Звяр, когато мрази, и розов облак, когато обича. Живот на актриса, скитаща от роля в роля... Кариера от безброй аплодисменти и тайнствено усамотение извън светлините на прожекторите. Отдадена на театъра и киното, готова да слезе в най-дълбоката бездна заради тях. Любов за цял живот. На театралната сцена тя е Йовковата Албена, Чеховата Нина Заречная, Розалинда на Шекспир, Вела от спектакъла „Вампир”, Лавиния в „Тит Андроник”, Сара в „Любовникът”. В живота е просто себе си.
Катя Паскалева е родена в Петрич през 1945 година. Кандидатстването й във ВИТИЗ е чиста авантюра с успешен завършек. Казват й, че нейното лице не е за киното. Но тя се превръща в Мария от филма „Козият рог” и оставя мълчаливо възхищение след себе си. В далечната 1973 година тази роля й печели белгийската награда „Фемина”.
Следват нови роли, нови бездни и нови аплодисменти. Филмът „Вилна зона” (1975 г., реж. Едуард Захариев) й носи награда „Златна роза” за главна женска роля. През същата 1976 година Катя Паскалева е отличена за принос в развитието на световното кино в Карлови Вари. И още филми – „Звезди в косите, сълзи в очите” (1977 г., реж. Иван Ничев), „Бедният Лука” (1979 г., реж. Яким Якимов), „Спирка за непознати” (1989 г., реж. Иван Росенов). Заедно с Невена Коканова, Емилия Радева, Милка Туйкова и Катя Чукова тя бе и Станка в „Матриархат” (1977 г., реж. Людмил Кирков).
Дегизирана като клошарка, Катя обикаля софийските улици, подготвяйки поредната си роля. Моноспектакълът „Скитница” от Жан-Клод ван Итали се играе на камерната цена „Методи Андонов” в Сатиричния театър. За него актрисата признава в интервю пред Миряна Башева:
„Досега търсех очите на партньора, щото съм си дашна. А сега сама, даже без огледало, си говоря с всички останали, а пък всички останали съм аз! Господ ми е дал неприлична емоционалност, лесни сълзи, жалостива съм към другите, към себе си – безпощадна. Все си казвам: абе, що не са всички като мене? Което си е грандомания. В тая „Скитница” пак ме гони тъгата по киното. Всяко представление ми е първи, втори, десети дубъл, сама си удрям клапата пред камерата на сцената. Слизам в бездната, която още моят учител Боян Дановски откри и укрепи в природата ми.”
Последната клапа за Катя Паскалева пада на 23 юли 2002 година. За публиката тя остава истинска филмова икона и театрална героиня без лустро и излишен блясък.
