24-и май е специален ден на всички, които обичат буквите, а "култура" за тях не е само дума в речника. Различното и трудното на 2020 година за целия свят, свързано с COVID-19, направи така, че в много университети в България приемът на студенти да е без изпит. "Днешното поколение за нищо не става!", "А, как беше едно време...", "Аз моите 3 висши с колко четене съм ги изкарал" - бяха част от реакциите, с които тази новина бе посрещната в социалните мрежи. Ние обаче искрено вярваме, че "днешното поколение" не е безлична маса, която може лесно да се натъпче в кутийка и да й се закачи етикет. Убедени сме, че същото това "днешно поколение" бълбука от критично мислене, собствено мнение, интелект и способности. Имаме цели 3 доказателства за това. Те са Анна, Дара и Сияна.
Коя е Анна Бодакова?
Това е въпрос, на който лека-полека сама се опитвам да си отговоря.
Представи си, че срещу теб стои човек, от онези, които обичат да казват "Това, днешното поколение, за нищо не става!". Какво би му казала?
Тази фраза е до голяма степен свързана със страха на хората от промяна и това е абсолютно нормално. Всяко следващо поколение е продукт на миналите две или три, на техните добри и лоши решения, а всички можем да се съгласим, че да приемеш факта, че си допуснал грешки, е едно от най-трудните неща, които човек може да направи. Освен това не трябва да забравяме, че в днешно време светът се променя по-бързо отвсякога – всяка година има нещо ново, било то в света на технологиите или като социален феномен – аз съм родена през 2003-та и ми е лесно да свиквам, но предполагам, че тези промени са плашещи за човек, пораснал в един по-монотонен свят. Затова, за да се върна на въпроса, ако някой ми каже това, просто не бих му отговорила. Дори и да се опитам да променя мнението му, то това ще е некомфортно за него и уморително за мен. Понякога е по-лесно да оставяш хората да мислят каквото искат, защото дори и да промениш мнението им, това просто ще ги направи по-объркани, а теб – изтощен от обясняване как "телефоните ни не ни превръщат в зомбита" и "начинът на обличане на момичетата тези дни не говори за това, че са леки, а за това, че харесват телата си".
Твоят талант или най-голямо постижение (спечелена награда, конкурс, рисунка, разсад домати, въобще това, с което се гордееш)?
Обичам да рисувам - това е едно от малкото неща, които никога не могат да ми омръзнат. Не знам до каква степен считам това за талант или постижение, защото рисувам заради самото рисуване, но то ме прави щастлива и ми носи смисъл.
Моментът, в който искаше да избягаш от училище?
Честно казано, тези моменти не са един и два. Като малка училището ми се удаваше - главно заради общата култура, която родителите ми се погрижиха да получа. Тогава виждах смисъл в училището, защото се опитвах да подражавам на определени герои и героини, чиято главна черта беше тяхната начетеност и академичният им успех. С влизането си в гимназия обаче рязко се превърнах в това, което често се характеризира като "gifted kid burnout" – успехът ми падна рязко, главно защото спрях да виждам смисъл в това, което уча. Няма да лъжа и да кажа, че и значително пониженият ми успех не се дължеше и на това, че общата култура, на която разчитах дотогава, вече не беше достатъчна. Но фактът, че материалът почна да става все повече и повече, не за да научим по-важни неща, а за да покажем резултати, наистина ме е водил не само до бягане от час, а и до обмисляне на това дали изобщо си струва.
Моментът, в който реши, че все пак ученето е яко нещо?
Мисля, че знанието е нещо прекрасно - да разбереш нещо повече за това как функционира светът около теб никога не е излишно и в днешни дни, когато информация е достъпна навсякъде и за всичко, е все по-важно да не губим интерес и любопитство. Има голяма разлика между знанието и ученето обаче. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че обичам да уча, поне не по класическия "надвесен над учебници" начин, но със сигурност обичам да знам.
Какво толкова му е лошо на подмазването? Няколко мили думи, плащане за частни уроци при учителите и имаш високи оценки. Лесно е...
Както предполагам сте разбрали и от последните ми два отговора, не съм най-големият фен на образователната система и не виждам академичния успех като нещо толкова важно за в бъдеще, но със сигурност, ако търсите добри оценки, подмазването не е лош път, по който да тръгнете. По сложност се намира някъде по средата между това човек да се съсипе от учене и чистото класическо преписване. Въпросът обаче е друг – струва ли си? Да, добрите оценки са важни за дипломата, но постигайки ги чрез подмазване и инвестиране в частни уроци и учебници, писани от конкретната учителка, единственото нещо, което човек постига, е да падне в очите на съученици (които все пак са бъдещите ни колеги) и да си създаде работна етика, която няма да доведе до това да бъде уважаван в която и да е бъдеща работа.
В България или в чужбина в бъдеще? Защо?
