Спокойно можем да наречем Румяна Тренчева една от жените, които променят лидерството. Не само на местно ниво, но и на международно. Успешно ръководи и удвоява присъствието на САП (SAP) в Югоизточна Европа, където като изпълнителен директор отговаря за група от 10 държави – България, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово, Албания, Македония, Хърватия и Словения. Над 5 години управлява бизнеса на САП в България. Изключително премерена и прецизна в отговорите си, вероятно точно както и в работата си, госпожа Тренчева е от хората, които е добре да чуеш какво казват. Събитието Тук-Там Кошер ще ви даде възможност да я слушате на живо на 17 септември, а от нашия разговор тук се надяваме да почерпите вдъхновение и смелост по отношение на професионалния път, който искате или сте поели. Защото, както казва Румяна: "Пътят на всеки е различен. Стартовата позиция не е от значение. Винаги има решение, но за него, за добро или за лошо, трябва време".

Идеалната работа и 5 заблуди за нея

Госпожо Тренчева, можете ли да обясните накратко с какво се занимавате - какво е естеството на работата Ви в момента? 

Управлявам продажбите и развитието на бизнеса в сегмента среден бизнес (Mid-Markets) за най-големия за САП регион – Средна, Централна и Източна Европа – това включва развити пазари като Германия, Швейцария, и държави и региони като Русия и Централна и Източна Европа.

А откъде тръгнахте? Как се насочихте към технологичния сектор? 

Първата ми работа беше още преди да започна обучението си в Американския Университет в България (АУБ) и тя бе в офис "Комуникации и компютърни системи" на АУБ. През 1996 г. – и така вече 24 години в тази сфера.

Колко важно е образованието и колко амбицията, за да си сред първите в дадена област? И всъщност какво е нужно, за да си успешен?

Живеем във времето на „Икономиката на Знанието“ – няма реализация без качествено и солидно образование. Но то се определя още и като времето на „Обучение през целия живот“, т.е. трябва да учим цял живот, като забравяме някои знания и придобиваме нови. Но за мен зад всеки успех, личен или професионален, стои характер и дисциплина.

Какво да не очакваш от работодателя си?

Все още съществува като че ли схващане, че щом става въпрос за технологии или инженерство, това не е съвсем "женско занимание" (почти като с шофирането и устройството на автомобила). Самите жени понякога го използват за свое оправдание. Какво е вашето мнение? 

Желанието да добавяш стойност, да се развиваш и да допринасяш за света около теб е общочовешко търсене. В този ред на мисли, къде ще се реализират тези наши желания е личен избор, предопределен много повече от нашите предпочитания, умения и наклонности, отколкото от нашия пол.

Можете ли да кажете какво е съотношението мъже-жени във вашата компания и има ли специална политика в това отношение (известно е, че редица международни фирми въведоха или въвеждат квоти за полово разнообразие). 

В САП днес около 34% от всички служители са жени и 26% от всички мениджъри глобално са жени. Задържането и развитието на жените като един невероятен талант е значимо икономическо и социално предизвикателство, което е много критично за икономическото ни развитие в бъдеще и днес. Някои от най-развитите икономики имат много по-сериозни затруднения за справянето с този проблем от редица източноевропейски страни като нашата.

Какви са предизвикателствата пред Вас като жена с поемането на поста, на който сте в момента? 

Това, че съм една от малкото жени на такава позиция, е мое предимство. Помага ми да добавям стойност към регионалните и глобални организации. Като, че ли най-голямото предизвикателство за мен е как да намалявам скоростта понякога и да се адаптирам към новите за мен култури, икономики и бизнеси.

7 българки говорят за самочувствието - къде се крие и как да го изграждаме, без да си вредим

Как се променихте през годините - какво трябваше да изоставите и какво надградихте като характер? 

Забравих и загубих много от страховете си, които тайно са ме съветвали в определени моменти, защо нещо не мога или няма как да постигна. Така с времето изградих много по-силна връзка с мен самата и вяра в мен, в изборите ми и в решенията ми – че те са правилните за мен, за текущия момент, за настоящата ситуация. С това желанията ми да създавам и променям придобиха нова сила и вдъхновение.

Как се отрази пандемията при Вас - наложи ли се промяна в начина на работа за вас и екипа Ви? 

Не съм имала физическа срещи с екипите ми, клиентите или партньорите ни от 16 март. Прекарвам 8-10 часа в абсолютна виртуална реалност всеки ден. Пандемията донесе много ползи от гледната точка на ефективност, но ни отне социални опитности и ползи. И все пак това е един голям шанс да опростим всичко, което правим. Да се откажем от ненужното и суетното и да погледнем към организациите си, към работата си, и към нас самите с много по-голяма откритост, директност и отговорност. Ние всички сме призовани да се променим сега, за по-добро.

Как виждате бъдещето - какви ще са предизвикателствата пред работодателите за напред? 

Каквито са били в последните няколко години, с една разлика - днес последиците от грешните или правилните ни решения не идват след година-две или три, а в текущия месец или тримесечие. Днес ние трябва да изградим гъвкави бизнеси и организации, в основата на които има ясни ползи за общото ни устойчиво развитие, където има нови ценности за споделеност, прозрачност и овластяване на всички нива.

Елена Димитрова-Ангелова, психолог: Позицията „каква искаш да бъда, за да ме харесваш“ не носи дълготраен успех

Съществува ли баланс професионален-личен живот?

Да, истински вярвам, че съществува. Този баланс е истинският успех за мен, към който винаги се стремя. Понякога залитам и падам, но след това веднага се връщам, за да го търся отново.

Като майка, много бих искала да Ви попитам - присъствено или дистанционно обучение подкрепяте или виждате някакъв трети вариант за учениците. В Мексико например са решили да дават уроци по телевизията. 

За мен училището винаги е било всичко това, което семейството не може да бъде и даде. Основните ни социални навици, умения и наклонности се развиват и усъвършенстват извън нашия дом. Откривателството, самочувствието и радостта от постигнатото за едно дете имат съвсем друго измерение когато са споделени и подкрепени от новите авторитети извън дома. Вече втора седмица и трите ми деца са отново в училище и те са щастливи и спокойни. Това за мен е най-важното за едно дете.

На какво искате да научите децата си? 

На труд и постоянство. И винаги да развиват способността си да обичат и приемат – себе си и другите.

А какъв е най-важният урок, който те са Ви дали? 

Да съм търпелива. Всяко нещо си има своето време. Всеки има своето темпо. Пътят на всеки е различен. Стартовата позиция не е от значение. Винаги има решение, но за него, за добро или за лошо, трябва време.

Второто издание на Тук-Там Кошер ще се проведе на 17 септември в Интер Експо Център и онлайн едновременно, за да се включат и българите намиращи се в чужбина. Вдъхновяващото събитие дава възможности за професионално развитие, създаване на полезни контакти, придобиване на нови знания и умения, както и достъп до най-интересните бизнеси и личности и до най-актуалната информация за живота в България.

Кошер 2020 ще представи лекции, дискусионни панели и истории от практиката обединени под мотото “Стигни далеч, остани близо”. Семинарната програма, както и гости, лектори и компании ще покажат как, буквално и преносно, човек може да стигне далеч, но да остане информиран и ангажиран с България независимо къде се намира.

15 известни жени ни дават уроци как да бъдем уверени в себе си