"Исках да огледам живота си от квартала Елефънт енд Касъл до Холивуд, от тариката женкар Алфи до Алфред, иконома на Батман, с всичките му успехи и провали, със забавните му мигове, както и с тези на страдания и борба, с комедията и драмата в него, с романтиката и трагедията му и да издиря сред всичко това уроците, които съм усвоил и желая да споделя не само с актьори в началото на попрището им, а с всички" - така започва автобиографията с ексцентрично заглавие "Трябваше да взривим проклетите врати… и други житейски уроци", подписана от холивудската легенда Майкъл Кейн.
Актьорът участва в над 150 филма, сред които се открояват "Алфи", "Романтичната англичанка", "Да образоваш Рита", "Тихият американец", "Перфектният обир", "Младост" и много други.
Майкъл Кейн е в стихията си в абсолютно различни роли, той добре познава цената на успеха - достигнал е върховете в своя занаят, започвайки по най-трудния начин.
"Малките роли могат да доведат до големи неща. И ако достатъчно дълго вършите правилните неща, звездите най-сетне се подреждат във ваша полза", признава самият той.
Сър Майкъл Кейн е жива легенда на британското кино - кариерата му обхваща повече от шест десетилетия. Носител е на награда "Сателит", две награди БАФТА и три награди "Златен глобус", номиниран е за три награди "Еми".
Награда "Оскар" печели два пъти: за най-добра поддържаща мъжка роля в "Хана и нейните сестри" (1986) на Уди Алън и за "Правилата на дома" (1999) на Ласе Халстрьом.
Сега, от висотата на своите 85 години, Кейн иска да сподели всичко, на което го е научил животът. Разкриваща удивителен талант, тази книга представя Майкъл Кейн като мъдър човек и неустоимо забавна личност.
Прочетете откъс от "Трябваше да взривим проклетите врати… и други житейски уроци" от Майкъл Кейн, която излиза от издателство "Колибри". >>>
УВОД
При първото ми посещение в Съединените щати, след като току-що бях направил Алфи, седях сам във фоайето на хотел „Бевърли Хилс“ и чух шума на хеликоптер, кацащ в отсрещния парк. Това, както ме осведоми портиерът, било абсолютно забранено. С него стояхме на вратата, за да видим кой така нагло бе престъпил закона – вероятно президентът, ако не на САЩ, то поне на хотела. На отсрещната страна на Сънсет Булевард сред облак прах, изпъстрен с искрици от слънцето, се появи с ръста си от 1,95 м и в пълна каубойска премяна Джон Уейн – не можеше да го сбърка човек. Стоях там със зяпнала уста, а той улови погледа ми, кривна от посоката си и дойде при мен.
– Как ти е името, малкият? – попита.
– Майкъл Кейн – успях да изграча.
– Точно така – съгласи се той и наклони глава. – Играеш в онзи филм, Алфи.
– Да – отвърнах, без да успявам да поддържам моята половина от разговора.
– Ти ще бъдеш звезда, хлапе – провлечено изрече той и преметна ръка през раменете ми. – Но ако искаш да се задържиш звезда, запомни следното: говори тихо, бавно и не казвай много.
– Благодаря ви, господин Уейн – отвърнах.
– Наричай ме Дюк.
– Той ме потупа по ръката и се отдалечи с поклащаща се походка.
Беше зашеметяващо холивудско мигновение за амбициозен млад актьор при първото му посещение в Града на мечтите. Също така бе отличен съвет за всеки, който се кани да играе в уестърни и да произнася репликите си, яхнал кон. Говориш тихо и бавно да не подплашиш конете и казваш възможно най-малко, преди добичето ти да е хукнало. Но не беше чак толкова полезна препоръка за някой като мен – актьор, който щеше да играе всякакви персонажи с тонове приказки и, слава богу, стъпил с двата крака на земята.
Често ме питат какво бих посъветвал начинаещите актьори. От дълги години отговорът ми беше: „Никога не слушайте ветерани като мен“. И това е, защото преди Джон Уейн да ми поднесе мъдрото си напътствие, все питах по-възрастни актьори как да постъпя, а единственото, което чух от тях, бе, че е най-добре да се откажа.
