„Възвишение“ на Милен Русков е една от любимите ми книги. Написана на възрожденски език, тя е като мехлем за душата и радва окото със сочни думи като снегонатрупък, мечтайност, ошмули, ръкоомивание, ливорвер...
Тук съм подбрал 20 пасажа от всички, които си бях отбелязал с молив, докато четях книгата. Някои носят единствено лингвистично наслаждение, но други съдържат в себе си любопитни факти и наблюдения за епохата, в която се развива действието.
Надявам се с тези две странички да спечеля още привърженици на романа. За хората, които не са го чели, те са и нещо като прелюдия към атмосферата на едноименния филм на режисьора Виктор Божинов, който излиза по кината на 10 ноември.
***
И там мертво мертвило, сичко побеляло и хората ся скрили вътре на топло, гърбини си на благък огън греят и ся по задници почесват. Само ний с Асенча в веявицата пътуваме.
А иначе наоколо – слънце приятно грей, сняг дружески блести по път и по дървета, небе любезно ся синьо отгоре ширнало: приятно става человеку да гледа.
- В Париж река има ли? – учуди ся Асенчо.
Туй не ми беше хрумвало да ся запитам. Но рекох:
- Има ами! Сичко има в Париж. То в Котел и Жеруна има, че камо ли в Париж.
Малко просто момче е Асенчо. Но инак добро, и най-важно – има заложба. Само малко трябва да ся тъй ошмули и изпедепца, и ще стане същинский европец. Или най-малкото полу-европец.
От любов полудяват. Туй е и то като гръколудието голяма зараза. Но главно сред мома ходи, сред красний пол, и то доде са още млади. Както детска шарка деца мори, тъй тях любов. А после ся научават да смятат и почват парици да броят...
В Османската империя, брате, всякой си говори турски как си знай и секи ся само догажда какво казва другият, а уж на един язик говорят.
Рекох на Асенчо, че кога някой ся държи вцепенено като онзи, туй ся нарича на французки месмеризация, а той ма попита откъде знам това.
- От бача ти Доброплодни го знам.
- А защо му е таквоз името? – попита Асенчо. – Туй все едно Поров да ся казваш.
- Е, хайде сега – отвърнах аз. – Може и тъй да е миришел. Горский живот кат‘ водиш, ти не ще благоухайш кат‘ французка госпожица.
Въобще Левски бая снове по манастирите, сигур защото е бивш дякон, разбира ся с тез хора.
Синий Дунав! Аз съм го нивгаш не виждал, ни Дунав, ни море съм виждал. Само балкани, да им иба майката, и гори, и клисури, и на Разбойна тъмната сянка.
Левский бил категорически против да ся обира хазната и като разбрал, известил Привременното правителство, кои също били категорически против, и Централният комитет ся сбрал на ново заседание и отменил предишното решение.
Общий сякаш го с вряла вода попариха. Дето вика Асенчо: „Туй е все едно с горещ дилаф в гъза человеку да бръкнат, с извинение“.
Аз ливорвер нямам, само пищове, а ливорвера си е друга работа, ти не ми разправяй! Пък ако знайш какъв ливорвер! Педя и половина дълъг, шесторен барабан, едноцевен, езичето му нежно извито като момини мигли, но яко в то же време стои, кокалена дръжка черна, а долу на черното изписано с златни букви „Colt”. Брате! Сърдце ми радостно подскочи, като го взех в ръка.
А ний как бяхме изгладнели прочия от тоз хляб и сол на Пантата, сега шилетата ни ся видяха като някоя си манджа от Шарения хан в Орхание, къде и французки манджи знаят да правят.
Овчарите прочия са по-богати от нас. Нямам под вид такива като Асенчо, разумее ся. Асенчо е шушумига. Имам под вид овчарските чорбаджии. Тез са бая по-богати от абаджийските чорбаджии. Защо от развъждане животни ся печели много повече, отколкото от занаят. Овцете им ей тъй сами ся плодят, ибах ги!
Погледнах писмото в ръцете си и пак ся усмихнах. Хитра работа, брате! Защо, ако си посветен в работата, виждаш, че Дервишоглу Аслан значи точно Дякон Левски. Понеже нали „дервиш“ е мюсюлмански калугер, пък „аслан“ значи „лъв“. Оттам и оназ поговорка – „Тръгнали като аслани, върнали са кат‘ насрани“.
Нещо сякаш ми рече: „Гледай сега Общий, запомни го тъй!“. Та са спрях и дълго го изгледах, докато ми ся запечата в умът: как стои там на возвишението, с бяла ленена риза с навити до лактите ръкави, с руса коса и руса козмополитна брадичка, с преметната през рамо пушка, коя е фанал за цевта, а другата си ръка дигнал за поздрав – тъй ми е останал в окото... Зад него слънцето меко грей, спуща ся вече бавно към Араба-Конак. Дали ще ся видим пак?
След вечеря ни донесоха и тасове с вода, за ръкоомивание, как правят чинните хора. Някои са зели напоследък даже и преди ядене да правят ръкоомивание, но туй вече е прекалено. Те от толкоз миене ще си ръчната кожа протъркат.
Викам му на Асенчо: Ний вече сме участвували и в трите тайни дейности – съзаклетническа (конспиративна), разпращателна (експедитивна) и револуционно-разбойнишка.
У Турско сичко е зело да става аустрийско: аустрийска поща, аустрийска железница... Някой ден те ще сложат и аустрийски султан, мене слушай. Брате, Турско ся разпада!
Левски го е предложил и наложил нашият чиляк Раковски. Той накарал Панайота Хитов да го земе в четата за знаменосец. Бай Панайот не искал, че Левски бил много млад и неопитен, обаче Раковски настоявал. Затуй и бача ти Димитра понякогиш ма гледа малко накриво, понеже нали и аз съм от Котел кат‘ Раковскаго. И веднаж ми дума: „Ако не беше Левски, сега аз щях да съм председател на комитетите в България, а не някой си прост заместник“.
