"ИМА БОГ! Днес на матурите по БЕЛ се падна мой разказ" - така започва поста си във Фейсбук Красимир Бачков, чийто разказ бе последната задача на матурите по български език и литература за 7. клас. 

По традиция, освен теста със въпроси от различно естество, от учениците се изисква да направят подробен преразказ по неизучавана художествена творба. В случая това беше разказът "Талисманът", с оригинално заглавие "Обсидиан". 

На матури: Изпит по БЕЛ за учениците от 7. и 10. клас

Накратко, в него се разказва за момче, което свири на гайда, момиче с тежко заболяване и вълшебен камък, с който успява да събере парите, нужни й за лечението, само за две седмици. 

"За разлика от писателите - храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание! Радвам се най-вече заради стотиците пренебрегвани български таланти, а те никак не са малко! Вярвам, че бавно, но сигурно всеки ще получи заслуженото от него!"  - написа авторът на творбата в социалните мрежи. 

Красимир Бачков е български писател. През 2014 г. е представител на България в международния поетичен фестивал „По стъпките на Дани Негош“, в Подгорица – Черна гора. Има много национални награди за проза.

Текстът му обаче предизвика вълна от реакции от четящи и пишещи. Литературната му стойност не беше оставена без оценъчен коментар от поети и писатели. Постът на автора пък, в който бяха намесени Бог и Сорос, провокира различни обществени личности и редактори. 

Отделете си (поне) 35 лв. дневно за частна лятна занималня за детето

Емануил Видински, поет, редактор в "Литературен вестник"

"Основният проблем с разказа, ако въобще можем да го наричаме така, даден на изпита на седмокласниците, е че МОН легитимира лошата литература като висока литература. Като образцова литература. След това какво да обясня например на някой автор, пратил ми такъв текст за Литературен вестник, защо няма шанс да се появи във вестника? ...

Но официализирането на нещо, толкова лишено от писателско умение, като добро писане, е патологично.
И ако хората в МОН не знаят какво е това добър текст, да се допитат до хора, които знаят. Защото има достатъчно такива в България, посветили живота си на литературата. И на този фон изборът на това недоразумение, което седмокласниците попиват като образец, е тежка форма на провинциализъм на ниво държава. Провинциализъм не като география, а като мислене."

Е. Видински: Щастието не е бъбриво, мъката мрънка

Зорница Христова, поет, преводач, издател

"Много тъжно. Погледнах разказа, даден за преразказ на матурите. Повечето третокласници, които познавам, могат да напишат по-добър. Във всеки случай не така сълзливо и, както казваха навремето, безидейно."

Зорница Христова: Човек се променя толкова бързо, че сам за себе си става Небивала земя

Красимира Хаджииванова, блогър, автор на книги

"И всъщност, излъгах ви, че статусите на този автор не заслужават внимание. Вече заслужават, защото хиляди деца са чели текста му за гайди и магични камъчета, и са го преразказвали, и след това някои от тях сигурно са отворили Фейсбук и са прочели мнението на автора и по други теми, по-важни от гайдите и въдиците. Откровени идиотщини, писани на капслок - "фалшиви пандемии, кемтрейлс, лапите на СЗО, насилствено инжектиране с отрови, глад и терор".
Това ли е критичното мислене, за което така силно възлагаме надежди да бъде поощрявано и насърчавано в българското училище? Това ли е?"

Красимира Хаджииванова: Най-много съм себе си, когато остана насаме с една вратна пържола

Десислава Желева, редактор

"Не Бог избира кой разказ да се падне, господин Бачков. Някой далеч по-простичък и скромен ще да е. Радвайте се на петте си минути слава, защото съм убедена, уви, че нито едно от децата, на които им се е наложило да правят преразказ на текста ви днес (а и на хората, които днес за първи път попадат на непопулярното ви творчество), няма да се превърне във ваш бъдещ читател. И после защо толкова деца не обичат да четат. Ами и на мен да ми се бе налагало да правя преразкази на нещо такова, днес нямаше да работя в такова издателство, а да продавам скрежина за два лева пред библиотеката в Ямбол и после да ходя да вися в еврофутбола."

Продължи да четеш