Киното, а и обществото ни като цяло, извървя дълъг път през последните близо 40 години. Не само, че през това време имахме първата жена, наградена с „Оскар“ за режисура (тази година се очаква да имаме и втората), но и създателите на филми в Холивуд най-после започнаха да осъзнават, че изнасилването май не е нещо забавно, а е престъпление. Ако не вярвате, че тази промяна се е случила, просто гледайте романтичната класика „Шестнайсет свещи“, след като гледате номинирания за най-добър филм тази година „Момиче в потенциал“.
Естествено изнасилването се приема за нещо лошо още от зората на киното, когато мургав мръсен човек излиза и напада бяла млада жена, която по-късно е спасявана от мускулест герой (не става дума за конкретен филм, но всички сме виждали разновидности на тази сцена). Това ли е единственият начин да бъде изнасилена една жена?
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Ако се замислите за филмите, които сте гледали, има много голяма вероятност да се сетите за сцена със секс, в която единият от участниците (най-вече момичето) е пиян или под въздействието на наркотик. И макар този човек да няма възможност да даде съгласието си, това не се счита за изнасилване. Вината, все пак си е нейна – истинските дами не се напиват. Или пък си го е заслужила, защото е лошата в историята. Има и случаи, в които благодарение на едно такова изнасилване, героинята намира мъжа на мечтите си.
Именно тази мрачна тенденция в киното се опитва да пребори 35-годишната режисьорска Емералд Фенел, която стои зад филма „Момиче с потенциал“, номиниран за 5 награди „Оскар“ тази година, включително за най-добър филм и за режисура.
Във филма Касандра (Кери Мълиган) си прави експеримент и всяка вечер се прави на пияна в клубове, за да види как ще реагират мъжете. Всяка вечер се намира по някой рицар, който ѝ предлага да ѝ помогне да се прибере, а след това опитва да се възползва от нея и остава неприятно изненадан, че не е всъщност мъртвопияна.
Касандра тръгва на отмъстителен поход срещу хората, замесени в изнасилването на най-добрата ѝ приятелка. Те иска да отмъсти не само на тези, които са извършили престъплението, но и на тези, които са гледали и след това са се опитали да го омаловажат, защото момичето е било купонджийка и си е получила каквото заслужава.
Шокиращо е да си помислим, че мъжете, които в този филм са злодеите, всъщност биха били главните герои в романтичните филми от 70-те и 80-те. Сцената в „Шестнайсет свещи“, в която Каролин е толкова пияна, че дори не осъзнава с кого прави секс, е само един от примерите. Подобни можем да намерим и в другите филми на класика в романтичния жанр Джон Хюс, като „Клуб Закуска“.
„Момиче с потенциал“ не е най-добрият филм, номиниран за „Оскар“ тази година и ще е изненадващо ако Емералд Фенел вземе наградата за режисура, но филмът е важен, защото ни напомня една на пръв поглед очевидна истина, която сякаш Холивуд научи едва през последните години – ако момичето няма да си спомня нищо на следващия ден, това не е благоприятна възможност, а изнасилване.