Може ли една млада жена да има успешна музикална кариера, докато работи за една от най-големите тайни антитерористични организации в света? Подобен сюжет звучи като от книга за Джеймс Бонд или написан от някои от най-популярните съвременни автори на шпионски заглавия, но всъщност е част от дебютния роман "Кая" на Анна Палазова.
Почитателите на шпионските загадки вече следят виртуалния образ на едноименната главна героиня в личния ѝ Инстаграм профил, а официалната премиера на книгата ще бъде във Варна на 15 март от 19:00 ч. в клуб The Center на ул. "Шипка" 4.
Една жена губи живота си, за да даде шанс друг живот да промени хода на историята. Това е началото на пътя на Кая – жената, чиято мисия е да донесе баланс сред човечеството.
Началото на "Кая" ни отвежда в пустинята Наска в Перу – едно от най-загадъчните места на планетата, което и до днес буди интереса на учените. Кая се ражда различна, но едва години по-късно ще разбере, че ѝ е отредена специална мисия. Нейните способности са на границата между съвършенство и свръхестествено и още като младото момиче тя привлича вниманието на тайна организация.
Благодарение на таланта си и задкулисни машинации на мистериозните ръководители на тайната общност, скоро Кая се превръща в световна знаменитост. Публичният ѝ образ на музикална звезда е идеалното прикритие за дейността ѝ като таен агент на организацията.
"Кая" е роман с изключителна динамика на действието. Той включва в себе си научнофантастични елементи и някои конспиративни теории, които срещат важни и актуални за съвременното общество теми. Сред тях са правата на жените, защитата на животните, ролята на изкуствения интелект и новите технологии в живота ни. Читателите с интерес към разкриването на заплетени загадки, шпионски игри и бъдещето на човечеството ще намерят книгата за увлекателна.
Анна Палазова е момиче от малък град с романтично име. От години живее във Варна. Нейна творческа страст е писането. Анна поддържа собствен блог, посветен на успеха и жените. През деня работи в IT компания, където отговаря за администрация и финанси, а вечер пише, за да постигне мечтата си да бъде писател. Бяга от стреса на деня като танцува и се омъжва за човек, който споделя увлечението ѝ.
Прочетете откъс от "Кая" от Анна Палазова, която излиза от издателство "Многоточие".
Денят на срещата дойде бързо. За първи път Кая стъпваше в Швейцария и бе удивена от спокойствието и красотата, които се излъчваха на това място. Във въздуха се носеше аромат на трева, при все че се намираше близо до голям град като Цюрих. Заобикаляше я нежна зеленина. Планинските възвишения я притегляха като магнит. Тя изпита в себе си непознато вълнение, което не можеше да обясни. Природата сякаш галеше сетивата ѝ по неизпитван начин. Прииска ѝ се да отиде в гората и да се разхожда безцелно.
Свирката на влака я изтръгна от унеса ѝ. Пътуваше инкогнито, като момичето Кая, а не певицата. Беше сложила удобно облекло, спортни обувки и не носеше грим. Всичките си вещи бе събрала в раница и от километър поне приличаше на туристка. Точно този ефект търсеше. Графът щеше да я чака в Люцерн – прекрасен малък град, на час път от Цюрих. И бе избрала да пътува с влак. Откакто бе извън училището, искаше да вкусва всичко, което предлага животът. Бе преизпълнена с любопитствo към света. Авантюристката в нея не спираше да иска още и още. С огромно внимание Кая изучаваше лицата на околните. Харесваше ѝ да изследва и проучва всеки детайл около себе си, без значение дали това ѝ носеше конкретна информация, или просто хранеше любопитството ѝ. Пред нея се редуваха картини, които стопляха сърцето ѝ – поляни, възвишения, малки къщички, езеро… Тя се усмихваше на себе си и се вълнуваше като ученичка от срещата си. Влакът пристигна точен до секундата. Тя слезе с уверена крачка и се заоглежда за познато лице. Тълпите от хора минаваха забързани към задачите на деня си. Туристите ходеха с карта в ръка или снимаха всеки малък детайл около себе си.
– Госпожица Карере! Госпожица Карере!
Кая се завъртя рязко и видя дребен пълен мъж с неуместен фрак и голям мустак, който държеше табелка с името ѝ. Тя му махна усмихната и той се затича към нея запъхтян.
– Здравейте! Аз съм Кая Карере! – тя подаде сърдечно ръка, която беше раздрусана здраво.
Любезният посрещач се оказа шофьорът на Антоан и се представи като Джулио. Италианец, който от дълги години работеше за семейство Де Маркезе. По пътя към имението той ѝ разказваше за местността, като не я остави да скучае. Колата – античен стар ролс-ройс, се изкачваше по стръмен път извън града. Погледът ѝ поглъщаше жадно красивата гледка наоколо. След около трийсет минути спряха пред величествена къща с размери на малък замък. Стари фасади бяха вплетени в иначе модерна архитектура. Голямата къща създаваше впечатление на непристъпна крепост. А градините около имението бяха като излезли от приказка. Началото на лятото беше събудило всички цветове на дъгата и те преливаха в нежните цветове, оформени като градинарски рай.
Кая излезе от колата и не скриваше искреното си възхищение от гледката.
– Скъпа, приличаш на туристка! – Графът излезе да я посрещне. Прегърна я сърдечно като стара приятелка и я огледа с оценката на разбирач. – В това облекло бих те взел за ученичка, но пък си ужасно чаровна.
– А какво очакваше? Барби на токчета с къса пола? – Кая се засмя и приглади закачливо кичур зад ухото си. – Знам, че този имидж е важен за певицата, но не и за човека в мен. – И наистина нямаше капка грим по лицето си. Беше с ежедневна лятна рокля, стройните си крака беше обула в маратонки и приличаше на тийнейджърка.
– Прекрасна си! Ела да те разходя. Още не мога да повярвам, че дойде. Все пак това е само третата ни среща, а имам чувството, че се познаваме от векове. – Графът звучеше съвсем искрено. Беше сложил за срещата им небрежен бял ленен костюм. Брадата му беше леко набола, но това го правеше още по-чаровен. Като излязъл от роман на Агата Кристи изискан джентълмен.
– Надявам се, че не си жесток психопат, графе. Не ми се случва често да прекосявам държави заради някой мъж и се надявам да не се окажеш убиец на жени – тя му се смееше, но се надяваше шегата да не се окаже истина.
– Ще разберем много скоро, скъпа моя, все пак сама влезе в устата на лъва – той поддържаше тона ѝ.
Антоан я хвана под ръка и я въведе в дома си. Най-сетне тя бе вътре. Макар и да се държеше естествено, което не ѝ бе трудно предвид натуралното ѝ поведение, агентът в нея бе започнал работа. Още преди входа тя забеляза множество сензори и камери. Наглед спокойно, имението бе пълно с модерна апаратура, която би засякла и най- малкото нежелано движение. Дизайнът беше изключително модерен, с вплетени футуристични елементи. А това силно контрастираше с класическата външна архитектура. Елегантни мъже в костюми стояха на всеки ъгъл и бе ясно, че не са там, за да чистят прах.
– Графе, защо имате толкова охрана, нима се боите от мен?
– Не се шегувай с мен, Кая, на теб бих се дал и без бой, но напоследък е опасно да държиш в дома си антики и ценни вещи. Знаеш в какви времена живеем. А и тук са лабораториите ми. Не мога да рискувам с конкуренцията. – Той ѝ намигна.
– Да, разбира се, но освен антиките, нямам търпение да видя и изследванията ти!
– Търпение, скъпа моя, търпение. Нека стигнем поне до четвърта среща.
