Александър Гергинов е част от дуото, стоящо зад марката Ham&Eggs – накратко - дизайнерски дрехи с концепция, с които можете да се сдобиете от два магазина в София и един във Виена. Харесахме си го по няколко причини – освен, че представя и предлага по-алтернативен български дизайн на дрехи в среда не особено благоприятстваща подобни дейности, той е решен да не пази за себе си наученото и преподава в Художествената академия, а също и в Професионална гимназия по облекло „Княгиня Мария Луиза”. За тенденциите, за това какво е да си дизайнер у нас, за децата, за образованието и културата, както и какво ново-старо в модата, четете по-надолу:
Да започнем с малко скучна професионална биография. За начало – кой си ти, какво си учил?
Завършил съм Техникум по облекло „Княгиня Мария Луиза”. След това Художествената академия специалност „Мода, после и магистратура, сега започнах докторантура. Преподавам като асистент в Академията, а също и в Професионалната гимназия по облекло. Извън това - работил съм за производство в различни фирми, свързани с конфекциониране на облекло, на трикотаж, бил съм художник и илюстратор – рисувам много. Работил съм и за филми с някои много симпатични наши режисьори – с Андрей Паунов, Борис Десподов. Даже и в момента работя за един късометражен филм.
Кое ти е по-приятно – рисуването или дизайнът?
С мода се занимавам по-скоро професионално… макар че съм правил четири-пет самостоятелни изложби и няколко съвместни. Като се замисля може би то ми доставя по-голямо удоволствие. Което не значи, че не обичам и дизайна.
В момента импровизирано представяме някои неща от новата ви колекция, коя поред е тя?
Четвърта. За съжаление нямаме много време и нещата са базисни, а не трябва да е така. Опитваме се за момента да поддържаме някакъв минимум и междувременно да се ориентираме към чужди пазари извън България. От миналата година започнахме да ходим на изложения. Кофти е, че системата ни тук е малко сбъркана и стават по-трудно тези неща.
Има ли хора, които обръщат внимание на това, че съществуват и по-различни дрехи, дизайнери у нас?
Има, но са основно хора, които имат култура. Култура не означава, че са по-богати, ами просто - по-широк мироглед. За тях има значение, че дрехите са уникални, че са дизайнерски. Проблем е, че не можем да продаваме на много места, както се прави иначе по света.
Следиш ли модните тенденциите?
Да, горе-долу. Обаче като се занимаваш повече време с това, започваш сам да ги селектираш и да ги усещаш по-бързо тенденциите. Аз например се занимавам с мода от 1995г., което значи, че вече 16 години се старая да наблюдавам всичко - с времето става по-лесно да отсяваш това, което ще е по-актуално следващият сезон, например.
За тази зима кое е най?
Има няколко тенденции – пак навлиза мъжкият костюм в дамското облекло. Всяка комбинация от сорта, а също и контрастът черно-бяло - все още е на мода. Обаче черното не е най-вълнуващият цвят, затова са актуални и всички земни, охри, топли, кафяви, есенни тонове. Много е модерна кожата с косъм, това е задължително и навсякъде. Също са актуални не много характерните комбинации – например кожа с косъм с лак и коприна... такива неща.
При обувките?
Честно - тях не ги следя. Аксесоарите – също. За мен е важно да създам някаква база, пък аксесоарите са вече индивидуален избор, те завършват аутфита, но не са основата. Обаче виж, например плитките в косата са много модерни.
Преди време имаше тенденции с военни униформи, по-асиметрични неща, няма ли и сега нещо, което да е абсолютно валидно?
В момента няма нищо финално, за което да се каже – това е тенденцията и край. Всичко е комбинация от много елементи, преповтаряне на стари неща. Декадите са все още актуални – 70-те, 60-те, но няма една ясна и точна визия, която да е над другите.
Защо се преповтарят стари неща?
Защото в момента нищо ново и интересно не се случва – да речем, няма някаква супер ново течение в музиката или пък нещо изключително в историята на човечеството, което да се отрази и в модата… Не е като например през 60-те – кацането на Луната или хипи движението, тези неща се прехвърлят веднага и в модата, и налагат ясно разграничими тенденции. Сега нещата са размити, границата не е толкова ясна. Ако ме питаш за нещо много чисто като тенденция в момента – да, това е кожата с косми - като обем и всякакви разновидности и комбинации с това.
На теб харесва ли ти?
Всичко можеш да направиш така, че да ти харесва, когато го пречупиш през себе си.
С какви материи предпочиташ да работиш?
Много си падам по памучни материали, както и по плетива. Освен това харесвам и трикото. И с други материали сме работили, но естествените материали винаги дават друго ниво на продукта. Предпочитам да са по-плътни материите – плътен лен, плътна коприна, да са малко по-скулптуриращи, ефирните материи ми се губят... Има някакъв минимализъм в начина ми на работа.
Има ли някой конкретен човек, който да ти е повлиял или по-скоро са много хора?
Много от нещата, които съм гледал като масова култура или като автори – художници, дизайнери, илюстратори, са ми развили възприятията и продължават да го правят. Преди много харесвах детайла в Александър Маккуин, той има много специфичен начин на детайлизиране, много илюстративен. Много са ми любопитни и артистите от Антверпенския деконструктивизъм, азиатските дизайнери също. Харесва ми също и когато има виц, както например при Валтер Ван Бейрендонк, много ми допада да има някаква шегичка - в тази посока се стремя да развивам и нашата работа.
