Роден през 1960-a в София, където завършва НАТФИЗ със специалност “Анимационна режисура”, а по-късно специализира компютърна анимация в Училището по визуални изкуства “Gobelins” в Париж. Първият му авторски филм “Само за мъже” печели награда от фестивала в Бабелсберг, докато най-успешният му проект “Консервфилм” (1990) е отличен с 20 награди от целия свят и номиниран за „Оскар“ през 1991-а. Разговаряме днес по телефона със Златин Радев, председател на журито на фестивала DroneUp. 

 

Какви бяха причините режисьор-аниматор да журира фестивал за дрон филми?

Интересно ми е, защото не съм снимал с дрон – подобно на много други неща, но те ме интересуват. Това е интересна нова техника, която дава големи възможности за показване на света по друг начин. От друга страна, това не е само техника, но и изразно средство. За мен фестивалът е интересен, не само с възможността да видя снимани отгоре филми, а където дроновете са използвани, за да покажат неща, които просто няма как да се видят по друг начин.

Какво да очаква публиката от първото издание на Международния филмов фестивал DroneUp. Присъствали ли сте на аналогично събитие по света?

Не съм присъствал, затова ми стана много любопитно, когато бях поканен от организаторите. Публиката може да очаква приятни нови филми за гледане.

В коя от шестте категории очаквахте да видите филмите с особен интерес – разказ и история; екстремно и диво; култура и спорт; пътуване; природа; градове?

Нямам конкретни фаворити по категории, филмите във всяка са интересни – някои заглавия дори участват в 2-3 категории. По-интересни в различните категории обаче са сюжетите на филмите – някои от филмите са така професионално направени, че направо спират дъха от майсторски кадри на красиви места и дори човек се пренасища. С удоволствие бих гледал всичките отново.

DroneUp е първи по рода си фестивал за въздушната кинематография в Източна Европа. Какво горещо препоръчвате на зрителите от програмата му?

Филмите не са много дълги – около 5-6 минути всеки – така че не омръзват, защото свършват и започват бързо. Не си представяйте филм в киното, от който не можете да си тръгнете, ако е тъп. В програмата на фестивала всичко наистина е интересно.

Как оценявате перспективите пред дрон видеото като присъствие в сериозни кино продукции и блокбъстъри?

То вече присъства. Преди, за да се снимат качествени кадри от въздух, трябваше да се наеме хеликоптер, да се оборудва камерата с “Хелимонт”, специално обучени оператори и пилоти, да се получат стотици разрешения – беше адски скъпо и шумно. Сега с едно 10-килограмово устройство и опитен оператор може да се постигне същия резултат – дрон видеото е голяма стъпка напред в развитието на техниката в тази посока.

Може ли да има творческа пресечна точка между анимацията и дроновете?

Честно казано, не виждам такава, защото анимацията се прави кадър по кадър, а дронът записва видео, докато лети. Интересно ще ми е да видя тайм-лапс видеа, заснети с дрон, защото още не съм гледал такива експерименти.

Бихте ли експериментирали в проектите си с дрон техника за заснемане и как?

Да, разбира се, защо не? Дронът е много интересно устройство, защото позволява да снимаш неща от нивото на земята и после изведнъж рязко да се вдигнеш нагоре – дава свобода на изразяване. През целия си живот виждаме света от височината на човешкия поглед, а да можеш да го видиш отгоре е много приятно. Дава свободата, която човек винаги е искал да има – да може да лети като птица и да посещава места, които иначе не може – над вода или скали. Любопитен съм какви подобрения още ще настъпят при дроновете, засега издръжливостта на батериите ограничава най-сериозно продължителното снимане във въздуха.

Прогнозирате ли бъдеща дрон категория на Оскарите за най-добър филм?

Защо не? И досега се използват въздушни снимки в киното, но не знам дали съществува специална награда за тях. Дали ще снимаш с дрон, хеликоптер, делтаплан или парашут – няма голямо значение, защото техниката на снимане е по-скоро инструмент, а наградите обикновено се дават за операторско майсторство. Може пък някой да реши да направи награда и за дронове, но не вярвам.

Препоръчайте ни впечатляващи филми с основни теми около летене и висини, които да гледаме?

Интересното понякога е, че не се набляга на усещането, че летим някъде из облаците. Има много интересен френски филм от програмата на фестивала, в който дрон камерата лети около танцуваща двойка – много изящен и драматургично издържан клип, проследяващ отблизо емоциите на танцьорите, а не просто снимащ нещо отгоре. Предимството на дрон видеото е свободата да се движиш навсякъде. Може би някой ден дроновете дори ще изместят стедикам операторите. 

Има ли успешна рецепта за добър и креативен късометражен филм?

Моят опит сочи, че няма рецепта – всеки може да се издъни, всеки може да направи нещо успешно. Това, което знам от различни продуцентски курсове и което намирам за абсолютна истина, е – човек трябва да прави това, което наистина му харесва и смята, че е добро, като се надявам, че и публиката ще го оцени. Ако човек реши да снима нещо с дрон, само защото в момента е модерно и всички снимат с дронове, ефектът може да обратен, защото ще се получи пренасищане и на хората ще започне да им се повръща от въздушни кадри. Няма рецепта за успех в занаята на кино изкуството.

С какви кино продукции смятате, че българските режисьори и оператори биха могли да впечатлят световната сцена?

Трябва да правят това, което ги интересува, вълнува и влече истински. Неща, които намират за приятни и интересни - разчитайки, че ще успеят да заразят и останалите, ако бъдат достатъчно оригинални и покажат нещо, което не е правено от всички други.

По какъв иновативен начин очаквате съвременните технологии да намират все по-осезаемо място в кино индустрията?

Започнаха да го намират все повече още с навлизането на GoPro камерите, с които може да се снима и от дрон, и под вода. Знам колкото трудно бе навремето, да се намери оборудване за снимки под вода – камерата трябваше да се сложи в бокс, който беше грамаден, тежък и неудобен. Сега камерата е колкото кутийка и върши същата работа. Камерите в смартфоните също стават все по-добри, а всичко това помага и демократизира снимането. Не е нужно да носиш огромна камера – можеш просто да си я извадиш от джоба и да снимаш качествено. Инструментите за снимане стават все по-лесни за употреба, но зад тях остава майсторството, оригиналността и творческия потенциал, който е само в главата на човек. Дори за осветление вече не е нужно да се дават много пари, защото дигиталните сензори станаха много светлочувствителни, което допълнително улеснява снимачния процес.

Работите ли в момента по нов кино проект и какво ви предстои след участието на фестивала?

Да, по един много голям проект, който не мога да кажа, че е нов, защото отдавна съм захванал, но продължавам да работя по него. Ще разкрия повече подробности, когато го реализирам.