Но с напредването на възрастта ми започнах да размишлявам над живота си, както е обичай на старите хора. Осъзнах, че през шейсетте ми години във филмовия бизнес и 85 години живот съм получавал немалко полезни съвети – от Марлене Дитрих, Тони Къртис и Лорънс Оливие сред много други, – и си взех поука както от бляскавите си успехи, така и от катастрофалните провали. Взех да си мисля, че не е чак толкова разумно никога да не следваш съвети. Всъщност съветът ми би бил: не слушайте именно този съвет.
Книгата е резултат от всичкото това размишление. Исках да огледам живота си от квартала Елефънт енд Касъл до Холивуд, от тариката женкар Алфи до Алфред, иконома на Батман, с всичките му успехи и провали, със забавните му мигове, както и с тези на страдания и борба, с комедията и драмата в него, с романтиката и трагедията му и да издиря сред всичко това уроците, които съм усвоил и желая да споделя не само с актьори в началото на попрището им, а с всички.
Няколко от „поуките“ ми са конкретно насочени към актьорската игра в киното. Все пак се надявам, че като цяло ще намерят отклик у повечето от вас. Не на всички ви предстои да се явявате на прослушване за роли, но в някои отношения животът винаги си е едно прослушване: всеки има своя момент, в който трябва да даде най-доброто от себе си, за да получи желаното. Няма да ви се налага непременно да учите реплики, но на някакъв етап всеки трябва да се погрижи да е добре подготвен. До един ни се налага да общуваме с мъчни хора и трябва да се научим да балансираме професионалния и личния си живот.
Нужното, за да бъдеш звезда в киното, не е толкова различно от нужното да бъдеш звезда във всяка друга сфера (просто се изисква малко повече късмет).
Ами ако изобщо не ви е грижа за тъй наречената мъдрост на този старец? Е, надявам се все пак да е развлечение за вас. Междувременно разправям истории от живота си – някои нови, други вехти, – все с присъстващи в тях знаменитости и до една забавни. Надявам се чрез тях да съм успял да предам по-обхватната картина как започнах и докъде стигнах, какви грешки направих, каква веселба изживях и какво научих по пътя си.
Онова, което е действало при Джон Уейн, на мен не би ми свършило работа. Така че не си въобразявам как моите рецепти непременно ще са полезни за вас. Светът, в който аз влязох като актьор, е много различен от днешния и битките ми на млад бял мъж от работническата класа, пробиващ в киното през 50-те и 60-те години, няма да са същите като вашите.
Знам, че животът ми бе благословен с повече от обичайната доза късмет и с благоприятно уцелване на точния момент. Като хлапак през 60-те се озовах на правилното място във вярното време. Знам това. Имаше хиляди актьори, не по-лоши, че и по-добри от мен, които не получиха своя пробив. И това ми е известно. Наясно съм също как внезапно през 60-те години масово се пишеха роли и се отваряха шансове за момчета от бачкаторските среди като мен, докато за жените и цветнокожите щяха да отминат десетилетия, преди да изгреят благоприятни възможности. Отне ми дълги години да схвана битките – и не само за роли, а за човешко достойнство, – които жените водеха в света на киното и в много други сфери, и още се уча.
Бях невероятен щастливец и в личния си живот, задето срещнах жена си Шакира и имах прекрасен живот с нея в продължение на 47 години. Благословен бях с две изумителни дъщери, три скъпоценни внучета и група близки, подкрепящи ме приятели. Никой не може да успее нито в киното, нито в друга област без късмет. Но мен той не ме е съпътствал постоянно, много пъти съм бил и лишен от късмет.
Никога не съм лежал на лаврите си. Работих здраво, изучих си занаята, грабнах шансовете си и упорствах, когато мнозина се предадоха. Никой не разполага с универсална тайна формула за успеха. Никой не може да ви обещае богатство и слава – всъщност аз и не препоръчвам да ги желаете. Много актьори знаят колкото мен за филмовия бизнес, повече дори. Но ако ви е интересно как един щастливец е пробил в него, преодолял е лошия късмет и е изцедил до капка добрия, правил е тонове грешки, но се е опитвал да се поучи от тях, вършил е онова, което обича, и същевременно безкрайно се е забавлявал, тогава да поемаме!
