Вторият филм на Камен Калев – "Островът” е смел скок от почти документалния реализъм на "Източни пиеси" в света на метафорите и личните търсения, където основна движеща сила е конфликтът между другите и теб - дали представите за щастието/любовта/свободата са нещо общовалидно или можем/трябва да си намери свои?

Отговорите на всички горни въпроси се приплъзват в "Островът" и успяват да ни увлекат в неспирно прескачане между реално и фантазия, между бутафория и истина, между света на героя и този на "другите" - една граница, която "липсва" в началото, за да се появи по-късно - по време/ след борбата за себенамиране. Сюжетът задава и още един много важен въпрос - можеш ли да си щастлив ако живееш според чуждите очаквания или едно малко досадно човече вечно ще дращи в теб и ще обръща усмивката ти надолу, пречейки ти да бъдеш себе си, да чувстваш наистина и да живееш без постоянното чувство на неудовлетвореност, резониращо върху най-близките ти?

В условно разделения на две (стилово, но не и смислово) филм, главното действащо лице на име Даниел (много добре справящият се с ролята си датски актьор Туре Линдхарт) успява да счупи рамките на собствения си ум и да бъде този, който си реши. Или пък е. Или иска да бъде (все едно). Това се случва на един остров близо до Бургас - препратка към корените на героя (и на режисьора), който е българско сираче, попаднало в Германия и започнало съзнателния си живот на възрастен в чужбина. Проблемите на героя с миналото му прерастват в загуба на чувството за реалност и довеждат до редица проекции и илюзии за логически обосновани връзки със света около него. Компания в този труден процес на "завръщане" и намиране му прави хубавицата Летисия Каста, която е в ролята на Обичащата го любима и която за съжаление е доста скована актриса, но пък стои добре на екран.

Още в самото начало на лентата връзката между двамата е привидна – въпреки, че те са „заедно” и проявите на любовта им са напълно в синхрон с това, което хората очакват от една двойка – зеещата дупка помежду им личи дори и в най-интимните им моменти – в леглото, на плажа, докато си говорят, докато се гледат, докато нищоправят заедно… Но именно на призрачно красивия и изпълнен със сюрреалистични случки остров пукнтините между двамата започват да им пречат. Пустотата на отношенията им е успешно пресъздадена въпреки студенината на Летисия и благодарение на лудия, напрегнат поглед на Линдхарт, съпътстващ опитите на героите да се сближат наистина и да спрат да бъдат "красива фасада". Героинята на Летисия Каста - Софи пък през цялото време изглежда целенасочено лишена от характер, което обаче й помага да изгради образ на пълнокръвна и слаба в любовта си жена.

Другите участници в лентата са даже още по-интересни и леко налудничави. Например Бойка Велкова (един от най-мистичните персонажи в лентата – катализатор и едновременно спусък зад куршума на освобождаващата и временна (?) лудост у Даниел, довела до промяната у него), Руси Чанев (монолози, мъдрости и домати, съпроводени с усещането, че можеш да си свободен, но винаги ще изглеждаш малко луд а.к.а маргинал) и Михаил Мутафов. Мяркат се също и Любен Дилов-син, Слав Танев и други известни лица от екрана.


Рискът, който Камен Калев поема в този филм е във втората "част", където се намесва общественото мнение и цялата бутафория на изкривената от телевизията реалност у нас - участието на Даниел в едно много популярно риалити. Комично и пародийно-забавно е намесена цяла галерия от реакции на "средния зрител"/българин и в случая рискът е оправдан - по този начин още веднъж се натъртва на внушението, че мнението на другите няма значение и че ако си искрен, може би ще срещнеш разбиране и у неразбиращите по принцип - макар че, така или иначе те са без значение.

"Островът" е тъжно-позитивна история за търсенето на самия себе си и е един много добър опит на киното ни да спре да се занимава с комунизма/прехода и да обърне внимание на личността и мястото й в света днес.

В кината от 14 октомври.