24-и май е специален ден на всички, които обичат буквите, а "култура" за тях не е само дума в речника. Различното и трудното на 2020 година за целия свят, свързано с COVID-19, направи така, че в много университети в България приемът на студенти да е без изпит. "Днешното поколение за нищо не става!", "А, как беше едно време...", "Аз моите 3 висши с колко четене съм ги изкарал" - бяха част от реакциите, с които тази новина бе посрещната в социалните мрежи. Ние обаче искрено вярваме, че "днешното поколение" не е безлична маса, която може лесно да се натъпче в кутийка и да й се закачи етикет. Убедени сме, че същото това "днешно поколение" бълбука от критично мислене, собствено мнение, интелект и способности. Имаме цели 3 доказателства за това. Те са Анна, Дара и Сияна. 

Коя е Анна Бодакова?

Това е въпрос, на който лека-полека сама се опитвам да си отговоря.

Снимка: Анна Бодакова, личен архив

Представи си, че срещу теб стои човек, от онези, които обичат да казват "Това, днешното поколение, за нищо не става!". Какво би му казала?

Тази фраза е до голяма степен свързана със страха на хората от промяна и това е абсолютно нормално. Всяко следващо поколение е продукт на миналите две или три, на техните добри и лоши решения, а всички можем да се съгласим, че да приемеш факта, че си допуснал грешки, е едно от най-трудните неща, които човек може да направи. Освен това не трябва да забравяме, че в днешно време светът се променя по-бързо отвсякога – всяка година има нещо ново, било то в света на технологиите или като социален феномен – аз съм родена през 2003-та и ми е лесно да свиквам, но предполагам, че тези промени са плашещи за човек, пораснал в един по-монотонен свят. Затова, за да се върна на въпроса, ако някой ми каже това, просто не бих му отговорила. Дори и да се опитам да променя мнението му, то това ще е некомфортно за него и уморително за мен. Понякога е по-лесно да оставяш хората да мислят каквото искат, защото дори и да промениш мнението им, това просто ще ги направи по-объркани, а теб – изтощен от обясняване как "телефоните ни не ни превръщат в зомбита" и "начинът на обличане на момичетата тези дни не говори за това, че са леки, а за това, че харесват телата си".

Твоят талант или най-голямо постижение (спечелена награда, конкурс, рисунка, разсад домати, въобще това, с което се гордееш)?

Обичам да рисувам - това е едно от малкото неща, които никога не могат да ми омръзнат. Не знам до каква степен считам това за талант или постижение, защото рисувам заради самото рисуване, но то ме прави щастлива и ми носи смисъл.

Моментът, в който искаше да избягаш от училище?

Честно казано, тези моменти не са един и два. Като малка училището ми се удаваше - главно заради общата култура, която родителите ми се погрижиха да получа. Тогава виждах смисъл в училището, защото се опитвах да подражавам на определени герои и героини, чиято главна черта беше тяхната начетеност и академичният им успех. С влизането си в гимназия обаче рязко се превърнах в това, което често се характеризира като "gifted kid burnout" – успехът ми падна рязко, главно защото спрях да виждам смисъл в това, което уча. Няма да лъжа и да кажа, че и значително пониженият ми успех не се дължеше и на това, че общата култура, на която разчитах дотогава, вече не беше достатъчна. Но фактът, че материалът почна да става все повече и повече, не за да научим по-важни неща, а за да покажем резултати, наистина ме е водил не само до бягане от час, а и до обмисляне на това дали изобщо си струва.

Моментът, в който реши, че все пак ученето е яко нещо?

Мисля, че знанието е нещо прекрасно -  да разбереш нещо повече за това как функционира светът около теб никога не е излишно и в днешни дни, когато информация е достъпна навсякъде и за всичко, е все по-важно да не губим интерес и любопитство. Има голяма разлика между знанието и ученето обаче. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че обичам да уча, поне не по класическия "надвесен над учебници" начин, но със сигурност обичам да знам.

Какво толкова му е лошо на подмазването? Няколко мили думи, плащане за частни уроци при учителите и имаш високи оценки. Лесно е...

Както предполагам сте разбрали и от последните ми два отговора, не съм най-големият фен на образователната система и не виждам академичния успех като нещо толкова важно за в бъдеще, но със сигурност, ако търсите добри оценки, подмазването не е лош път, по който да тръгнете. По сложност се намира някъде по средата между това човек да се съсипе от учене и чистото класическо преписване. Въпросът обаче е друг – струва ли си? Да, добрите оценки са важни за дипломата, но постигайки ги чрез подмазване и инвестиране в частни уроци и учебници, писани от конкретната учителка, единственото нещо, което човек постига, е да падне в очите на съученици (които все пак са бъдещите ни колеги) и да си създаде работна етика, която няма да доведе до това да бъде уважаван в която и да е бъдеща работа.

В България или в чужбина в бъдеще? Защо?

В България, защото където и да отида, дори и за седмица, София винаги започва да ми липсва. С риск да прозвуча клиширано, това, което има тук, го няма никъде другаде и докато наистина не мога да отрека, че България има много проблеми, предпочитам да остана тук и да направя каквото мога, за да допринеса за това те да бъдат разрешени, вместо да търся "по-доброто" наготово.

Коя е любимата ти буква?

"В" като първата буква от името на приятеля ми.

Коя е Дара Варадинова? >>>