В България, защото където и да отида, дори и за седмица, София винаги започва да ми липсва. С риск да прозвуча клиширано, това, което има тук, го няма никъде другаде и докато наистина не мога да отрека, че България има много проблеми, предпочитам да остана тук и да направя каквото мога, за да допринеса за това те да бъдат разрешени, вместо да търся "по-доброто" наготово.
Коя е любимата ти буква?
"В" като първата буква от името на приятеля ми.
Коя е Дара Варадинова? >>>
Коя е Дара Варадинова?
Дара Варадинова не бих могла да кажа, че е само една личност. В мен живеят премного образи, на които аз свободно позволявам да се показват в ежедневието ми, защото просто ги обичам. Способността ми да бъда борбена, силна и отстояваща себе си на всяка цена и едновременно уязвима, нежна и безкомпромисна в любовта, която давам, е най-голямата ми сила и гордост.
Представи си, че срещу теб стои човек, от онези, които обичат да казват „Това, днешното поколение, за нищо не става!“. Какво би му казала?
Предполагам, че от погледа на друго поколение, ние наистина сме купчина бездарници. Растем в среда, в която на преден план излизат професии, изискващи различни качества, които често са определяни от “големите” като глупост и скатавка. Възникнаха нови професии, интернет измести нуждата от прилагане на назубрени факти и постави нуждата от кадри с иновативно мислене и гъвкавост. Това втълпяване, включително и от медиите, че младите хора са мързеливи, неспособни и незаинтересовани ми е истинска болка. Ние сме продукт на образователната система, която се предполага, че трябва да задава ценностите и да събужда в децата уважение и стремеж към знанието. Това, което се случва обаче, с малки изключения, е всекидневното усещане, че в училище ти си неудачник, а учителите нямат грам желание да отделят от времето си за теб. Това не само създава конфликт между учители и ученици, но и безвъзвратно отказва младите хора от желанието за образование и оставане в България. Затова, преди на “днешното поколение” да му бъде лепнат за поредна година етикетът на “пълни непрокопсаници”, нека всеки, така смел в изказванията си, отдели един свой ден да влезе в училище, да усети атмосферата, коренно различна от едновремешната.
Твоят талант или най-голямо постижение (спечелена награда, конкурс, рисунка, разсад с домати, въобще това, с което се гордееш)?
Може би най-ценното, което притежавам, са всички написани неща през тези години. От първия разказ, който написах около 10-годишна възраст, до поезията, есетата и конкурсите, които макар и невинаги успешни, ме научиха да продължавам напред с вдигната глава и че винаги ще има някой, по-добър. Изборът дали да се пречупиш, или да продължиш да опитваш е личен. Първата издадена книга, в която взех участие, е един от истинските ми поводи за гордост - “Вкусна география”.
Моментът, в който искаше да избягаш от училище?
В много ранна възраст се сблъсках с агресивно поведение, което преди не познавах. Трябваше от ранна възраст да се науча да се справям с психическия тормоз на практика почти сама, тъй като промяна в средата не беше възможна. Намесата на родители и учители също не даваше резултат. Твърде много пъти в този период ми се е искало да избягам от час, да пропусна дори цял ден. Понякога избирах да се преструвам на болна, само и само да не се наложи да стъпвам обратно в училище. С подкрепа у дома обаче накрая научих, че смисълът не е в бягството, а в преодоляването на проблемите.
Моментът, в който реши, че все пак ученето е яко нещо?
Отгледана съм от родители, които високо ценят знанието. Като повечето деца, аз също дълго преминавах през фазата на “да учиш те прави зубър и всички ще ти се подиграват”. Истината е, че аз бях смятана за такава в началното училище и тогава реших, че цената да имам приятели е да се преструвам, че ученето е “тъпотия”. Но когато същите тези приятели, заради които загърбих уроците, си тръгнаха, осъзнах, че смисълът на ученето и знанието е далеч по-дълбок - че това е единственият начин да откриеш себе си, силните си страни и хората, с които трептите на една честота.
Какво толкова му е лошо на подмазването? Няколко мили думи, плащане за частни уроци при учителите и имаш високи оценки. Лесно е...
Само интелигентният човек съумява да погледне ситуацията отстрани и да осъзнае, че човешкото достойнство струва много повече от “една платена оценка” и че купената диплома е бомба със закъснител. Подмазването за мен е висша проява на ниска култура и липса на достойнство.
В България или в чужбина в бъдеще? Защо?
Никога не съм била привърженик на философията, че в чужбина е лесно, успешно и добре платено. Силно ми се иска един ден да бъда от успешните хора, които са останали у дома и са вложили всичко от себе си в това, да направят България по-добро място за следващите поколения. Аз съм човек, който вярва в по-доброто утре, но то идва само ако решиш да останеш и да работиш за него. Затова и избирам образованието тук. За жалост, системата все повече ме разочарова с минаването на годините. Дано, когато ударим дъното (явно винаги може и повече), най-после тръгнем нагоре.
Коя е любимата ти буква?
“Д”, разбира се. С нея започва името на любимия и най-важен човек в моя живот - моята майка.
Коя е Сияна Иванова? >>>
