След като читателите прекараха „Едно лято в Париж“ сред страниците на бестселъра от британската писателка Сара Морган, е време да заменим опияняващата атмосфера на Града на любовта със зимните пейзажи, северното сияние и уютната топлина на не по-малко романтичната шведска Лапландия. Готови ли сте за вълшебно „Бягство по Коледа“?
Авторката на над 80 романтични истории ни повежда на едно по-различно пътешествие към истинското значение на празника – отвъд украсата, подаръците и клишетата.
Кристи Съливан е впрегнала всичките си умения да планира, за да подготви перфектната почивка по Коледа. Все пак има ли нещо, което да звучи по-примамливо от пътуване със семейството ѝ и най-добрата ѝ приятелка до коледния център на света – Лапландия? Празниците приближават, а Кристи вече няма търпение да се потопи в снежния оазис на това райско място и най-после да посети сестрата на покойната си майка, която не е виждала от дете.
Но колкото повече наближава времето за заминаване, толкова повече неща в живота на младата жена сякаш стремглаво започват да се пропукват. Първо идиличният им дом в английската провинция, а после и връзката ѝ със съпруга ѝ Себ. Изправена пред истинска житейска криза, Кристи осъзнава, че планираното „Бягство по Коледа“ може би няма да е достатъчно, за да запълни пукнатините в брака ѝ, а само ще ги залепи за известно време.
Но Коледата на семейство Съливан все още може да бъде спасена. Или поне така гарантира най-добрата приятелка на Кристи – Аликс, която се съгласява да заведе дъщеря ѝ Холи на почивката, докато Кристи и Себ останат за малко сами, за да изяснят отношенията си. Израснала в семейството на двама кариеристи, Аликс никога не е получавала много внимание от родителите си и е готова на всичко да направи Коледата на малкото момиче приказна. Само да не трябваше да пътува заедно с най-добрия приятел на Себ – Зак – и да се връща назад към случка, за която никой от приятелите ѝ не подозира.
Докато скрити тайни излизат наяве, а неочаквана романтика заблестява под вълшебните багри на северното сияние, може ли коледното бягство на Кристи и Аликс да им вдъхне сили да се борят за връзките, в които наистина вярват? И да им помогне да открият, че коледните чудеса съвсем не са измислица, стига да отворят сърцата си за тях и да ги потърсят?
Изкусна в изграждането на своите многопластови, противоречиви и реалистични герои, Сара Морган още веднъж доказва, че е майстор на необичайните любовни истории. Сред арктическите температури на далечна Лапландия, обичаната авторка стопля всяко читателско сърце, докоснало се до тази възхитително празнична книга.
Уютен като прегръдката на любим вълнен пуловер и звука на пукаща камина в студен снежен ден, „Бягство по Коледа“ е сърцераздирателен и пълен със смисъл разказ за раните в душите ни, които на пръв поглед изглеждат неизлечими, а всъщност просто се нуждаят от щипка приятелска подкрепа и любов, за да зараснат.
Следва откъс от романа.
Из „Бягство по Коледа“ от Сара Морган
Кристи
Имаше дни, в които се питаше дали Холи наистина бе нейно дете. Когато бе на същата възраст, тя обичаше да носи рокли и да пази дрехите си чисти. Холи бе най-щастлива, когато се катереше по дърветата или се ровеше в калта за червеи.
– Още колко нощи остават до Коледа? – все така с четка в ръка, Холи подскочи на стола си, като разпръсна цветни капки по масата. – Можем ли да заминем за Лапландия още днес?
– Днес не. Остават седем нощи до заминаването. Четиринайсет до Коледа.
Кристи хвана парцала и попи разлятото. Навън дъждът плющеше в прозорците. Тяхната малка градина, толкова красива през летните месеци, сега навяваше тъга.
– Недей да размахваш четката, миличка. Провери прогнозата за времето в телефона си и гемиите ѝ потънаха, когато видя какво количеството дъжд я очаква. Невъзможно бе да си затвори очите за следващата катастрофа, в която къщата щеше да я въвлече. Поредният теч. Още повече влага.
– Искам да отида в Лапландия. Искам да видя сняг и светлини.
