Този филм и сам по себе си е своеобразна кинотерапия, благодарение на която е много вероятно да се усмихнете, да се просълзите, да припознаете самоиронично себе си или други реални образи в героите, а накрая да си тръгнете от салона съвсем малко по-мили от обикновено.
Ако се чудите как е възможно това, ето няколко очевидни техники, които „Любовна терапия” прилага: специалистът в женските филми Дейвид Франкел отново привлича пред камерата си голямата Мерил Стрийп, с която преди години създадоха суровата и даже леко демонична реалност (но в скъпи дрехи) за начинаещата редакторка (младата и почти неопитна тогава Ан Хатуей) в „Дяволът носи Прада”,.
Последваха няколко номинации и почти заслужени награди, а сега двамата отново се събират, но този път – вместо в желязна лейди с власт, Мерил е в образа на Кей – средностатистическа и лишена от кой знае колко вълнуващ живот застаряваща съпруга, която вместо необходимото на сюжета напрежение (както в „Прада”), допринася с безспорния си талант за повече ефективност на сеанса. За още по-пълноценен резултат - неин екранен партньор е Томи Лий Джоунс, а това със сигурност означава, че дори и сценарист-почти-дебютант, какъвто е Ванеса Тейлър, може да получи за краен резултат доста приличен филм.
В който след 30 години брак и „свършени” почти всички семейни задачки, Кей и скучният до безобразие Арнолд се оказват отчуждени и лишени от страст съпрузи, в каквито не бихте си пожелали да се превърнете, освен… ако не сте двойка счетоводители, например. С чудесна режисьорска работа и перфектна актьорска игра, сюжетът ни прехвърля от сеанс на сеанс, по време на които научаваме все повече за размерите на пропастта между двамата и ставаме свидетели на опитите им да позакърпят семейните завивки, за да могат да се пъхнат отново под тях, без да им е неудобно. Без излишни преструвки, но и с чудесна липса на самоцелна вулгарност и без претенции "Любовна терапия" може да бъде и скучна история, но само за онези, които са забравили да забелязват (или да създават) очарователните малки детайли в иначе обикновеното и дори често съвсем рутинно ежедневие - подобно на героите във филма... преди да се подложат на своята терапия.
Под музикалния съпровод на изпълнители като Ани Ленъкс, Al Green и Ван Морисън, симпатиите ни към тези толкова типични, но и по своему различни един от друг, а и от останалите съпрузи, пускат все по-дълбоки корени. Докато не стигнем до финала, в който отново се присещаме, че всъщност няма по-добра терапия от любовта . Дори и когато се случи и на нея да й притрябва специалист, който да я подсети какво би могло да поразтупка сърцето й... отново.
- по кината от 23 ноември -
