момента ремонтират едно две места, но няма затворени участъци. Около Варна успях да се разходя малко до съседните села. Бях приятно изненада от състоянието на пътя покрай Аспаруховото езеро.
От Варна към Побитите камъни пътят в момента е в ремонт. Отбих се и до Провадия, препоръчвам местността за разходка. Там е и Скалният манастир в местността Шашкъните, до който се стига по едно ръждясало, клатещо се мостче. До Шабла пътуването е леко, със зашеметяващи гледки. Но след Българево има малък разкопан участък. Тюленово пък е един друг свят, времето сякаш е спряло. На север е изключително красиво ...
С това пътуване не успях да се разходя много на юг, стигнах само от Несебър до Алепу, Шофьорския плаж и минах през Созопол за вкусни палачинки. Още миналата година ми похвалиха едни със саздърма, но тогава нямаше и затова сега специално реших да отида за тях. За тази разходка даже имах компания, като му надух главата за палачинките, така че и той да огладнее хубаво. Стигнахме до Стария град и заветното местенце. Продавачът ме погледна мило и каза, че пак няма от вкусната съставка. Затова пък имаше домашно сладко от зелени смокини и палачинките бяха също толкова апетитни. Навръщане, за да е пълна разходката, освен с моторите се разходихме и с едно малко симпатично корабче. И така изморени, след пълната програма, се прибрахме обратно към Несебър.
След няколко дни почивка и плаж, стана време и за прибиране към София. Избрах подбалканския път – Несебър, Каблешково, Айтос, Сливен, Казанлък, Калофер. Пътят е много хубав, последно бях минавала с кола по него преди доста време. Това беше и първото ми по-дълго каране в дъжд. Не беше най-приятното - спираше да вали, когато почивах, но щом тръгнех, започваше отново.
Успях да видя няколко потопени църкви - едната е в Жребчево, а другата е до Павел Баня, сред поле и до нея се стига по един селски път, който е след село Виден. Църквата и селото са били залети през миналия век от язовир Копринка.
На другия ден тръгнах от Калофер, като не пропуснах да си взема от една баба най-вкусните череши. Грееше слънце, беше топло и хубаво, бързо стигнах до Кърнаре, където реших да мина през Троянския проход, въпреки че гледах прогнозата и знаех, че ще вали. Но това слънце, което грееше в момента и желанието да мина оттам надделя, имах и надежда да изпреваря дъжда. През прохода пътят не е идеален, но е добър. Има малко дупки, на места и пясък. Трябва да се внимава!
Тръгнах и в момента, в който минах Кърнаре, започна да се смрачава, след 20 минути леко заваля. Но и дъждът като мен, не се отказа и малко преди Беклемето стана силен. При все огромното ми желание да стигна поне до там, реших да не рискувам, а и не беше като да има много къде да се скрия от дъжда. Затова направих обратен завой към любимата София. За мой късмет като цяло движението беше спокойно, почти през цялото време ме валя лекичко дъждец, а близо до столицата започна и да духа вятър. Както ми казаха после - това си е водно кръщение!
Скалният манастир в местността Шашкъните
Като цяло не съм обикаляла много в Източна България, обикновено натам се пътува за морето и спирките са различните плажовете, затова на този трип търсех какво може да се види в района – забележителности, история... Така попаднах на снимка от Скалния манастир в местността Шашкъните. Нямаше как да го пропусна, намерих си компания и тръгнахме натам. Местността и крепостта Овеч са сравнително популярна дестинация, но за нас не беше, а и от информацията, на която бяхме попаднали, мислихме, че двете не са свързани и се минава по различен път. Затова на джипиеса бяхме задали Скалния манастир като дестинация, а той леко ни подведе.
Табелки за манастира няма, а само за крепостта и навигацията ни заведе през едни тесни улички и една пътека, обрасла с трева. Малко се позамислихме дали да продължим, защото не бяхме подготвени за такъв преход, въпреки това решихме и тръгнахме. Но точно тогава ни видя един местен жител и ни обясни, че има хубава пътека през крепостта Овеч, а тази, по която бяхме поели, е 3-часов преход, през шубраци, неподдържана е и най-вероятно пълна със змии, излезли на припек. Като чухме змии и бързо обърнахме посоката и тръгнахме по пътя, който ни посочи човекът. Пътеката, се оказа екомаршрут, поддържан и направен за туристи като нас. Минава през едно дървено мостче и е изключително лека и приятна разходката, но най-важното - няма влечуги! Гледката, която се открива оттам е страхотна - вижда се целия град Провадия. Има и пейки за отдих, а точно преди началото на пътеката - и ресторантче.
Другото място, пред което се стъписахме, е когато стигнахме моста. Доста ръждясал, минаващ над пропаст и като че ли леко затворен. Има нещо като поставена преграда, през която трябва да се наведеш и да минеш, но килиите за манастира са отворени. Не всички се престрашиха да преминат по моста... Вътре, в самите помещенията на манастира, няма нищо, но е странно усещането, като се замислиш, че в тези килии са живеели хора, толкова близо до края на скалата, която е без парапети или нещо предпазно...”
В плановете на Алекс са още много красиви места, за които е чела и иска да посети и види. Следващата забележителност, до която й предстои да отиде съвсем скоро, е Чудните скали до село Аспарухово. На този трип не й е стигнало времето, но на следващия няма да ги пропусне, обещава тя. А другото място, където ще се разходи, са меандрите на река Арда.
-
Велико Търново – котки в саксия, Царевец и 25 градуса през ноември -
Макар и с 8 години закъснение защитена зона „Камчия“ е факт -
Открихме къде се крие „тайната“ за пенсиите в България -
Лятната ваканция на звездите -
Забравете за Фейсбук и Инстаграм, докато сте на почивка. Ето защо -
Пет нови защитени територии в България – сред тях са „Бабу́” и „Река Белица” -
Животът им е във вашите ръце – как да предпазите домашните си любимци от летните жеги -
Яхта под наем в България – какви са цените? -
Суха, изтощена и заплетена - как да възстановим косата си след ваканция? -
ТОП 10 на най-търсените места за каравани този сезон
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
