По случай 100 години от рождението на най-яркия бразилски писател Жоржи Амаду (10 август), ви предлагаме да хвърлите око на един от най-обичаните му романи: „Тереза Батиста, уморена от битки“

 

Романът разказва драматичната история на магнетична красавица с медночервена кожа – Тереза Батиста, витална и непоколебима, „родена да обича, тиранична единствено в любовта“. Изпитанията, които съдбата й поднася, не успяват да я съкрушат. Познала и обожанието, и насилието, Тереза Батиста води битка след битка в защита на онеправданите и на собственото си достойнство. Докато не настъпва ден, в който се понася на крилете на щастливата любов, олицетворена от дивния капитан Жереба.



Предлагаме ви откъс:

Тъй като ме питате много учтиво, ще ви кажа, млади човече: на нещастието му трябва само начало. Започне ли, няма кой да го спре, разпространява се, развива се, евтин продукт, често употребяван. Обратно на радостта, която е взискателно растение, трудно за отглеждане, сянката му е малка, не трае дълго, не вирее нито на слънце, нито на дъжд, нито на вятър, изисква ежедневна грижа и наторена почва, нито суха, нито влажна, скъпо струва да го имаш, за богати е, за хора с много пари. Радостта се запазва с шампанско; кашасата само утешава нещастието, ако въобще утешава. Нещастието е издръжливо дърво; филиз, набучен в земята, не иска особени грижи, расте, разклонява се, среща се навсякъде. В двора на бедняка, приятелю, нещастието избуява, там не се задържа друго растение. Ако човек няма закалка и здрава кожа, ако няма мазоли отвън и отвътре, безсмислено е да се захваща с боговете, не съществува магия, която да послужи. Още нещо ще ви кажа, но не за да се хваля или да превъзнасям силата на нямащите, а защото това е чистата истина – само беднякът има смелост да понася нещастията и да продължава да живее. Казах всичко и тъй като не ме прекъснахте, сега питам аз: защо ви трябва, приятелю, да знаете през какви беди е минала Тереза Батиста? Нима може да се промени случилото се?

Тереза носеше тежък товар, малко мъже биха издържали на тежестта му; но тя издържа, никой не я видя да се оплаква, да моли за милост; ако някой й е помагал – много рядко, – било е, за да изпълни приятелския си дълг, никога заради слабост, проявена от смелата девойка; където е стъпвал кракът й, винаги е прогонвала тъгата. На нещастието не обръщаше много внимание, братле, Тереза ценеше само радостта. Искате да знаете дали Тереза е била от желязо, дали сърцето й е било от блиндирана стомана? Ако съдим по красивия цвят на кожата – от мед, не от желязо; сърцето й – меко като памук, по-скоро от разтопен мед. Най-добре я познаваше докторът, собственикът на захарната фабрика. Наричаше я с две имена, защото, както казваше, нищо друго не й прилягало: Тереза Тръстиков мед, Тереза Сладък мед. Това беше единственото наследство, което й остави.

В живота на Тереза нещастието разцъфтява рано, приятелче, не знам колко смелчаци биха издържали на това, което й се е случило и което е изживяла в къщата на капитана.

Що за капитан? Е, става дума за капитан Жусто, или покойният Жустиниано Дуарте да Роза. Какъв капитан, от какъв род войска, какво оръжие е носил? Неговото оръжие беше плетеният камшик от необработена кожа, кинжалът, немският пистолет, лукавството, подлостта – богат човек, собственик на земя, но не толкова богат, нито с толкова много земя, че да му стигне за еполети на полковник, и все пак достатъчно, за да не бъде обикновен гражданин, а да сложи някой чин пред името си. Земи като за полковник – левги и левги поля, зелени плантации със захарна тръстика – притежаваше Емилиано, най-старият от фамилия Гедес, собственик на захарната фабрика, макар и доктор, с диплома, с пръстен, не упражняваше професията си и не искаше никакво звание. Приятелю, времената са други, модерни, не се ядосвайте, менят се званията – полковник е висшист, надзирател е управител, имение е предприятие, – всичко друго си остава, богатството си е богатство, бедността си е бедност с предостатъчно нещастия. Мога да ви уверя, че началото на живота на Тереза Батиста не е за разказване; страданията, през които е минала като дете, много малко хора са ги преживели дори и в ада. Останала кръгло сираче, сама на този свят – сама пред Бога и пред дявола, дори Бог не я е съжалил. Смелото момиче самичко преминало през най-лошото, преодоляло най-големите злини, измъкнало се здраво и читаво, с усмивка на уста. Не знам дали наистина е било усмивка на уста, така чух да казват. Ако уважаемият иска да разбере и най-малките подробности, свързани с началото на живота на Тереза Батиста, може да се качи във влака на компанията „Бразилски изток“ и да отиде в сертана, там, който е видял какво се е случило, ще ви разкаже всичко от игла до конец.

Трудно било на Тереза да се научи да плаче, тъй като била родена да се смее и да се весели. Не искали да я оставят да се радва, но тя упорствала, по-голям инат от магаре имала тази Тереза Батиста. Лошо сравнение, братле, защото освен упорството нямала нищо общо с магарето; не била нито мъжкарана, нито нахална, нито с мръсна, злословеща уста – ах, каква хубава, ухаеща уста! – нито хаплива, нито предизвикваща скандали. Ако някой ви е казал нещо подобно, или е искал да ви излъже, или не е познавал добре Тереза Батиста. Тиранична само в любовта, както вече споменах и потвърждавам, родена да обича, била взискателна в любовта. Защо тогава я наричали Тереза Скандалджийката? Да, така е, братле, защото била много добра в свадите, нямала равна по смелост и гордост, нито по добросърдечност. Изпитвала отвращение към неразбории, никога не предизвиквала кавги, но заради преживяното като дете не можела да търпи да гледа как мъж бие жена.



Жоржи Амаду е най-превежданият класик в историята на бразилската литература – романите му са преведени на 48 езика и издадени в 52 държави. Той е не просто изкусен разказвач, той е социално ангажиран писател, чието творчество, по собствените му признания, е „изтъкано от мириса, вкуса и кръвта“ на родната Бразилия. „Тереза Батиста, уморена от битки“ е шестото произведение на знаменития сладкодумец, което „Колибри“ издава.

Цена: 16 лв.