Знаете ли каква е историята на някои от най-ключовите сгради в родната столица, както и кой е човекът, който стои зад тяхната визия?

Вече може да научите от "София през погледа на архитекта. Любомир Нейков – живот и творчество" от проф. д. Изк. Румен Нейков – издание, посветено архитектурната история на столицата, обхващаща две напълно различни епохи, разделени от разрушителните бомбардировки на Втората световна война. 

Историята на града е разказана през биографията на арх. Любомир Нейков – забележителна фигура в столичната архитектура, чиято творческа кариера обхваща периода от 30-те до 80-те години на 20 век. Това е период на съществени обществено-политически трансформации, неизбежно даващи своето отражение и върху архитектурно-урбанистичното развитие на политическия център на България.

"София през погледа на архитекта. Любомир Нейков – живот и творчество" по забележителен начин илюстрира контрастите, но и приемствеността в двете архитектурни епохи, разказва скритите истории на едни от най-мащабните за София урбанистични проекти, рожба на съответните политически идеологии. Акцент е поставен върху безпрецедентната организация и усилия на службата за възстановяване на София от бомбардировките, чийто началник е арх. Нейков. Разбити са митовете около плана "Мусман", в екипа по чието изготвяне  той участва, както и около плавателния канал на София. Разказани са историите на строежа на Народната библиотека, Паметника на Съветската армия, модернизирането на Киноцентъра в Бояна. Внимание е обърнато и на реализираното и нереализирано от проектите за новия център на града при Вълко Червенков и Тодор Живков.

"София през погледа на архитекта" е издание, в което читателят ще открие множество снимки, карти, планове и схеми, част от личния архив на арх. Любомир Нейков, много от които се публикуват за първи път.

Проф. д.изк. Румен Нейков завършва средното си образование в Софийското музикално училище през 1965 г. Следва две години цигулка в Българската държавна консерватория.  Продължава образованието си във Висшето училище по музика "Ханс Айслер" в Берлин, ГДР, където завършва две висши образования – цигулка и оперна режисура през 1975 г. По време на следването и по-късно е асистент на проф. Хари Купфер в Дрезденската опера и Берлинската Комише опер. Режисьор в оперните театри на Плевен, Стара Загора и София.  Директор и режисьор на Старозагорската опера (1994-1998). 

От 1988 г. до днес е преподавател по режисура и актьорско майсторство във Вокалния факултет на НМА (от 1999 до 2008 година два мандата Завеждащ катедра Музикално-сценично изкуство). Член  е на Академичния съвет на НМА "Проф. Панчо Владигеров". Има мад 70 постановки на опери, оперети и мюзикъли във всички значителни музикални центрове на България, някои от тях гостували в Малта, Гърция, Израел, Белгия, Германия, Швейцария, Франция, Испания, както и гост-режисьор в Македония. Автор е на над 170 публикации, включително в Германия, Австрия и Белгия и 6 книги. Изнася научни доклади на симпозиуми в Щатсопер, Виена; Театър на Шан-з Елизе, Париж; в Мюнхен, Майнц, Турнау. Номирниран е за "Музикант на годината" и "Кристална лира". Носител е на две национални награди за режисура. 

Прочетете откъс от "София през погледа на архитекта. Любомир Нейков – живот и творчество" от проф. д. Изк. Румен Нейков, която излиза от издателство "Сиела". >>>

ДВЕ СИНИ КАРТОНЧЕТА

Тревога-тревога-затъмнение-бомбарди­ровка-тревога-тревога… Не ви ли звучи като морзовата азбука? На две избледнели от време­то сини картончета е съхранен ужасът от бом­бардировките над София, наказана заради прия­телството си към Германия и Италия, въвлечена по неизбежност в Световната война. Любомир Нейков – началник на службата по възстановя­ването на София от бомбардировките, по-късно прераснала в Дирекция, педантично е записвал всеки час и минута за това, което се е случвало със София и над София.