И Кристи искаше същото. Коледа на това място трябваше да бъде романтична и великолепно празнична, но независимо колко украшения добавяше на елхата или колко светещи гирлянди окачваше, нищо не променяше факта, че в момента всичко, което искаше да направи с къщата, бе да избяга от нея. Лапландия щеше да им донесе Коледа, за която да си спомнят, именно затова тя бръкна дълбоко в спестяванията си, за да плати за нея.
– Снегът е забавно нещо. Кристи се вълнуваше не само от снега. Най-накрая щеше да се срещне със загадъчната си леля. Единствената ѝ жива роднина. Робин и нейният съпруг притежаваха луксозно място за почивка за смели пътешественици. „Снежното Спа“. Колко готино беше това!
А посещението при лелята бунтарка вероятно можеше да се опише като смело.
Отчасти чувстваше, че не постъпва лоялно, сякаш изневеряваше на паметта на майка си, като се свързваше с Робин. Но това бе смешно. Тя беше възрастен човек. Майка ѝ бе починала. Решението бе на Кристи.
Какво ли по-точно бе направила леля ѝ, за да причини такъв кардинален разрив? Кристи не знаеше, но изпитваше известно съчувствие. Да се живее според непосилно високите стандарти на майка ѝ, не беше лесно, както самата тя прекрасно знаеше.
Бременна ли си, Кристи? Познаваш този мъж едва от няколко седмици! Как си могла да бъдеш толкова невнимателна? Това е най-голямата грешка, която някога си правила.
Разбира се, майка ѝ най-накрая се примири, когато видя внучката си, но това леко облаче на разочарование остана завинаги.
– Шест часът. Време за къпане. Тя леко издърпа четката от ръката на дъщеря си. Холи бе най-хубавото нещо, което ѝ се бе случвало, а не най-лошото. Непланирано не означаваше нежелано. И тя не можеше, и нямаше да мисли за нея като за грешка.
– Дядо Коледа там ли ще бъде? Ще го видим ли?
– Надявам се. Ще се опитаме. Не беше сигурна, че такава атракция се предлага в близост до къщата на леля ѝ. Дали Дядо Коледа се интересуваше от „Снежното Спа“? Дали понякога се наслаждаваше на гмуркания в ледените води? На сауна? Независимо от това тя знаеше, че Холи щеше да си прекара чудесно. Беше прегледала интернет страницата на бизнеса на леля си и бунгалата в гората изглеждаха идилични.
– Дядо Коледа е много зает. – Също като татко.
Кристи провери колко бе часът. Себ ѝ бе изпратил съобщение, че ще закъснее. За трети път тази седмица. Четири пъти през миналата. Когато Кристи си бе представяла живота им в провинцията, тя бе предполагала, че Себ щеше да продължи да работи дистанционно, но настъпиха промени в офиса му и това вече беше невъзможно. Беше по-напрегнат от обикновено и Кристи не можеше да се отърве от усещането, че нещо не беше наред.
Дали мразеше къщата? Или живота в провинцията?
Напоследък се будеше нощем и се питаше дали всичко това не бе грешка. Животът на това място като че не се бе оказал такъв, какъвто си го бе представяла.
Не ставаше въпрос само за къщата или за парите. Чувстваше се самотна, въпреки че това бе нещо, което не би признала пред никого. След като се бе мъчила толкова много да убеди Себ да се преместят, как би могла да признае, че ѝ липсват оживените лондонски улици и кафенетата? Липсваха ѝ врявата, шумът и непретенциозната компания на непознати. Липсваше ѝ животът в отоплен апартамент.
В началото къщата в провинцията оправда мечтите ѝ, но след това прекараха там първата си зима. След проливен дъжд стана ясно, че покривът трябва да се ремонтира. Бойлерът се бе повредил и в един от ъглите на кухнята имаше влага. Прекарали бяха празниците треперещи и насилвайки се да запазят оптимизъм заради Холи. Беше изтощително преживяване, което бе още една причина, Кристи да запази места за Лапландия. Не искаше още една Коледа като предишната.
Въздъхна и приключи с подреждането на кухнята.
Беше направила своя избор и сега трябваше да живее с него.
