В първата вечер на фестивала ВарнаЛит бе обявен и първият носител на Европейската награда за литература "Димитър Димов" - авторът на романа „Проповед за падането на Рим“ Жером Ферари (издателство "Факел Експрес").

Жером Ферари: Качеството на един текст се крие в езика, който той развива

Церемонията се проведе в препълнената Градска художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Събитието бе открита с музиката от филма „Осъдени души“, в изпълнение на оркестър „Анима“. Присъстваха министъра на културата Стефан Балабанов, зам.-кмета на Варна, много писатели, поети, журналисти и т.н.

Снимка: Росица Николова



Свилен Спасов разказва повече за възникването на идеята за фестивала Варна Лит и как едно желание се е превърнало в реалност. За целта освен ентусиаъм, според него е нужен двигател – човек с идеи и енергия. В тази роля влиза Захари Карабашлиев, автор на „Хавра“, "18% сиво", "Жажда" и др. и главен редактор на издателство "Сиела". Идеята за фестивала вдъхновява Захари Карабашлиев да довърши романа си Хавра, който по онова време е с работно заглавие „Варна“.

 

Захари Карабашлиев: Добрата литература винаги е опозиция на политическия режим

Теодора Димова е дамата, от която "подарява" на проекта за фестивала не само женската си енергия, но и идеята за учредяване на литературна награда. В съзнанието й отдавна зрее желанието да учреди награда на името на баща си, но и за най-доброто семенеце е нужна подходяща плодородна почва. "Димитър Димов" е първата Европейска литературна награда, която ще се получава и за в бъдеще на литературния фестивал. 

Теодора Димова, която разтърси утробите

39 е точният брой произведения, участвали в конкурса на наградата „Димитър Димов". Сред финалистите са:

Дмитрий Глуховски с „Текст“

Телефоните заробват хората в

Саулюс Шалтянис - литовски писател с младежки дух с книгата си "Дневникът на еврейската принцеса". В нея разказва за любовта на едно малко семейство, сгазена от тоталитарния режим. От тази силна обич накрая остава... само един диван. „Всеки, дори най-онеправданият може да е крал или принцеса. Човек трябва да е силен като героя в книгата. Когато учителят е арестуван и го изтезават, слагайки ведро на главата му и започват да удрят по него, той си казва, че за да оцелее, е важно да слуша вътрешната си мелодия, а не чукането. Именно тя е в състояние да спаси човека. Ако всеки ден ти твърдят, че не си нормален, ти трябва да си кажеш - не, аз съм нормален; светът не е нормален! Само така ще оцелееш.“, сподели авторът.

Снимка: Росица Николова

Жером Ферари е френското присъствие на конкурса с романа си „Проповед за падането на Рим“. Един стилистично написан роман, който през историята на малко крайбрежно място разказва за Европа такава, каквато е в момента. Литературният похват показва как през една малка капка, може да се огледа цялата вселена.

Добромир Байчев е представителят на България с дебютния си роман „Глиненият цар“. Историята се развива в лагерите в Белене. А сюжетът проследява не просто смазването на човешкото, а срещата на две силни личности и това какво правят мощните характери, когато са от двете страни на барикадата. Езикът в романа е силен и метафоричен. Текстът в момента се превежда на френски.

Другият дебютен роман, отличен занаградата, е на Тайе Саласи - "Отивам си е възвратен глагол". Той разказва за  африканско семейство, сполетяно от тежка съдба, които се опитват да съберат отломките от живота си, останали след бурята. Тайе Саласи не присъства на събитието, тъй като пише следващата си книга.

Журито разглеждало и селектирало творбите, бе в състав – председател Теодора Димова, Мари Врина-Николов, Пламен Дойнов, Свилен Спасов и Митко Новков. Освен ВарнаЛит, повод за учредяването на тази награда е и 110 година от рождението на Димитър Димов, които ще се навършат на 25 юни 2019 г.

Снимка: Росица Николова



Първият носител на Европейската литературна награда "Димитър Димов" Жером Ферари с „Проповед за падането на Рим“ сподели - „Животът на един текст е завършен, когато той напусне родния си език. Щастлив съм, че книгата ми е преведена на български. Както и че съм носител на тази награда. Още повече, че тя идва от част на Европа, в която до 2011 не бях идвал. Сега идвам тук все по-често. Благодаря!“.