Всеки човек има пълна свобода да изразява и защитава своите възгледи, дори те да изглеждат погрешни или радикални на мнозинството, смята британският философ и икономист Джон Стюарт Мил (1806–1873), роден на днешния ден преди 220 години. Този принцип е залегнал в либералната философия на английския мислител и депутат, чиито идеи оказват пряко влияние върху обществената, философска, политическа и икономическа мисъл през XIX и по-голямата част на XX век, отбелязва в. „Гардиън“.
Американският историк проф. Джейкъб Салуин Шапиро в своя статия от 1943 г. изтъква, че Джон Стюарт Мил е пионер на демократичния либерализъм в Англия.
Според Станфордската философска енциклопедия Мил е най-влиятелният англоезичен философ на XIX век, обединяващ в едно емпиричния подход към света с идеите на натурализма, утилитаризма и либерализма. Неговите основни философски трудове и есета „Система на логиката“ (1843), „За свободата“ (1859), „Утилитаризмът“ (1861), „Подчинението на жените” (1869) и „За природата” (1874) обединяват идеи от Просвещението с романтизма и историческата философия.
Неговата книга „Принципи на политическата икономия“ (1848) e определяна като един от най-влиятелните трудове в историята на икономическата мисъл, отбелязва Би Би Си. В нея Джон Стюарт Мил синтезира класическата икономическа наука на Адам Смит и Дейвид Рикардо, но добавя важни хуманитарни и социални измерения. Според Мил, когато спрем да се стремим само към богатство, човечеството ще се фокусира върху изкуството, образованието и духовното развитие.
Основните философски, политически и икономически идеи на Джон Стюарт Мил се основават на няколко стълба, отбелязва „Гардиън“. Той е защитник на абсолютната свобода в различните й измерения. Защитата на свободата на словото е неизменна част от трудовете и дейността на учения, отбелязва Енциклопедия Британика. Според Мил чрез сблъсъка на идеи истината придобива своята пълнота. Той също така смята, че държавата и обществото нямат право да се месят в личния живот на индивида, освен за предотвратяване на насилие. „Всеки индивид е суверен на тялото и ума си“, смята философът.
„Гардиън“ пише, че британският мислител е привърженик на идеята за качествен утилитаризъм. Той доразвива идеята, че целта на човешките действия е постигането на щастие. За разлика от предшествениците си обаче Мил твърди, че щастието се измерва не само количествено, но и качествено. Той отдава приоритет на интелектуалните, моралните и духовните удоволствия пред чисто физическите. „Научих се да търся щастие, по-скоро ограничавайки собствените си желания, отколкото опитвайки се да ги удовлетворя“, пише Мил.
В областта на теорията на познанието ученият развива индуктивната логика, утвърждавайки, че всички знания произтичат от опита.
Равноправието на половете е тема, която вълнува Джон Стюарт Мил през целия му живот, пише „Гардиън“. В свои публични изяви и най-вече във философския си труд „Подчинението на жените“ той се застъпва за социалното и политическо равенство на жените. Мил е един от първите мислители, които се аргументират, че лишаването на жените от права е пречка за човешкия прогрес, отбелязва британското издание.
Като депутат през 60-те години на XIX век, той става първият депутат, който официално призовава жените да получат право на избирателни права, се изтъква на интернет страницата на британския парламент. През 1866 г. Мил внася петиция в парламента с искане за равнопоставеност на половете, подписана от 1499 жени. През 1867 г. той внася първата поправка към Закона за реформата, като предлага думите „мъже“ да бъдат заменени с „лица“ в разпоредбите за гласуване, за да могат жените да упражнят правото си на глас. Въпреки че поправката е отхвърлена, тя предизвиква широк обществен дебат. Според Станфордската философска енциклопедия теоретичните разработки и практическите действия на Мил вдъхновяват първите суфражетки и поставят основите на съвременния феминизъм.
Мил се бори за образованието на жените, основавайки се на довода, че жената ражда детето и го отглежда, и ако е образована, тя ще го научи на много неща още преди то да тръгне на училище.
„Обзървър“ обръща внимание, че идеите на Мил за правата на жените са силно повлияни, а често и съвместно разработени, със съпругата му Хариет Тейлър Мил. Самият философ посвещава „За свободата“ на жена си, като в посвещението към книгата изтъква, че съпругата му е била негова „вдъхновителка и отчасти създателка на всичко най-добро в моите писания – приятелка и съпруга, чийто възвишен усет към истината и справедливостта беше най-силният подтик за мен и чието одобрение беше най-голямата ми награда.“ „Както всичко, което съм написал в продължение на много години, това съчинение също принадлежи колкото на мене, толкова и на нея“, пише самият Джон Стюарт Мил. В своите философски трудове той прави равносметката, че бракът е единствената форма на робство, която законът допуска.
Бащата на Джон Стюарт Мил – шотландският икономист, философ и историк Джеймс Мил обучава сина си по метода на Сократ, известен като „диалектически метод”, при който чрез въпроси и отговори се осъществява диалог на противоречиви възгледи между учител и ученик, отбелязва „Гардиън“. По този начин бащата на Мил го насърчава да изследва идеите, които изучава, вместо просто да ги наизустява. Този подход помага на Джон Стюарт Мил в ранна детска възраст да учи старогръцки и да разбира диалозите на Платон в оригинал. На осем години започва да учи латински. На дванадесет вече притежава задълбочени познания по история, икономика и политика, както и умее да решава сложни задачи по математика. Тогава започва да изучава трактатите по логика на Аристотел и трудовете по икономика на Адам Смит.
През 1823 г. Мил взема решение да не учи в университетите в Оксфорд и Кеймбридж и започва работа в Източноиндийската компания, където работи до пенсионирането си през 1858 г.
„Човек трябва да е свободен да прави каквото иска в собствените си работи, но не трябва да бъде свободен да своеволничи, когато действа вместо някой друг под предлог, че чуждите дела са негови собствени. Държавата трябва едновременно да зачита свободата на индивида в нещата, които засягат само него, и зорко да следи как той упражнява върху другите властта си, която тя му е дала", пише философът в своето есе „За свободата".
„Достойнството на една държава в крайна сметка е достойнството на съставляващите я индивиди. Една държава, която поставя на второ място интересите на тяхното интелектуално издигане и развитие за сметка на известни административни умения или някакво тяхно подобие, придобито в практиката, държава, която превръща гражданите си в джуджета, за да станат послушни инструменти в ръцете й, дори когато става дума за добри каузи, такава държава скоро ще разбере, че с дребни хора големи неща не се правят и усъвършенстването на един апарат, за което тя е жертвала всичко, в края на краищата няма да й даде нищо, защото ще липсва жизнената сила, която тя е предпочела да пропъди, за да може машината да работи гладко", заключава Джон Стюарт Мил в книгата си „За свободата".
