Новата версия на „Цар лъв“ вече е по кината. Филмът, като всяка друга игрална екранизация по класическите анимации на Дисни, със сигурност ще се превърне в комерсиален успех. Не се подвеждайте обаче, че най-голямото студио в Холивуд не прави тези филми, за да зарадва децата. Основната публика на игралните версии сме самите ние – вие и аз. Хората, които израснахме с тези филмчета и сега искаме да видим познатите истории по нов начин.
Трендът, който Тим Бъртън започна
Цялата тази мания по игралните версии започна съвсем неочаквано за всички. През 2010 година Тим Бъртън реши да покаже своята визия за света на „Алиса в страната на чудесата“. Филмът беше посрещнат много зле от критиците, получи предимно негативни ревюта и въпреки това успя да събере над 1 милиард долара. Въпреки слабия филм, хората нямаха търпение да дадат парите си за билети.
От Дисни разбраха това и през 2014 г. направиха филма „Господарката на злото“, който събра близо 800 милиона по света и се превърна в най-успешния филм на Анджелина Джоли. През следващата година игралната версия на „Пепеляшка“ спечели малко над половин милиард и получи много добри отзиви. Това отвори вратата за още игрални версии на класически анимационни филми.
Вторият римейк на игрален филм беше „Книга за джунглата“, който почти мина един милиард в бокс офиса. Последва продължението на Алиса, което е първият и единствен засега провал в този списък – филмът беше с бюджет от 170 милиона, а спечели само 300.
През 2017 г. излезе най-успешната игрална екранизация досега – „Красавицата и звярът“. Филмът спечели 1.2 милиарда долара. След това последваха филмите „Кристофър Робин“ (2018), „Дъмбо“ (2019), „Аладин“ (2019) и „Цар лъв“ (2019).
Вече се работи по игралните версии на „Мулан“, „Лейди и скитника“, „Лило и Стич“, „Малката русалка“.
Към кого са насочени игралните версии на любимите ни анимационни филми
Както вече споменах, децата не са основната аудитория, към която са насочени новите игрални версии на филмите на Дисни. Студиото разчита най-вече на онези, които са израсли с техните филмчета като деца. А това не са едно или две поколения – първият пълнометражен анимационен филм на Дисни е от 1937. В България филмите на Дисни стават популярни през 90-те, така че всички, които сме около 30-те години, сме израсли с тях. Абсолютно всеки, когото познавам, има няколко любими анимационни филми, които е въртял непрестанно като дете (моите са „Пепеляшка“, „Пинокио“ и „Аладин“).
Точно ние сме хората, които ще отидат да гледат филмите, обзети от носталгия. Това е поколението, което ще заведе децата си. А децата сигурно ще се радват, но едва ли толкова, колкото родителите. И от всичко това, разбира се, големите победители са Дисни, които успешно осребриха тази носталгия и спечелиха повече от 6 милиарда долара. И не се притеснявайте, че материалът им може да свърши - има над 40 анимации, които все още не са били екранизирани като игрални филми. Въпрос на време е да дойде и техният ред.
