Киното, а и обществото ни като цяло, извървя дълъг път през последните близо 40 години. Не само, че през това време имахме първата жена, наградена с „Оскар“ за режисура (тази година се очаква да имаме и втората), но и създателите на филми в Холивуд най-после започнаха да осъзнават, че изнасилването май не е нещо забавно, а е престъпление. Ако не вярвате, че тази промяна се е случила, просто гледайте романтичната класика „Шестнайсет свещи“, след като гледате номинирания за най-добър филм тази година „Момиче в потенциал“.
Естествено изнасилването се приема за нещо лошо още от зората на киното, когато мургав мръсен човек излиза и напада бяла млада жена, която по-късно е спасявана от мускулест герой (не става дума за конкретен филм, но всички сме виждали разновидности на тази сцена). Това ли е единственият начин да бъде изнасилена една жена?
Ако се замислите за филмите, които сте гледали, има много голяма вероятност да се сетите за сцена със секс, в която единият от участниците (най-вече момичето) е пиян или под въздействието на наркотик. И макар този човек да няма възможност да даде съгласието си, това не се счита за изнасилване. Вината, все пак си е нейна – истинските дами не се напиват. Или пък си го е заслужила, защото е лошата в историята. Има и случаи, в които благодарение на едно такова изнасилване, героинята намира мъжа на мечтите си.
Именно тази мрачна тенденция в киното се опитва да пребори 35-годишната режисьорска Емералд Фенел, която стои зад филма „Момиче с потенциал“, номиниран за 5 награди „Оскар“ тази година, включително за най-добър филм и за режисура.
Във филма Касандра (Кери Мълиган) си прави експеримент и всяка вечер се прави на пияна в клубове, за да види как ще реагират мъжете. Всяка вечер се намира по някой рицар, който ѝ предлага да ѝ помогне да се прибере, а след това опитва да се възползва от нея и остава неприятно изненадан, че не е всъщност мъртвопияна.
Касандра тръгва на отмъстителен поход срещу хората, замесени в изнасилването на най-добрата ѝ приятелка. Те иска да отмъсти не само на тези, които са извършили престъплението, но и на тези, които са гледали и след това са се опитали да го омаловажат, защото момичето е било купонджийка и си е получила каквото заслужава.
Шокиращо е да си помислим, че мъжете, които в този филм са злодеите, всъщност биха били главните герои в романтичните филми от 70-те и 80-те. Сцената в „Шестнайсет свещи“, в която Каролин е толкова пияна, че дори не осъзнава с кого прави секс, е само един от примерите. Подобни можем да намерим и в другите филми на класика в романтичния жанр Джон Хюс, като „Клуб Закуска“.
„Момиче с потенциал“ не е най-добрият филм, номиниран за „Оскар“ тази година и ще е изненадващо ако Емералд Фенел вземе наградата за режисура, но филмът е важен, защото ни напомня една на пръв поглед очевидна истина, която сякаш Холивуд научи едва през последните години – ако момичето няма да си спомня нищо на следващия ден, това не е благоприятна възможност, а изнасилване.