Как може един български дизайнер да попадне на Седмица на модата някъде - например в Париж, в Ню Йорк?
По принцип – ако направиш достатъчно добра колекция (а има дизайнери в България, които са способни на това), е възможно да се представиш там, естествено - срещу определена такса. Разбира се, не в основната програма, а в допълнителните, където е мястото на младите автори. Таксите обаче са доста високи. Искам да ти кажа, че съм говорил с колеги от чужбина и при тях например е по-лесно, защото успяват да си намерят много спонсори, а и държавата ги подкрепя – когато отидат на подобно събитие, се представят все едно на национално ниво.
Предполагам все някой ни е представял на подобни форуми?
Да, има хора, които са участвали на доста големи конкурси и са ги печелили. Например „Рила стил” са били на Парижката седмица на модата. Правили сме много добри неща, работили сме за имена като Пиер Карден например, дунавската коприна е била много ценена. Но в момента… не е така. Всеки се опитва сам да оцелее, а от онези, които са ходили насам-натам, нито един не е поискал да преподава - дори и да са натрупали някакъв опит, но не са го предали. Тук няма индустрия, повечето световни и големи имена са свързани с такава, а ние нямаме толкова големи фирми. Сега става популярно да си пускаш нещата в интернет, което също е вариант – да ги покажеш на света, можеш да си намериш клиенти… Но трябва да си деен, дори не е важно да си толкова талантлив. 
Като говорим за предаване на опит и знания - какво ти носи преподаването, предполагам не го правиш за пари?
Да, не е за пари. Аз съм един от малкото хора, които имат опит в производство, в работата с различни материали, в рисуването, имам практика и горе-долу ги знам нещата. Не че съм най-великият, но на никой от младите хора не му се занимава да преподава, а на мен много ми се иска да знам, че следващите хора, които ще градят нещо в тази област, ще са подготвени. Че ще мога да работя с тях след време. Когато видиш резултат от нещо, от това, което си преподал, се чувстваш наистина удовлетворен. Чувстваш се по-пълноценен.
Ти работиш с деца от 8-12 клас и няма да пропусна един общ проблем - според теб възможно ли е да не се влияят толкова от масово налаганата у нас култура, модели на поведение и ценности, които задава чалгата?
Според мен проблемът е в това, че няма алтернатива. В интернет има такава, но като се замислиш - децата общуват с едни хора, ходят на едни места, които са реални, а не виртуални, и те искат, не искат, слушат чалга. За мен има проблем и аз се опитвам по всякакъв начин в часовете да не се занимаваме с него. Не да отричаме чалгата, защото е глупаво – тя съществува, но просто да не й обръщаме толкова внимание, а вместо това – да се опитваме заедно да мислим по-алтернативно, да си обогатяваме културата с художници, с други изпълнители, с филми... Например днес им дадох задача – подбрах няколко изпълнители-икони от типа Бьорк, Грейс Джоунс, дори Бой Джордж - и сега трябва да направят колекция на базата на техния стил. Което означава, че ще се запознаят с творчеството им, с тях самите, за да могат да си направят домашното. Малко по малко…
Има надежда?
Разбира се, децата не са никак глупави. Аз лично съм много доволен от тях. Голям проблем е, че родителите нямат време да им обръщат внимание и те си правят каквото си искат, не че не трябва да са свободни в някаква степен, но те се самовъзпитават. Имаме и две деца от SOS Детски селища, повечето са с разведени родители, всякакви случаи са, но с малки изключения средата за работа е добра. Децата не са чак толкова зле, колкото медиите се опитват да ги изкарат.
Какво искаш да направиш още?
Искам да се занимавам с популяризиране на българския дизайн, с правене на пазари за млади дизайнери. Да се показват, да се види, че има такова нещо в България, че има алтернативни дизайнери, че не се правят само абитуриентски рокли. Ако кажем, че например Версаче в Америка е топ, топ тук е рокля тип торта. Не че Версаче е най-доброто, но е насочено към същия тип хора, ако ме разбираш. Просто е по-изчистено. Имаме и социален проблем - момичета, които искат да са принцеси.
?
Момичета, които искат да учат дизайн, за да си рисуват принцески рокли за бала – и те учат в специализирано училище за облекло само заради бала... Искам да се види, че има и други неща, ще ми се да направим форум, в който да участват не само български, но и дизайнери от Балканите изобщо. Като се замислиш - има Скопие Fashion Week, а у нас няма платформа за показване на нов дизайн у нас.
Как се прави това – кой трябва да съдейства?
Преди имаше „Форум Българска Мода” в рамките на която имаше един ден, посветен на млади автори – и това също е някаква, съвсем не малка подкрепа. Има вариант асоциацията на дизайнерите да кандидатства пред държавата, да получи пари и те да се използват за представянето на млади дизайнери.
Какво ти липсва, когато се разхождаш по улиците?
Няма много цветни хора. Няма да кажем… пънкари, няма човек, който да ходи целият облечен в розово - ама отгоре до долу, няма го момичето в жълто - да прилича на Голямото пиле, защо не? Това много променя мирогледа - когато виждаш различни хора по улиците. Няма такива хора… има двама. Докато на другите места по улиците има всякакви крокодили безобразни, пък и паради правят, фестивали…
Според мен българинът още си живее в онова малко общество, в което му пука най-вече за това какво мисли за него съседът - хората се обличат така, че да се вписват и това им пречи да бъдат различни…
Да, обличат се така, че да не се отличават, защото да си различен е срам. А то не е, не е.
