В студиото на предаването 120 минути по bTV Стефания Колева прочете писмо от Стефан Данаилов към неговите ученици, завърващи един от първите му класове в НАТФИЗ. Актрисата за пръв път сподели специалното писмо на Мастера, което той изпраща на целия клас за завършването.
"Мили мои!
Патриоти!
Радост моя, болка моя, грижа и надежда!
Моя опера за 3 гроша... за 4 години,
Небесен мой отряд!
Хубавци мои!
Не вярвайте на ония, които ще ви кажат, че нарочно съм заминал за Рим, за да не ме видите тъжен. Не вяряайте на ония, които ще ви кажат, че нарочно съм заминал за Рим, защото не държа достатъчно на вас. Кажете им, че вашият Мастър е заминал, защото всички римски трупи ви искат по сцените си. Кажете им, че вашият Мастър е заминал, за да помоли папата да ви благослови за това, което ви предстои. Това е моят последен урок. Най-важният.
Урокът е...
Ние ли принадлежим на професията, или професията принадлежи на нас?
Ние ли принадлежим на театъра, или театърът принадлежи на нас?
Артистчета мои, талантливи...
Толкова неща исках да ви кажа през тези години, толкова неща ви казах, а ми се струва, че сега започваме отново. Изкуството има само начало. Дълбоко вярвам в това. И в това начало ние бяхме заедно. Затоворете очи и си споменете улица „Раковска“, онзи наш първи учебен ден. Прекрасните ветрове на незабравимата младост, ония малки пламъчета на тази прекрасна магия, наречена театър, които заедно разпалвахме в шепите на тия наши чудесни, смешни и великолепни 4 години. Стояхме на дървото на „Лазарица“, живяхме в „Дома на Бернарда Алба“, летяхме с Небесният отряд“, радвахме се в „Опера за три гроша“. Днес е вашият голям празник. Отсега нататък ще ви оценява публиката, времето, животът, бъдещето.
Някога, в началото на века, Иван Вазов пише „Младостта и бъдещето могат да бъдат великодушни!“ А вие сте и млади, и бъдещето е във вас. Бъдете великодушни, мили мои!
Ще изгрява през годините слънцето и ще залязва, ще ни намигат приветливо звездите, цветовете на сезоните ще ни напомнят, че всичко тече. И ще се качвате на сцената всяка вечер, мили мои, и ще слизате от нея, разплакани или усмихнати. Повели след себе си благородните зрители към ония благословени светове, където всичко е театър. На добър час, мили мои малки артисти. Здравейте, колеги!
И когато ви е трудно, когато не знаете какво да правите, когато капките на злобата или на успеха се стоварят върху младите ви, невинни глави, не се отчайвайте. Просто вдигнете глава, усмихнете се, спомнете си за вашия великолепен клас и си кажете „Къде си, Мастър?“. И аз ще бъда до вас. Защото ви обичам.
На добър час, мои малки мастъри. Горе главата!