За да се постигне единство в работата по защитата, подпомагането, настаняването и евакуи­рането на населението в Царството при въздушни нападения, Министерският съвет издава поста­новление на 22.12.1943 г., два дни след голямата бомбардировка над столицата, при която в бой с американските Б-24 „Либърейтър“, загива въздушният ас поручик Димитър Списаревски. С пос- тановлението се делегират изключителни права на министъра на вътрешните работи и народното здраве Дочо Христов. 

През януари 1944 г. правителството решава всички помощи от въздушните нападения да се освободят от данъци. Всички документи, които се подават или издават във връзка с причинени щети от въздушните нападения се освобождават от такси. От търговските фирми не се изискват бирни­чески удостоверения, когато от тях се купуват срещу заплащане материали. 

„Англо-германската война се превръща в размяна на бомбардировки на висока цена… Спори се дали мишените трябва да бъдат предимно военно-промишлени, или цивилни обекти… Военните цели изискват прецизност и са силно защитени, докато ВВС предпочитат по-лесна плячка. Водещи­ят британски застъпник на стратегията маршал Артър Харис, по прякор „Бомбардировача“, цели „състояние на опустошение, при което предаването е неизбежно“. Тезата е тествана нееднократно, * причинявайки масови разрушения, като оцелява и до днес под името „шок и ужас“.

Първата варварска бомбардировка над София е по обяд на 14 ноември 1943 г. На 24 ноември, 10 и 20 декември столицата също е атакувана денем. От следващата 1944 г. „концепцията“ се про­меня. На 10 януари в 12 ч. 23 мин. сирените възвестят идването на вражеските самолети. Около 22 часа има втора бомбардировка. Самолетите в този ден са 360 срещу… 57, които защитават небето над София. Противовъздушната отбрана на земята също е с ограничен ресурс. Поради повреда на електрическата мрежа след дневната бомбардировка, вечерта наземната служба не може да включи сирените и това многократно увеличава ефекта от нападението. Военните отчитат: не е помислено за резервен вариант. 

Царица Йоанна разказва: „На 10 януари София бе безпощадно бомбардирана от амери­канската авиация в продължение на три часа… Черквата „Св. Седмочисленици“ бе засегната и разрушена. Тя беше пълна с трупове, наредени за идентификация. Не се намираха ковчези за по­гребенията, нито подходящи платнища, за да се скрият труповете. Използваха се стари вестници“.

Войната се ожесточава. През март 1944 г. София е атакувана 4 пъти, един път и през април. Бомбардировката през април е извършена на един от най-светлите християнски празници – Ве­ликден! Но най-страшна е бомбардировката на 30 март. От 9,45 ч., с едно кратко прекъсване, в продължение на час и половина 600 самолета превръщат столицата в развалини. В града, те са по­срещнати само от наземните противовъздушни сили. 30 март е запомнен и с това, че всичко, което е направило Комисарството по възстановяването до този момент е опожарено и унищожено. 90% от работниците са се разбягали, а инвентарът почти изцяло е унищожен. По-късно, част от персонала му е съкратена.

Със заповед № 3046 от 5 май 1944 г. на министър Дочо Христов, Комисарството по възстано­вяването се закрива, като задачите му се прехвърлят на служба, уредена от столичния кмет. Това е Службата за възстановяване на разрушенията от въздушните нападения в столицата и околните на­селени места. За неин пръв началник е назначен Любомир Нейков. Заповедта на столичния кмет от 23 май гласи: „Службата да продължи изпълнение­то на работите, възлагани досега на Комисарство­то за възстановяване на разрушенията от въздушни нападения над Столицата. Ръководителят на служ­бата арх. Л. Нейков да ми представи за одобрение план за организация и работа на службата“. 

Службата по възстановяването е със следните задачи: 

Разчиства срутените сгради, сортира и скла­дира съответните запазени строителни материали. 

– Ръководи укрепванията в засегнатите сгради непосредствено при изваждането на затрупаните граждани, с оглед предпазване от нещастие на за­етите в спасителните работи. 

– Възстановява сградите, които са засегнати незначително, с оглед да станат отново обитаеми и се запази покъщнината от повреждане. 

– Определя размера на помощта, която трябва да получат стопаните на разрушените сгради. 

– Набавя необходимите строителни материали и инвентар чрез съответните държавни и общински служби за укрепителните и леко възстановителни работи.