Операция „Арго” е изпълнена от ЦРУ през далечната 1980г. и остава в тайна от широката общественост чак до 1997г., когато е разсекретена от президента Клинтън. Тя всъщност е смел до безразсъдство и доста фантастичен план за измъкване на шестима американци от не особено приятелски настроеното към "Големия брат" новоизлюпено (тогава) управление на Иран. В който сериозно е замесена Канада, още повече - Холивуд, че и за капак и букви достоверност - пресата.
Ако ви звучи сериозно – има причина – е. Ако ви се струва прекалено – не се тревожете – последният филм на вече-съвсем-режисьора Бен Афлек е старателно изпипан, създаден с достатъчно внимание към и без това любопитната политическа "афера", но без да дотяга в нито една разсекретена на големия екран минута. Вероятно там е причината Канада леко да се сърди, че са спестени някои нюанси и случки от провеждането на мисията, но в името на добрите киноидеи и тяхното приятно изпълнение, почти всичко е позволено.
"Арго" проследява цялата история за мисията, с която се нагърбва агентът Тони Мендес, за чиято роля е бил гласен Брад Пит, но поради заетостта на първия, е разиграна от режисьора. Той трябва да измъкне от превърналия се в касапница Иран шестимата американци, успели да се измъкнат от съдбата на врагове-заложници и съумели да се скрият в посолството на Канада, докато не ги открият и вероятно - убият. Идеята на ЦРУ е да изпрати Мендес в Иран, да заблуди властите, че търси снимачна площадка за нов фантастичен филм на име "Арго" и "въоръжавайки" заседналите в Третия свят американски граждани с фалшиви канадски паспорти, да ги измъкне от там - като ги представи за екипа зад "бъдещия кинопроект".
Решаването на всички малки препъни камъчета и уточняването на детайлите по плана, съдействието на чуждото правителство, на истински кинопроизводители, както и откровените "градски пейзажи" от Техеран, в крайна сметка се превръщат в един сериозен сюжет, по-любопитен и от измисления сценарий, който в интерес на историческата действителност е незаснета екранизация по „Господар на светлината” от Роджър Зелазни. Е, в "Арго" американският героизъм е малко по-пòказен от необходимото, но пък лентата си има другите достойнства.
Например е изумително как всички актьори са така подбрани и "нагласени", че да приличат почти безобразно на оригиналните участници в аферата – като се започне от заседналите в канадското посолство американци, та се стигне до филмовия продуцент Джон Чембърс – в случая Джон Гудман. Браян Кренстън пък е в ролята на Джак О'Донъл - ЦРУ началникът на Мендес и този път няма щури деца (едно от които - Малкълм) и изобщо не е в комична роля – поредно доказателство, че хората могат да имат различни таланти, без задължително да са тези, с които са до болка познати. Затова замесените и оцелели участници вероятно са получили специална порция „побиване с тръпки”, когато са гледали финалния резултат, но какво пък - нали киното е и затова. Освен в услуга на планове на ЦРУ.
За още повече "тръпки" - за да изглежда като филм, направен през 70-те, Бен Афлек решил да заснеме "Арго" на обикновена лента, изрязал кадрите наполовина и ги направил възможно най-„зърнисти”. И да, не участват никакви ирански актьори, защото екипът се опасявал, че ако бъдат разпознати от местните власти, когато филмът излезе, неемигриралите им семейства биха, ами, меко казано - загазили. Дали повече от американските граждани в "Арго"?
Разберете, като гледате по кината. От 7 декември.
